Скал­но­то ка­те­рене е скри­та­та страст на инж. Ди­лян Млъ­зев

Кме­тът на Еле­на инж. Ди­лян Млъ­зев е бил за­па­лен ска­лен ка­те­рач. През 1989 г. се за­пи­сал в ал­пийс­кия клуб, ко­га­то бил пър­во­кур­с­ник в Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет в Ру­се. “До 1992 г. ка­те­рех ак­тив­но – Ба­сар­бо­во край Ру­се, Вра­ца, Мальо­ви­ца. Не оби­чам из­кус­т­ве­ни­те сте­ни, дру­го си е об­щу­ва­не­то със ска­ла­та, с при­ро­да­та. Пре­къс­нах и от­но­во ак­тив­но се вър­нах към то­ва си хо­би през 2004 г. Най-ху­ба­ви­те из­кач­ва­ния, ко­и­то съм пра­вил, бя­ха през 2007 г. на тре­ни­ро­въч­ния ла­гер в ра­йо­на на Мальо­ви­ца. Най-мно­го ад­ре­на­лин има­ше на “Сла­вян­с­ки” и “Вар­ни­ка” на Злия зъб, на Еле­ни връх. На Юж­на­та сте­на на Двуг­лав из­кач­ва­не­то ни от­не цял ден в ав­гус­тов­с­ка­та же­га. Нас­ко­ро със свръз­ка­та ми от оне­зи го­ди­ни си при­пом­нях­ме кол­ко глът­ки има на дъ­но­то на мал­ко ши­шен­це от ми­не­рал­на во­да. Имам зим­ни из­кач­ва­ния на връх Вих­рен, ка­те­рил съм и на лед – го­ле­мия во­до­пад на Ска­ка­ви­ца. Гот­вех­ме се за се­ри­о­зен мар­ш­рут в Ал­пи­те, но раж­да­не­то на дъ­ще­рич­ка­та ми сло­жи край на те­зи на­ме­ре­ния. Пред­по­че­тох да бъ­да от­го­во­рен ро­ди­тел, но за­па­зих лю­бов­та си към ска­ли­те”, раз­каз­ва елен­с­ки­ят гра­до­на­чал­ник.
Сту­ден­тът ал­пи­нист е учас­т­вал и в пър­ва­та ви­ся­ща стач­ка в град Ру­се. Спус­на­ли се с въ­же­та от пок­ри­ва на Рек­то­ра­та на ру­сен­с­кия уни­вер­си­тет и раз­пъ­на­ли пла­ка­ти с ен­ту­си­аз­ма на пър­ви­те де­мок­ра­тич­ни го­ди­ни.
Млъ­зев ня­ма да заб­ра­ви пър­во­то си ко­ле­ло. Би­ло чер­ве­но на цвят и от Ав­с­т­рия го до­не­съл ба­ща му, кой­то пла­вал с ко­ра­би по Ду­нав. В со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те го­ди­ни за­пад­ни­ят ве­ло­си­пед пре­диз­вик­вал дет­с­ка­та за­вист у връс­т­ни­ци­те му, но пър­во­ла­кът от Ру­се го да­вал на при­я­те­ли­те си “за по ед­но кръг­че”. На не­го се на­у­чил да ка­ра без ръ­це и с не­го са пър­ви­те му ожу­ле­ни лак­ти и ко­ле­не. Днес елен­с­ки­ят кмет ка­ра чет­вър­тия в жи­во­та си ве­ло­си­пед. Има го от две го­ди­ни. “Той е ком­би­ни­ран – не­що сред­но меж­ду пла­нин­с­ки байк и шо­се­ен бе­гач. С при­я­те­ли ка­ра­ме по пъ­ти­ща­та в ра­йо­на, пра­вим мар­ш­ру­ти по 40-50, по­ня­ко­га до 60 км. Из­кач­вал съм се с ко­ле­ло­то до би­ло­то на Твър­диш­кия про­ход, при­би­рал съм се с не­го и от В. Тър­но­во”, раз­каз­ва Ди­лян Млъ­зев.
От тре­ни­ро­въч­ни­те ла­ге­ри по ка­те­ре­не­то се за­па­лил и по ски­те. “Ка­то сту­дент пър­ви курс се бях ос­во­бо­дил с ви­со­ки оцен­ки през се­мес­тъ­ра от два­та из­пи­та по ма­те­ма­ти­ка. Та­ка оти­дох сед­ми­ца по-ра­но на ал­пийс­кия ла­гер на Мальо­ви­ца и там нап­ра­вих пър­ви­те си опи­ти със ски­те. Ка­рам с про­мен­ли­ва ак­тив­ност”, раз­каз­ва за спор­т­ни­те си хо­би­та кме­тът на Еле­на инж. Ди­лян Млъ­зев.

Здравка МАСЛЯНКОВА