В Африка не могъл да намери 11 крави, за да си купи булка. Охрана на Кадафи пък едва не му потрошила ребрата по време на интервю с диктатора.
Журналистът Георги Милков едва не останал с потрошени ребра в Судан. В Африка едва не го оженили за местна девственица, а в Рим му се наложило да изпие два литра светена вода. Тези и още много други пикантни подробности от битието си на журналист той разказа на търновци по време на официалното представяне на книгата му „Истории от ръчния багаж“. То беше последното от поредицата гостувания на някои от най-известните български автори, творящи в различните жанрове на художествената, научната, документалната и мемоарната литература в тазгодишното издание на „Фоайе на книгата“. Залата в читалнята на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ се оказа тясна, за да побере всички желаещи да присъстват на представянето на книгата на Милков. Местата бяха заети половин час преди началото, като едва се намериха столове за официалните гости. Директорът на Библиотечно-издателския комплекс на ВТУ проф. Красимира Мутафова направи кратко въведение, след което даде думата на журналиста от БТА Николай Венков, който представи гостите: автора Георги Милков и редактора на книгата Венелина Гочева, издател и бивш главен редактор на вестник „24 часа“. Пред присъстващите Гочева с много чувство за хумор го представи – него и книгата му, както и своето участие в реализирането на проекта. След което в продължение на почти два часа Георги Милков разказва истории от професионалната си кариера, някои включени в книгата, а други не. Като при това ги разказа по онзи неповторим начин, който само той владее, с едно особено и неповторимо чувство за хумор, а понякога и ирония и самоирония. Разказите предизвикаха взрив от смях сред присъстващите, но наред с това в някои от разказаните ситуации присъстващите отново се върнаха и си припомниха важни моменти от световната политика и военните конфликти в Азия и Африка, пречупени през погледа на един журналист, който е бил на най-опасните места и се е срещал и разговарял с едни от най-големите съвременни диктатори, имената, на които само будят страх и ужас.
Увлекателният си разказ Георги Милков започна с постъпването си във вестник „24 часа“ преди 30 години, през 1994-та още като студент. Първото събитие, на което е изпратен „новобранецът“ Жоро е на парашутни скокове в Божурище, където сащисва офицерите с искането си да му дадат парашут, за да скочи и той. „Написах материал, който, според мене тогава, беше много добър. На следващия ден го видях във вестника като текст под снимка. Това обаче не ме отказа. По време на една предизборна кампания ми дадоха да пиша за една партия, ама каква: „Напред България“ на Иван Славков – Батето. На мене тогава тази партия ми изглеждаше сериозна, защото вече имаше такава в Италия, на Силвио Берлускони, който стана премиер. Приех задачата си присърце и започнах да посещавам партийните сбирки на „Напред България“. Отразяването на дейността и включваше по цял ден и цяла нощ обикаляне на всички заведения в София. А когато накрая помолих Батето да си тръгна, защото трябва да се появя и в редакцията, той ми обеща, че като спечелят изборите ще ме направи министър. Е, партията не спечели и аз не станах министър, но ме преместиха в отдел „Оживление“, откъдето после ме взе Венелина Гочева и ме премести в международния отдел и ми даде Външно министерство. Така започва истинската кариера на журналиста, за да се утвърди като един от най-добрите международници в българските медии. Един от акцентите на раказите на Георги Милков беше върху скандала с родните медицински сестри и участието им СПИН делото в Либия, осъждането им на смърт при това два пъти и освобождаването им благодарение на тогавашната първа дама на Франция Сесилия Саркози. Наред с това Милков разказа и за уникалното си интервю с либийския диктатор Муамар Кадафи в Судан, при което един от охранителите на диктатора през цялото време го е ръчкал с лакти в ребрата. „Това е единственото интервю, след което се върнах с насинени ребра“, сподели Милков. Той разкри и нещо неизвестно за освобождаването на българските медицински сестри. Те са били пуснати от Кадафи да се върнат в родината след като Сесилия Саркози приела в 3 ч. след полунощ да вечеря с дъщерята на Кадафи, Айша. Наред с това Милков открехна, че по случая с либийското СПИН дело има и други доста интересни неща, на които обаче още не им е дошло времето да бъдат огласявани.
Веселите, често и опасни случки от професионалната кариера на Георги Милков по време на пътуванията му по свет са не една и две. И всяка от тях си плаче да бъде разказана. При едно от пътуванията си до Либия, на летището в Рим журналистът бил принуден да изпие за минута 2 литра светена вода. В противен случай трябвало да я изхвърли в коша, защото не го пускали с бутилката на борда на самолета. При друг случай пък, на гости при зулусите в Африка едва не го оженили за местна девственица. Спасило го само това, че не могъл да даде на бащата на булката полагащата се зестра от 11 крави. Героите на Милков обаче са не само световните диктатори, а и наши звезди. Като Христо Стоичков, който събира очите на журналиста с познанията си по японски език, при това не къде да е, а във Вашингтон.
Отделна глава „Шепот от отвъдното“ в книгате е посветена на някои истории за мумии и катакомби, които може да причинят и чувство за страх у читателите. Всъщност едва ли, тъй като дори и те са разказани в присъщия хумористичен стил на автора. Не липсва и българският елемент в книгата с историите, озаглавени „Левски и Ататюрк“, „Из Варна с Иван Вазов“, „Откъде започва химнът“, „Волтер за българите“ и др.
Георги Милков разкри пред търновските си читатели и историята на написването на тази книга, която с тиража си от 60 хиляди бройки, спокойно може да бъде определена като бестселър. Идеята за създаването идва от страна на издателството по повод на неговата 50-годишнина. А допълнителния подтик идва, когато той решава да разчисти бюрото си и от него започват да излизат невероятни „експонати“, донесени от различните части на света: програма на Кюрдската работническа партия, кутийка със значки на Мао Дзъдун, тениска с лика на Саддам Хюсеин, африкански погребална маска и др. „Бюрото ми беше като гробницата на Тутанкамон – наблъскано с всевъзможни предмети, които колкото на него бяха притрябвали след смъртта, толкова и на мен приживе. Но и в двата случая тези намерени артефакти предразполагаха към размисъл. Те ме накараха да свържа изтънелите и на места скъсани нишки на спомените си с онова плетиво от случки и събития, на които сам бях станал свидетел. Така реших да си направя подарък за 50-годишния юбилей с тази книга. Нейното създаване от 30 години до една нощ. 30-те години са времето, в което аз работя във в. „24 часа“, а тази една нощ е времето, през което насъбрах историите си в последния момент, както обикновено правя и ги изпратих на г-жа Гочева. Тя беше човека, който ги подреди и редактира“, споделя авторът. В края на разговора си с търновската публика и читатели Георги Милков сподели и мотото си: „Не е нужно да пътуваш до края на света, за да надскочиш стената на предразсъдъците си.“ А Венелина Гочева пък разкри една идея, която е в ход да бъде реализирана. Историите на журналиста, освен на хартия, ще бъдат озвучени от самия него. И така феновете му ще могат да ги притежават вече и на аудионосител и да си ги слушат, когато и където поискат. Инициативата носи работното заглавие „24 часа по 30 с Георги Милков“.
Иван ГЕОРГИЕВ
