В стражишкото село Сушица за 55-и път почетоха паметта на мирновременния герой на селото – старшина първа степен Димитър Димитров, спасил от гибел бойния кораб и другарите си по време на учение във Военноморския флот с цената на своя живот.
Пред барелефа в родната му къща бяха поднесени венци и цветя, след което участниците в поклонението разгледаха музейната експозиция в дома музей на матроса.
Да почетат паметта на матроса дойдоха почетен караул от дивизиона, в който е служил, воден от заместник-командира на Флотилия бойни и спомагателни кораби капитан I ранг Ваньо Мусински, капитан I ранг Петко Якимов – командир на ПБ Варна, капитан I ранг Божидар Иванов – командир на 1 дпк, представители на Клуб “Първи дивизион патрулни кораби” полковник Иван Маламов – началника на Националния военен университет, и неговият заместник полковник Евгени Пенчев, Огнян Панов – морски клуб “Козлодуй”, Катя Петрова – зам.-кмет на Община Стражица, Илиян Маринов – председател на Общински съвет Стражица, общински съветници, кметове и кметски наместници от община Стражица.
Възпоменателната церемония продължи с литературно-музикална програма в салона на читалището в Сушица, а слово за живота и героичната смърт на Димитър Димитров прочете кметът на селото Надка Никова.
Вечерта в центъра на селото се проведе внушителна заря-проверка, в която взеха участие представителни роти и военен оркестър от Военен университет “Васил Левски” във Велико Търново.

Димитър Димитров – човек на дълга

Димитър Атанасов Димитров е роден на 7 септември 1943 г. в село Сушица. Той не помни баща си Атанас Тасев, който като част от българската армия дава живота си, загивайки при взрив на мина край Мохач в Унгария през пролетта на 1945 г. Поотрасналото момче започва работа още като младеж, за да помага при изхранването на многолюдното си семейство.
През октомври 1962 г. постъпва на военна служба в Школата за химици в Горна Оряховица, за да продължи във флота като химик на голям преследвач на подводници във варненската военноморска база. Сменил зелената с матроска униформа, младежът, в едно от първите писма до семейството си споделя: “Тук всичко е хубаво, добре направиха, че ме пратиха във флота”. На кораба получава звание “старши матрос”, а след това става и “командир на отделение химици”.
Без да подозира какво го очаква, в една анкета Димитров дефинира понятието “героизъм в мирно време”, без да знае, че скоро ще извърши такъв: “Стриктно изпълнение на корабния устав и законите на НРБ, а това значи да бъда честен и храбър, да не жаля живота си в защита на отечеството, да не се плаша от трудностите, когато сме на плаване, да обичам нашето родно море.”
Пламенният младеж мечтае да стане капитан на траулер след отслужването на тригодишната си военноморска служба. Мечтата му остава несбъдната, но 6 месеца преди уволнението той става национален герой.
Следобед на 4 март 1965 г. преследвачът на подводници се завръща от поредно плаване. Тече учение със задача унищожаване на плаваща “мина”. “До базата оставаха петнадесетина мили. На кораба бяхме 57 души екипаж. Подривната команда се готвеше да отплава с корабната лодка към “мината”, разказа след време Васил Ангелов, старшина II степен от резерва, който е бил заедно с Димитър Димитров на фаталното учение преди 50 години.
Двама матроси трябва да оставят оръжието си – карабина и автомат на борда, за да не им пречи в лодката. Според една непълно препредадена заповед един матрос трябва да ги вкара във втори погреб. Матросът се спуска по трапа, оставя карабината и в резултат на неправилно боравене с оръжието произвежда изстрел с автомата. Улучва снарядите, зарядите им се запалват и започват да отделят дим и газове.
Главен старшина Васил Вачев и старшина II степен Васил Ангелов се опитват да открият огнището на пожара и да предотвратят взривяването на стотици снаряди и дълбоководни бомби, които са в кораба. Без заповед в погреба влиза старши матрос Димитър Димитров. Окулярите на противогаза му се изпотяват и той го сваля. След около 15 минути успява да подаде през люка деформираната и нажежена кутия със снаряди. Моряците я хвърлят зад борда. Преследвачът е спасен и се връща в базата. Никога кораб и екипаж не са били толкова близо до гибелта.
Вечерта Димитър Димитров се почувствал зле. По спешност е закаран във Военноморската болница, където на 6 март 1965 година умира от белодробно отравяне. След два дена матросът, спасил кораба и екипажа, е погребан с военни почести в равнината на родната Сушица.
Подвигът на химика матрос остава забулен в информационно затъмнение. Първи мълчанието за случилото се нарушава вестник “Народна армия” с кратка публикация на 17 март 1965 г., два дена след това дописка има и във флотския седмичник “Димитровска вахта”. Партийният официоз “Работническо дело” излиза с публикация едва на 3 май, за да отбележи, че героят е награден.
Официалното държавно признание за героизма на Димитър Димитров идва по-късно. С указ на Държавния съвет № 324 от 30 април 1965 г. “За спасяване на боен кораб и екипажа му” химикът е награден посмъртно със златната звезда на “Герой на социалистическия труд” и орден “Георги Димитров”. Със своя заповед № 143 Министърът на отбраната на 15 май 1965 г. го зачислява завинаги в екипажа на спасения преследвач и разпорежда паметни плочи в чест на героя да бъдат издигнати в родното му село Сушица и в района на рейдовия пост във Военноморска база Варна. Командващият на флота присвоява на старши матроса звание “старшина I степен”. От юни 1965 г. за подвига на матроса разказва фрагмент в експозицията на Националния военноисторически музей и специален кът във Военноморския музей. През 1968 г. във Варна е открит гранитен барелеф на загиналия матрос. В родната му къща в Сушица на 4 септември 1967 г. с помощта на военния флот е открита музейна експозиция, а на 31 май 1975 г. е открит моряшки парк и паметна плоча.