Около значението на нов термин – „павликеноцентризъм“, се обединиха учени  в Павликени. По повод 75-годишнината от обявяваното му за град, на кръгла маса се събраха академиците Стефан Воденичаров,  Ангел Попов и Иван Радев, професорите Огнян Герджиков,  Петко Петков,  Стоян Атанасов  и  Тодор Галунов,  Димитър Томов и Нели Цонева. Обединени от темата  “Идеята за единението на българската нация през 21 век, като бъдеще за България и павликенския край“ те дадоха своите виждания за развитието на държавата и града.

„Царска България е имала всички основания да произведе Павликени от село в град, защото е отговаряло на всички изисквания“, направи връзката между темата и годишнината на града писателят Димитър Томов. Той е идейният двигател за организирането на среща и представи участниците в нея.

„Познаването на историята ни позволява да се запознаем с време, което не ни принадлежи и хора, които никога няма да срещнем. Пренася ни в друго време, друга епоха. Информираните и познаващи своите корени, култура, културни различия и т.н. хора, могат по-лесно да разберат необходимостта от разумно развитие на обществото“, откри срещата кметът на Община Павликени инж.Емануил Манолов.

„Земите на Павликени и региона са заселени от най-дълбока древност. Днешният павликенски край влиза в пределите на римския град Никополис ад Иструм, основан от император Траян“, започна разказа си за миналото директорът на Исторически музей в Павликени Нели Цонева. Тя разказа за съдбата на павликенския край през римската епоха, Средновековието, заселването на павликяните, възрожденските борби и развитието на населеното място след Освобождението.

Как да свържем миналото с бъдещето на Павликени и България говори акад. Стефан Воденичаров. „Има един единствен шанс за бъдещето на България – да седнем и да помислим заедно. Да видим къде мислим еднакво и това да ни събере. Големите проблеми пред нас са здравеопазване, образование, демография, съдебна система – промените в тях дават резултат след 15-20 години, затова развитите държави имат дългосрочни програми, които гражданите са се съгласили, че ще следват“, каза акад.Воденичаров. Той посочи, че заедно с други интелектуалци от година пътуват в страната, за да се срещат с хората и да събират идеи за дългосрочна програма за България. „Има инициативни хора, които искат да направят нещо“, каза академикът и критикува големият дял на администрацията сред общия брой заети хора в страната. Според него, за 1-2 години може да се въведе електронното правителство и всеки гражданин да има лична карта, която е ключ към електронните услуги.

Друг от проблемите в страната посочи бившият служебен министър-председател проф. Огнян Герджиков. „Образованието и здравеопазването са сбъркани, защото са поставени на грешна основа. „Парите следват ученика“ е порочен модел, който води до липса на всякаква взискателност, тъй като никое училище и ВУЗ нямат интерес да отпадат ученици и студенти. А няма ли взискателност, ние произвеждаме брак. Болниците са търговски дружества. Нямат  място тези дружества в здравеопазването! Пациентът е там да носи приход, те не гледат на него като на пациент да го излекуват. Пазарът не е панацея!“, каза бившият служебен министър-председател проф. Огнян Герджиков.

Акад.Ангел Попов, който участва в българската научна космическа програма на втория български космонавт, разказа за разработките си в сферата на нанотехнологиите. „В България на всеки 30-50 години правим революции и нещо променяме. Не обръщаме много внимание на нещата, които българи са създали, а те са много!“, констатира ученият.

„Днешното всекидневие довежда и до едно разклащане на представата ни за миналото и за ценостите. Без стабилни ценности от миналото, ние нямат накъде да мръднем“, призова акад. Иван Радев. Той посъветва павликенчани да поддържат интереса си към своето минало и да търсят истинските му ценности. „Българската култура, литература и изобразително изкуство продължават да се свързват и да обслужват един софиоцентризъм“, каза академикът. Като антипод на неговият термин се роди и думата „павликеноцентризъм“. „В Павликени имате и личностите, и традициите, и предпоставките за културен живот, който да поддържате и да му придавате смисъл“, обясни акад.Радев.

За особената историческа съдба на Павликени говори проф. Петко Петков. „Освобождението на България не се случва на празно място, а като резултат от усилията на много хора и от културната основа, която те са създали, за да има основание за българска държава. За Павликени Освобождението дава широка перспектива – българска земя и поле за работа, правилна и щедра посока за развитие“, каза историкът. Той също призова обществото ни да си постави общи цивилизационни перспективи, които да ни обединяват.

Проф. Тодор Галунов обърна внимание на историческата политология и разказа как са правени избори  веднага след Освобождението. „В първите две десетилетия има силни политически борби, които не подминават и Павликени. Традиционните партии се вплитат в тези предизборни схеми и си водят битката по тогавашните норми. Към края на XIX век Никола Габровски е избран за народен представител от павликенска околия. В началото на ХХ век в Павликени изборните страсти са доста сериозни. В тогавашната практика и Атанас Хаджиславчев не е пощаден. Обвиняван е от своя опонент, че купувал гласове. По това време в България много ясно се проявява и тарифата 50 лева на глас“, каза проф.Галунов. Той очерта три сфери, в които Павликени трябва да се подготви за бъдещето – електронното управление и изчезващите професии в сферата на услугите; провеждането на местни електронни референдуми с консултативен характер и окрупняването на общините в България.

„Разговорът по тези важни теми започна и няма да чакаме следващия празник на града, за да го продължим“, обобщи в края на срещата писателят Димитър Томов.