Летният кино-театър в Стражица вече ще носи името на актьора Рачко Ябанджиев
Идеята е на председателя на Общинския съвет в града Илиян Маринов. Предложението беше гласувано на последното заседание на местня парламент в града. Поводът е, че през 2020 г. се навършват 100 години от рождението на бележития жител на града.
Ябанджиев е роден на 29 май 1920 г. в с. Стражица в семейството на учители. Още от дете в учителската среда, в която расте той участва с майка си и баща си в сказки, вечеринки, театрални представления. Характерните роли, които баща му изпълнява, драматичните образи, които майка му пресъздава и сполучливия грим, който сами си правят, очертава пътя на бъдещия голям актьор на България. Още като ученик на Георги А. Стаматов Ябанджиев е играл на сцената на Народния театър. Това става през 1942 г., а на 18 ноември 1943 е премиерата на „Ернани“, в която младият актьор играе Дон Асторга. От 1944 г. Рачко Ябанджиев играе в Народния театър „Иван Вазов” в София. През Втората световна война 1944- 1945г. е бил на фронта. След войната работи в радиотеатъра на БНР. През 1963 г. му е присъдено званието Заслужил артист, а през 1970 г. получава и най-голямото звание за времето си в артистичните среди – Народен артист. През 1971 г. получава и Димитровска награда. Носител е на множество български, югославски, руски и други ордени и награди. Рачко Ябанджиев беше единственият български актьор кавалер на ордена „Георгий Жуков“.
Изиграва и множество филмови роли – Бергман в „Спирка Берлин” през 1981; Задгорски бащата на Неда в „Пътят към София” 1979 г.; Владо Георгиев във „Воници на свободата” 1976г.; Коста Деянов в „Селкор” 1974 г.; „Синята лампа” 1974 г.; „С пагоните на дявола” 1967 г. Може би най-запомнящи ще останат неговите образи в „Под игото”, където играе ролята на Панайот Волов, сниман през далечната 1952 г. и Хитър Петър в едноименния филм за всеизвестния народен хитрец и шегаджия през 1960 г.
„Рачко Ябанджиев е човекът, който има способността да влиза в световете на другите, да ги улавя безпогрешно с най-точния ключ, по вътрешния им механизъм, който му позволява да отключи вълшебната врата и да навлезе дълбоко в човешката душа. Ние всички, сегашни и бивши управници на Стражица сме до известна степен длъжници на това голямо име на българският театър и кино”, коментира за „Янтра ДНЕС” Илиян Маринов. Председателят на местния парламент инициира още изработването и поставянето на паметна плоча през 2020 г., когато ще се навършат 100 години от неговото рождение.
Весела КЪНЧЕВА
