Не­ре­а­ли­зи­ран пи­а­нист е Ге­ор­ги Ча­къ­ров

Кме­тът на Пол­с­ки Тръм­беш Ге­ор­ги Ча­къ­ров е це­ни­тел на кла­си­чес­ка­та му­зи­ка, но си ос­та­нал не­ре­а­ли­зи­ран пи­а­нист. В се­мей­на­та къ­ща па­зят ка­то скъ­па ре­лик­ва пи­а­но­то на май­ка му. “То е на по­ве­че от 80 г. Тя бе­ше мно­го доб­ра му­зи­кан­т­ка. Ней­но­то пи­а­ни­си­мо мно­го пъ­ти е из­на­ся­но от вкъ­щи и пре­на­ся­но до чи­та­ли­ще­то за кон­цер­ти­те ѝ. Чу­дя се как е из­дър­жа­ло. Па­зим пи­а­но­то, но от мен пи­а­нист не из­ле­зе, въп­ре­ки че се опи­та­ха да ме нап­ра­вят му­зи­кант”, раз­с­ми­ва се Ге­ор­ги Ча­къ­ров.

“Бях вто­ри-тре­ти клас, ко­га­то май­ка ми ме за­пи­са на уро­ци по пи­а­но. Ед­на го­ди­на хо­дих, но ре­ших да се от­ка­жа. Не сме­ех да си приз­ная и за­то­ва сут­рин из­ли­зах за уро­ци в шко­ла­та, но не сти­гах до там. Пъ­тят ми свър­ш­ва­ше до най-близ­ко­то иг­ри­ще. Ус­пях да прик­ри­вам бяг­с­т­ва­та си, но ко­га­то дой­де вре­ме­то да се пла­ща так­сата за уро­ци­те, май­ка ми раз­б­ра, че не хо­дя на пи­а­но. Нас­та­на се­мей­на дра­ма и прик­лю­чих с уро­ци­те.”

Ге­ор­ги Ча­къ­ров е зак­лет фен на бри­тан­с­ко-ка­над­с­кия пи­са­тел Ар­тър Хей­ли, всеп­риз­нат ав­тор на ос­т­ро­сю­жет­ни по­пу­ляр­ни ро­ма­ни. “Имам всич­ки­те му кни­ги и съм ги чел по мно­го пъ­ти, за­що­то съм впе­чат­лен от не­го­ва­та не­ве­ро­ят­на изоб­ре­та­тел­ност и пе­дан­тич­на под­роб­ност при пред­с­та­вя­не­то на сю­же­та, Хей­ли съз­да­ва бо­гат и сло­жен свят, пъ­лен с ин­т­ри­гу­ва­щи си­ту­а­ции и ге­рои”, вдъх­но­ве­но раз­каз­ва тръм­беш­ки­ят кмет. През раз­лич­ни­те важ­ни ета­пи от жи­во­та си ви­на­ги се е връ­щал към един и същ ав­тор. “Ко­га­то тър­ся труд­но ре­ше­ние, все ме тег­ли към Хен­рик Сен­ке­вич и три­ло­ги­я­та му от ро­ма­ни “С огън и меч”, “По­топ” и “Пан Во­ло­ди­ов­с­ки”, обяснява кметът.

На вид­но мяс­то в до­ма си дър­жи скъп по­да­рък от при­я­те­ли за юби­лея си през м.г. – дър­ве­на ико­на шарж с ли­ка на св. Ге­ор­ги, но със сним­ка­та на Ге­ор­ги Ча­къ­ров, кой­то дър­жи на ко­пи­е­то сво­я­та 50-го­диш­ни­на и уби­ва ла­мя­та.

Здрав­ка МАСЛЯНКОВА
сн. ли­чен ар­хив