Кметът на Полски Тръмбеш Георги Чакъров е ценител на класическата музика, но си останал нереализиран пианист. В семейната къща пазят като скъпа реликва пианото на майка му. “То е на повече от 80 г. Тя беше много добра музикантка. Нейното пианисимо много пъти е изнасяно от вкъщи и пренасяно до читалището за концертите ѝ. Чудя се как е издържало. Пазим пианото, но от мен пианист не излезе, въпреки че се опитаха да ме направят музикант”, разсмива се Георги Чакъров.
“Бях втори-трети клас, когато майка ми ме записа на уроци по пиано. Една година ходих, но реших да се откажа. Не смеех да си призная и затова сутрин излизах за уроци в школата, но не стигах до там. Пътят ми свършваше до най-близкото игрище. Успях да прикривам бягствата си, но когато дойде времето да се плаща таксата за уроците, майка ми разбра, че не ходя на пиано. Настана семейна драма и приключих с уроците.”
Георги Чакъров е заклет фен на британско-канадския писател Артър Хейли, всепризнат автор на остросюжетни популярни романи. “Имам всичките му книги и съм ги чел по много пъти, защото съм впечатлен от неговата невероятна изобретателност и педантична подробност при представянето на сюжета, Хейли създава богат и сложен свят, пълен с интригуващи ситуации и герои”, вдъхновено разказва тръмбешкият кмет. През различните важни етапи от живота си винаги се е връщал към един и същ автор. “Когато търся трудно решение, все ме тегли към Хенрик Сенкевич и трилогията му от романи “С огън и меч”, “Потоп” и “Пан Володиовски”, обяснява кметът.
На видно място в дома си държи скъп подарък от приятели за юбилея си през м.г. – дървена икона шарж с лика на св. Георги, но със снимката на Георги Чакъров, който държи на копието своята 50-годишнина и убива ламята.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. личен архив