Бойко Станкушев e магистър по философия и социология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1979 г. работи в БНТ като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията “Новини”, “В края на деня”, “Светът в действие” и “Панорама”. От 1990 до 1992 г. е водещ на “Панорама” и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Член е на СДС от декември 1989 г. Съучредител на независимата журналистическа организация “Форум Свободно слово” на Българската медийна коалиция. Основател и пръв председател на телевизионен синдикат “Подкрепа” в БНТ през 1989 г. Председател на Националната организация на кабелните оператори в няколко поредни мандата. Съучредител на Атлантическия клуб в България. През август 2010 г. е избран от Съвета за електронни медии за член на УС на Българската национална телевизия. Омбудсман в БНТ. Станкушев е кандидат за евродепутат от гражданската квота на “Синьо единство”.
– Г-н Станкушев, защо влязохте в листатата на “Синьо единство” за евровота?
– Човек е устроен така, че като си хване една пътека в живота, си върви само по нея. И аз още в началото на промените реших, че трябва да остана в професията, която обичам. Че е достатъчен нашият граждански вот, когато има избори, за да делегираме съдбата на страната и собствената си съдба, и прехода в ръцете на хората, които ние избираме. Но се получи така, че резултатите от промените не са никак задоволителни и не живеем по-добре.
– Защо не успя българският преход?
– Причините са няколко. Първата е, че липсваше реална опозиция по време на тоталитарния режим. Тодор Живков умееше да опитомява интелигенцията и нямахме дисидентство, което по времето на промените и след това да разкодира начертания сценарий и да попречи на осъществяването му. Поради това сценаристите, хората, които измислиха и успешно реализираха в тяхна полза точно този вид преход, като трансформираха политическата си власт в икономическа, успяха. Втората причина е, че българинът за разлика от повечето други народи в бившия социалистически блок, се оказа по-отчужден от собствената си съдба. Според едни това е заради турското робство, според други, поради факта, че след 1944 г. чисто икономически България е била поставена в най-незавидното положение. Ние се различаваме по няколко много основни неща от другите бивши социалистически страни – у нас всичко беше национализирано. В Полша земята никога не е национализирана, в другите страни от блока хората си имаха някаква собственост, частен сектор, и имаха възможност сами за себе си да правят нещо – имаха си малки магазинчета, сладкарнички, павилиони за вестници. При нас само четките за зъби можеха да бъдат лични.
От друга страна, българският народ носи в себе си едно инерционно русофилство.
Ние сме атеисти, при нас църквата беше унищожена, а в другите страни от блока тя винаги е имала много сериозна и решаваща роля дори по време на социализма.
Третата голяма причина е свързана с пропагандата. България е единствената страна, в която се заглушаваха различните информационни източници. Няколко години преди промените имаше един проект, който беше финансиран от специалните служби в България за изграждане на система за заглушаване дори на сателитните телевизии. После се оказа, че това е технически невъзможно. Но те са похарчили много милиони, за да се опитат да го направят.
Има много различия между нас и всички останали в блока. Най-важното е следствие от изброените до тук неща. И унгарци, и чехи, и поляци се бунтуваха, а при нас проблемът е решен кардинално веднага след 9 септември 1944 година на принципа – няма човек, няма и проблем. Още тогава е избита голяма част от българската интелигенция, които са останали живи или са мълчали, или са избягали. Ние нямахме силна емиграция, а тази, която имахме, се оказа силно разединена, неорганизирана, а бих казал и страхлива. Ролята на просветената полска, чешка, унгарска емиграция беше много важна в годините на техния посткомунистически период.
И какво стана накрая – в момента ние сме най-бавно развиващата се страна в ЕС, икономически сме аут, над 2 милиона българи живеят в чужбина и не искат да се връщат, цари апатия, безверие. Това няма да завърши добре. В такава ситуация човек съвсем логично е да си помисли – да, измамен съм, но повече не може така. Защото, ако трябва да направим една ревизия на последните години, ще видим с колко измами, пошлост и мръсотия бяха свързани политическите процеси.
– Имате ли обяснение на факта, че българинът все бяга след лидера?
– Така сме дресирани, такава ни е народопсихологията. Това е описано най-добре от Иван Хаджийски в “Бит и душевност на българския народ”. Българинът в историята си е загубил рефлекса за самостоятелност, това е много страшно. Вероятно и схемата, по която са ни разпределили, предполага сегашното ни състояние, но толкова, че са ни оставили отворена вратата, пък ние, ако искаме да излезем да видим слънцето. Повечето хора си стоят в кочината и недоволството им се свежда до хленч и нищо повече. Това обяснява и големия отлив от гласуващи.
– Не гласуват предимно десните избиратели…
– Да, не гласуват предимно десните избиратели, защото те не виждат ефективно, чисто, смислено почтено политическо представителство.
– Как ще ги върнете към урните?
– С жертви, по-добре човек да си изчисти профила, да излезе с открито лице, да застане с ясна и разбираема позиция, каквато е “Синьо единство”, знаейки, че ще понесем известни жертви от това нещо. Но в перспектива това може да послужи като основа за обособяването на нормално, широко дясно, в което ще влязат много от хората в съществуващите сега десни субекти. Аз не съм против другите десни формирования, а съм против безпринципния еклектичен начин, по който ги конструираха. Тук пак има две тези – едната е, че отново има сценаристи, а другата е, че толкова могат. У нас няма политически мениджъри в дясното, които бяха се амортизираха.
– Тези спорове за автентичното дясно няма ли отново да изядат главите и на едните и другите десни формации?
– И аз не казвам, че дясното е на прага на бърз успех. Казвам, че след като нещата са стигнали до тук, по-добре да се разделим и определим преди да се съберем отново. Аз съм против служебен брак между десните формации или брак по сметка. По-добре дълго време да се гледаме през стобора, дълго време и да сме сигурни, че когато се съберем, се обичаме. В други десни формации има хора, които не мога да преглътна, защото нито са десни, нито са почтени.
Иначе у нас има автентични десни личности и според мен те са около 65-70 процента, най-малкото, защото за тези 25 години те разбраха, че е по-добре сами да управляват съдбата си.
– Въпреки че сме част от ЕС, европейските институции продължават да бъдат далеко за много от българите…
– Причината е в управлението на страната, в нейната външна политика и в нейното европейско представителството. По време на предприсъединителните процедури ние не изтъргувахме препозиционирането си в Европейския съюз. Всички други страни вкараха много пари – чрез фондове, под формата на инвестиции, на зелени пари, на смесени дружества. Другите успяха да запазят голямата част от икономиките си и да ги доразвият и да създадат нови производства и сектори, а ние дори тютюна си убиваме. Не можем да си решим проблема с туризма. Не е вярно, че курортите ни са пълни. Връщаме пари за туризъм, защото няма кой да седне да направи проекти, за да усвоим тези средства.
– След 25 май виждате ли се като евродепутат?
– За мен най-важното е, че това е една възможност да се започне съвсем на чисто дебатът за бъдещето на България и в частност за бъдещето на дясното. Трябва да се започне отново, защото трупаното досега е пълно с дефекти и не работи.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
