Пъстри фолклорни носии, талантливи танцьори, много радост, енергия и заразяваща жизненост – така може да се опише турнето на Фолклорна формация „Полянци” в Ней Пори, Гърция, което се проведе от 1 до 6 юни.. Международният фолклорен фестивал в категория “Детски колективи” бе спечелен от формацията от Полски Тръмбеш с невероятните си народни танци. Когато държахме купата в ръцете си сълзите напираха, развяваше се българското знаме, горди, че сме българи. Ако в своите песни и танци всеки народ влага душата си, то в танците българина е вложил сърцето си, сподели Мариана Малчева, хореограф и худ.ръководител ФФ „Полянци” и ФК „Луди млади”.
Организацията на фестивала беше отлична. В допълнителната програма, подготвена от Рангел Вангелов, бяха организирани екскурзии до Метеора, вкусен обяд в гр. Каламбака, Ателие за икони, Изворите на Афродита, Люлеещият се мост, Крепостта и града Платамонас и невороятния четиричасов Солун, или както е по-известен на гръцки – Тесалоники. „Полянци” се завърнаха с много усмивки и нови приятели.
Голяма е признателността на хореграфа и танцьорите към община Полски Тръмбеш в лицето на кмета Георги Чакъров и местния Общински съвет, които направиха възможно участието на „Полянци” в този престижен фолклорен конкурс.
Първо място в категория група по народни хора за танц грабна и Фолклорен клуб „Луди Млади” при НЧ „Отец Паисий 1905”. Танцовата надпревара бе под надслов „Рила ни гледа”, Дупница на 8 и 9 юни. В юбилейния 10-и фолклорен фестивал своите традиционни хора и танци показаха 13 клуба от Димитровград, Елин Пелин, Силистра, Сандански, София, Кюстендил, Драганово, които се състезаваха в три направления – най-оригинално автентично хоро, най-добра обработка на фолклорно хоро и танц.
Вече 9 години „Луди Млади” доказват как чрез магията на българското хоро и танц може да се гради сплотен колектив и да се върви напред и нагоре. С няколко строфи Йорданка Некезова – най-възрастната танцьорка в клуба, обобщава: “Когато започвахме никой не допускаше, че 9 години танци и усмивки толкова бързо ще отлетят. Когато започвахме никой не знаеше, че грамоти и купи ще украсяват клуба ни. Когато започвахме всички знаехме, че ще има пот, умора и безсилие. Когато започвахме още не знаехме, че скоро няма да свършим”.
