– Веско, ти си председател на сдружение “Полските щурчета”, а след броени дни започва едноименният конкурс за млади изпълнители на забавна песен в П. Тръмбеш. Готови ли сте с организацията?
– Да, радвам се, че всичко върви по план и вече очакваме младите таланти от цяла България, които ще участват в конкурса, който тази година става на пет години. Когато тази идея назря в мен и я споделих с ръководството на Общината, се чудех дали ще успеем да направим първото издание толкова добре, колкото си го представях. Защото аз съм човек, който има 38 години творческа дейност зад гърба си, а първите 15 съм участвал в много конкурси. В офиса ми има голяма витрина с всички отличия, които съм печелил в България и чужбина в онези първи години. Днес знам какво мога, а любовта на хората е най-голямата ми награда. Тя е двигателят, който ми дава сили да създавам нови песни.
Направихме този конкурс с Общината, която има уникален кмет в лицето на Георги Чакъров, защото исках да вложа в него насъбрания от мен опит. Исках да направя нещо за моя град, защото искам той да има свое място в културния живот на страната. И това нещо се случи.
След всеки конкурс започвам да мисля за следващия. Радвам се, че благодарение на името, което съм успял да създам, има много хора, които помагат. Голяма част от тях имат своето отношение и към П. Тръмбеш, защото много от тях са свързани с града, родени са в него или пък развиват успешен бизнес, успяваме да правим конкурс, който с всяка година става все по-добър.
За 5 г. ние успяваме да поканим най-елитните български изпълнители от по-младото и зрялото поколение, които са любимци и пример за младите. За 5 г. гран прита и първи награди са печелили изпълнители, които сега са част от големите реалити формати на двете големи телевизии. За мен е голяма гордост и радост, като знам, че първите си награди и увереност, че могат да пеят, те са получили от нашия конкурс. От няколко години на Коледа сдружение “Полските щурчета” раздава годишни награди за добри постижения. Отличаваме хора, които са успели през годината и са направили нещо различно, които са пример за другите хора. Церемонията винаги завършва с концерт на звезди като Росица Кирилова и Силвия Кацарова.
– Колко деца ще участват в конкурса тази година?
– Във всяка възрастова група допускаме до 15 участници, защото практически не е възможно времето да стигне за повече. Единствено във втората възрастова група, в която са децата между 8 и 10 години, където има най-много желаещи, допускаме до 20-22 деца. Явно това е времето, в което те най-много мечтаят да пеят. Общо участват около 80 деца, но броят на желаещите е много по-голям. За да ги ограничим и за да не правим предварителни турове, при които може да се стигне до някакъв субективизъм, сме обявили, че при нас ще участват онези, които първи се запишат. Според регламента първата вечер участниците в конкурсната програма се представят с българска песен, втората вечер е песен по избор, която пак може да е българска, ако искат. В галавечерта, когато на сцената излизат само наградените, задължително се пее на български език.
– Какви грешки допускат децата, които участват в такива музикални надпревари?
– Основната грешка идва от избора на песен. Правилният ѝ подбор е половината спечелен фестивал. Дори и да не вземат награда, тя им помага да се представят добре. Много често децата пеят песни, които не са подходящи за тяхната възраст. Но в последно време наблюдавам, че това се променя. Идват деца от утвърдени школи, където преподавателите работят в правилната посока и знаят каква песен да предложат на съответния изпълнител.
Прави ми впечатление, че децата около 15-16 г. вече правят чудеса с гласа си. Има едно момиче от Благоевград, което два пъти спечели гран при на “Полските щурчета” в две от възрастовите групи. Тя е безкрайно талантлива, уникален талант. Баща ѝ, който е музикант, не допуска тя да участва в големите формати, той изчаква нейната зрялост, което е правилният подход.
– На какво се дължи големият интерес към “Полските щурчета”?
– Желанието на младите таланти да участват при нас е много голямо, защото всичко е на високо професионално ниво. Те влизат в града и ние веднага ги поемаме. Всичко е уточнено по имейл предварително, симбеците им са направени на дискове за общата програма. Получават си програмата, дава им се хотелската стая, в един празничен плик получават подарък. Всяка година той е различен – м.г. получиха много хубава раница с емблемата на фестивала, подарявали сме им шапка, чаша с нашето лого. Т.г. ще получат много красиви качествени слушалки. Всяко дете получава купон, с който може да вземе по-качествен сандвич. Имаме химн на фестивала, песента звучи от всеки ъгъл, децата я разучават и последния ден всички призьори я пеят на сцената.
Целият град е в билбордове, на които пише “Добре дошли в града на полските щурчета”. Много голям плюс за нашия фестивал е атмосферата, която се създава в Полски Тръмбеш. Тя е по-особена, защото градът е по-малък и всички участници в тези няколко дни стават като голямо семейство. Всички те спят в един хотел, центърът е малък, има кокетен парк. До късно през нощта те са заедно и коментират представянето си, говорят си за музика, преподавателите обменят опит. Това е нещо много ценно. Напомня ми за времето на “Златния Орфей”. Той се правеше в ранните летни дни, когато в курорта нямаше много туристи. Слънчев бряг беше пълен единствено с певци, музиканти, текстописци, журналисти и телевизионните екипи. На всеки ъгъл се говореше само за музика. Така и П. Тръмбеш в тези дни оживява много повече, песните и детската глъчка звучат отвсякъде.
Смятам, че за пета година ще направим малко чудо. В един обезлюдяващ се град успяваме в тези толкова трудни времена да правим нещо на най-високо ниво. Радвам се, че нашият фестивал е оценен като вторият най-добър в България.
– Няколко думи за журито…
– Председател на журито е Росица Кирилова, но част от него са и Красимир Гюлмезов, Светослав Лобошки, Пламен Велинов. Това са най-елитните български музиканти, които работят в поп музиката в момента. Най-важното е, че нас ни обединява истинско приятелство. Вярвам, че ще изберат най-добрите сред участниците, които ще наградим.
Самата статуетка за гран при и първата награда са дело на скулптора Иван Кулинов, той е направил всички статуетки, които виждаме на големите годишни награди, които се раздават в България от различни фондации или издания.
– Кои ще са специалните гости на “Полските щурчета”?
– Поканихме Тони Димитрова и Ритон, защото фестивалът става на 5 години, а Полски Тръмбеш ще празнува 55 години, откакто е град. Много хора ще се приберат в родното си място, градът ще се напълни с хора. Беше му време да извикаме такива по-големи имена. Не, че Любо Киров, Миро, Графа, Криско, Михаела Филева, Михаела Маринова, Дара, Рафи са по-малки. До сега съм се старал да каним по-млади изпълнители, които са идоли на малките, но тази е юбилейна. Оказа се, че са минали 5 години от последния ми концерт в Полски Тръмбеш, а аз ги правя през 5 години, когато градът има юбилей, така че последната вечер и аз ще зарадвам хората
– Какво е Полски Тръмбеш за теб?
– Думите не стигат, когато започна да говоря за моя роден град. Как да обясня какво е бащината къща, колко хубаво е под асмата, която майка и татко бяха направили. Ще си призная, че когато те вече не са там, аз вече имам страх да отида в нея. Татко вече го няма, майка съм я прибрал, защото е много възрастна и искам да е по-близо до мен. Може би хората, които са родени в по-големите градове, никога няма да могат да разберат онова особено усещане, което дава по-малкият град. Усещането да израснеш в къща е едно, а в апартамент друго. Аз израснах в едно време, в което имаше много морал, ценностната система, свързана с възпитанието на един млад човек, беше друга и това даде своя отпечатък върху мен. Днес децата са различни – те са поколението интернет, живеят в един виртуален свят.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
