Житената питка нахрани малки и големи в Стражица

Публикувано на пт, 17 Окт. 2014
889 четения

Житената питка за трета поредна година събра малки и големи на празник в Стражица. Тържеството беше открито с водосвет и слово на кмета на града инж. Детелина Борисова. Тя заяви, че празникът вече има своето място в сърцата на стражичани и че фестивалът е поклон към старите българи, към съвременните хлебопроизводители и към големия разказвач Ангел Каралийчев. Благодарение на него в българската култура завинаги ще остане разказът за житената питка, която си обикаля нивата. Инж. Борисова разкри на съгражданите си рецептата и ги почерпи с пита “Слънце”, която сама беше замесила. Колегите й от съседните общини също се включиха със свои тестени специалитети. Еленският кмет Дилян Млъзев донесе баница със спанак, общинарите от Лясковец – питка, а тези от Златарица – родопски клин и пататник. Причината е, че в района има много преселници от Родопите, които пазят кулинарните си традиции.
И тази година кметът на Каварна Цонко Цонев уважи празника в Стражица и отново пристигна с много тестени вкусотии – кошнички, банички, пънчета, приготвени с миди. Новост бяха кроасаните с миди.
22 пенсионерски клуба, читалища, училища и организации се включиха в специалния конкурс. Те се представиха с различни обредни хлябове, посветени на празници от народния календар на българите.
Бабите и булките от Сушица поканиха присъстващите на селска седянка. На ниската синия тя бяха поставили сготвените от тях с много любов ястия – козе мляко и сирене, комбас, направен от тиква и сушени плодове, сварен булгур. Тестените изделия като понички, гюзлеми и различни видове питки, разбира се, бяха на почетното място, защото жените са убедени, че никой не е по-голям от хляба.
Според Кичка Йорданова най-вкусна е прясната питка. Тя се прави и най-лесно. Малко хлебна сода се гаси в кисело мляко, прибавя се едно яйце и брашно, омесва се и се изпича. Разчупва се с ръце и се изяжда, докато е топла. Майсторлъкът на питките е в месенето, казва възрастната жена. Тестото не трябва да е нито много твърдо, нито прекалено меко. Всяка жена трябва да може да замеси уханна погача, убедена е леля Кичка. Тя се е учила на майсторлък от прабаба си.
Жените от Бряговица също показаха, че са майсторки в кухнята. Освен пити, баници и бухти, те бяха приготвили и мамалига. Ние сме мамалигари като румънците, защото навремето сме били големи сиромаси, обяснява 74-годишната Недка Белчева Навремето ядели качамака със сирене или със сладко.
За първа година в специално обособен кът беше оформена детска работилница, в която децата сами, под вещото ръководство на леля Иваничка, се опитаха да замесят тесто. На повечето от тях им се случваше за първи път. Възрастната жена им разказа и колко дълъг е пътят на житеното зърно до хляба на масата.
Рибата и хлябът са свързани още от библейски времена. Затова чаровният кулинар Иван Звездев избра да приготви на празника на житената питка в Стражица курбан от сьомга. Той припомни, че Исус е нахранил с две риби и пет хляба пет хиляди души. Рибената чорба майсторът готвач направи от кромид лук, моркови, целина и рибите, ако може с главите, защото така бульонът става още по-вкусен. Задължителните подправки са дафинов лист, целина, копър и сол, а за да се уплътни чорбата, се слага и малко картоф. Специално за стражичани той беше добавил и малко царевица, защото за него вкусното ястие е това, в което има баланс на сладко, кисело и солено.
Готвачът от телевизионния екран с тъга отбеляза факта, че в България сьомгата е станала много по-достъпна като цена от агнешкото например. Колкото до питките, майсторът кулинар продължава да смята, че тайната на вкуса им е скрита в месенето и топлината на човешката длан, а домашно приготвената погача винаги е по-вкусна от хляба, изпечен в най-модерния хлебозавод.
Програмата на празника включваше още състезание по канадска борба, както и богата музикална програма с участието на местни самодейци. Фестивалът и тази година мина под мотото “Никой не е по-голям от хляба”.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново