Даскалоливницата в Елена пази жив българския възрожденски дух

Публикувано на ср, 19 юли 2023
5074 четения

Архитектурно-историческият комплекс “Даскалоливница” в китното планинско градче Елена е истинско бижу за туристите, които искат да се потопят в атмосферата на 18, 19 и началото на 20 век. В него има 3 обекта, като водещият от тях е самата Даскалоливница. Тя е построена от Иван Момчилов през 1844 г. и предлага на посетителите богат снимков материал и документи за епохата на Възраждането. Сградата не е запазена като училище, нито като болница, каквато е била известно време. В нейните помещения сега може да се научи повече за създаването на селището Елена, за борбата за национална просвета и за църковна независимост, за участието на еленчани в Ботевата чета, събитията от Руско-турската война и др. Част от музейната експозиция са географският глобус, дарен от създателя на Априловската гимназия в Габрово – Васил Априлов, дъсчиците с восък, върху които са пишели учениците, училищният звънец, каса, в която са се съхранявали финансовите средства, заключвана с три ключа, стоящи в трима различни човека, училищната икона на светите братя Кирил и Методий, пушки, саби и други експонати.
“Иван Момчилов създава Даскалоливницата като училище за учители, а Славейков казва за нея: “Както се леят свещите в църквата “Св. Никола”, така да се леят даскалите по българските земи” и всъщност от тази фраза идва наименованието на школото”, разказва Стефка Атанасова, екскурзовод в Музея на Възраждането в Елена. Момчилов е бил и новатор в много отношения, като изцяло по руски образец организира часовете и предметите, които да се преподават. Въвежда биенето на звънеца като знак за начало или край на учебния час, както и изучаването на чужди езици – руски и гръцки, като така обучаващите се са имали възможност да достигат до повече информация. Момчилов е държал много неговите ученици да обичат род, родина, да уважават майчиния си език и пръв премахва боя като възпитателно средство, а обръщението му към учениците е “мили мои”. Като цяло той е много напредничав. Въвежда и физическото възпитание, на което турската власт гледа като на вид бойно учение”, разказва Атанасова. През Даскалоливницата като учители или обучаващи се са преминали личности като Стоян Михайловски, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Добри Войников, Драган Цанков, Никола Козлев, Сава Катрафилов, Иван Кършовски, Георги Живков и др.

Вторият обект в комплекса е Камбуровият хан, в който е подредена етнографска експозиция

Интересното при него е, че той е пренесен от село Йовковци през 1973 г., когато е взето решение да бъде построен едноименният язовир. Тогава културните дейци на Елена преценяват, че този хан има и архитектурна, и историческа стойност за поколенията и е добре да бъде запазен. Пренасят го на части като пъзел – първо го разглобяват на място, след това всичко е номерирано и описано, пренесено в Елена и сглобено наново. В началото на 80-те години на 20 в. е оформен и целият архитектурно-исторически комплекс “Даскалоливница”.
“Собственик на Камбуровия хан е бил един от революционните дейци в Еленския край – Стоян Камбуров, който не е еленчанин по произход. Той идва от Беломорието като млад. Роден е през 1815 г. и умира 1875 г., малко преди Освобождението. Докато е бил ханджия, освен търговци и пътници той е посрещал много хайдути и революционери, като по-известните сред тях са Васил Левски, Ангел Кънчев, Георги С. Раковски. Гостувал му е и Мидхад Паша. Проф. Михаил Арнаудов, който е изследвал фолклористиката по Еленския край, също е прекарал дълго време в хана”, разказва Атанасова и допълва, че Камбуров, заедно с Левски и Ангел Кънчев организират Еленския революционен комитет в къща, намираща се в непосредствена близост до Даскалоливницата. Ханджията е бил луда глава – участва в Хаджиставревата буна, във въстанието на Капитан Дядо Никола, продължава разказа си екскурзоводът.
Предметите, включени в експозицията в Камбуровия хан, са събирани по-късно. Те са автентични и типични за Еленския край – народни носии, губери, земеделско оборудване, неща от бита, станове за тъкане и дрехи от по-ново време – началото на 20 век, когато чрез пътниците и търговците нахлува европейската мода. Тя е възприета много бързо от еленските жени, които захвърлят носиите и се разхождат пременени по калдъръмените улички на Елена, откъдето им излиза и прякорът “калдъръм кокони”.
В експозицията има също годежни дрехи в бежово-черната гама, булчинска рокля от австрийска дантела и коприна, в комплект с обувки и чадърче против слънце.

Третият обект в комплекс “Даскалоливница” е
църквата “Св. Никола”, която е най-старата в Елена

и в този си вид сградата е от 1804 г. Преди нея на това място е имало храм още през 15-16 век, който е опожарен от кърджалии през 1800 г. и от него не остава нищо. Еленчани казват, че са вдигнали сегашния храм за 40 денонощия и се гордеят с това. Стенописите в църквата са от 1806 г. и са наистина уникални. Тя е много богато изписана, като изрисуването ѝ продължава над 10 години, но колоритът и рисунките са запазени и до днес в почти първоначалния си вид.
“Много детайлно изписани и изрисувани са всички стени и задолтарното пространство, а самият олтар, владишкият трон и дарителницата са дело на тревненски дърворезбари. В притвора има икони от 15-16 век от църкви, които вече не съществуват, както и старопечатна литература – требници от 1472 г. и 1665 г., разкази за вехтозаветни лица и събития от 16 век, книги от първата половина на 17 век, средата на 18 век и др.”, разказва Атанасова, показвайки ценните издания. Тя пояснява, че по стените и по таваните на църквата са изписани сцени от Новия завет, а подолтарните икони са със сцени от Стария завет. Предполага се, че са изографисани от двама майстори зографи, като на места има споменати имената Давид и Яков от махала Горни болерци, но няма точни и категорични данни дали това е така. Боите, които са използвани, са изцяло на растителна основа, което придава много характерни и ярки цветове. Любопитно е, че в страничните стени на църквата майсторите са вградили и глинени гърнета за по-добра акустика, разказва Стефка Атанасова.
В приземния етаж на Даскалоливницата е и изненадата. Там е скрито интересно помещение, където се съхраняват икони и много красив и въздействащ стенопис със сцената на Страшния съд, пренесени в комплекса от село Шилковци.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново