Около 200 човека загиват в деня на труса в региона

17 църкви и десетки други обществени сгради и частни домове в Търново, Горна Оряховица и Лясковец са разрушени за броени секунди по време на най-опустошителното земетресение в България, регистрирано от началото на ХХ век. Днес, 112 години по-късно, все още някои от постройките на храмовете още са в руини и чакат възстановяването си.
Трусът е на 1 юни по стар или 14 юни нов стил, а епицентърът му е на 10 км в земните недра, в района на Горна Оряховица. Според сеизмолозите магнитудът е около 6,3 по скалата на Рихтер. От началото на миналия век има само три по-силни земетресения: в района на Шабла през 1901 г., по долината на река Струма през 1904 г. и в Чирпан през 1928 г. Те обаче са в слабо заселени райони и поради това пораженията и нанесените щети там не са чак толкова големи. По другата скала на Медведев-Шпонхойер-Карник, която отчита размера на нанесените щети, обаче горнооряховското земетресение се сочи за най-унищожителното в България от 1900 г. За силата на труса от 1913 г. има точни данни, тъй като през 1892 г. у нас е създадена Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция в София. А регистрирането на трусовете започва от 1905 г. с монтирането и на модерен сеизмограф.
1 юни 1913 г. е събота, която в онази година съвпада с Черешова задушница. Повечето от жителите на региона са излезли да се разходят семейно и да се насладят на топлото и слънчево време. Нищо не предвещава престоящата трагедия. В 11,33 ч. на обяд земята изведнъж започва силно да се люлее. По спомените на очевидци трусовете са три и са продължили около 20 секунди.
Докато повечето търговци са по дюкяните, а към гробищата се носи върволица от хора заради Задушница, се чува злокобно бучене. Навсякъде падат електрически и телеграфни стълбове. Изплашени, хората в панически бяг напускат домовете, кафенетата и кръчмите, а търговците и занаятчиите зарязват дюкяните си и бързат да излязат навън, за да се спасят преди да бъдат затиснати и да намерят смъртта си под отломките им.
Последиците от земетресението са ужасни и обхващат периметър от над 1000 км. Близо 95% от сградите в Горна Оряховица, 80% в Търново и между 55 и 60% в Лясковец и Долна Оряховица са напълно или непоправимо разрушени. В старата столица трусът събаря църквите “Св. 40 мъченици”, “Св. св. Петър и Павел”, “Св. Димитър”, “Успение Богородично” и катедралния храм “Рождество Богородично”. Най-здрави се оказват построените от майстор Колю Фичето храмове “Св. Спас”, “Св. св. Константин и Елена”, “Св. Никола” и “Св. св. Кирил и Методий”. Здравите им темели устояват на земния трус, но въпреки това и тези храмове са частично увредени. Напълно срутена е и сградата на мъжката гимназия “Св. Кирил”, която по това време се е използвала за лазарет, в който са настанени ранените по фронтовете на Междусъюзническата война български войници. Според летописа на училището при срутването са затрупани и загиват 70 ранени войници, офицери и санитари. Разрушени са също частично казармите, болницата, телеграфо-пощенската станция, читалище “Надежда”, сметната палата. От жилищните квартали най-силно са засегнати Варуша и турската махала. По левия бряг на река Янтра цели скални късове се откъсват и заедно с намиращите сне върху тях къщи със страховит грохот падат във водите на Янтра. Загиналите в Търново са около 100 души, а над 140 са ранени. Сред напълно срутените или частично разрушените сгради и паметници на архитектурата и исторически обекти като Констанцалиевата къща в Арбанаси, Преображенския манастир, Патриаршеския манастир и др.
Ето как е описан този момент на ужас в спомените на очевидци: “Пред мен беше обезумяла тълпа от мъже, жени, деца, разчорлени, голи, боси, тласкани от невидима ръка ту напред, ту назад, с широко отворени очи и зинала уста, издавайки непонятни звуци. Тук баща тичаше да намери излязлата от къщи дъщеря, там майка бързаше към училищните развалини да търси своите деца и оглушаваше улицата с рев. Друга майка си скубеше косите и нареждаше, че детето ѝ е останало в люлката и молеше навалицата да ѝ помогне да го извадят изпод развалините. Със сърцераздирателните си писъци жените и децата приглушаваха глухия шум на падащи сгради, а по лицата на мъжете се четеше едно тъпо безпокойство, подобно на истинско умопомрачение. Диви несвързани викове и имена на близки се носят всред безпорядъчно бягащата тълпа. Улиците са пълни с народ, който бяга в суматохата. Старите останки на Хисаря с Балдуиновата кула летят със страшен устрем към реката. Градската баня е полусъборена, а къпещите се жени излизат през прозорците и тичат обезумели от ужас. В Асенова махала цели къщи са паднали, а под тях лежат още неизринати жертви. Страшно! Глухо, ни жива душа. Навсякъде рушение!”
В Горна Оряховица изцяло разрушени са три Божи храма: църквите “Св. Богородица”, “Св. Георги” и “Св. Троица”. Освен тях в железничарския град трусът разрушава още сградите на театъра и казиното, хотел “Борис”, читалище “Напредък”, градската болница, следствения участък, съдът, пощата, две банки, гарата, основното училище и девическата гимназия, както и захарната и керамичната фабрики. Ужасяваща и неописуема трагедия се разразява в школото за девойки, където под отломките на падналата сграда са затиснати и намират смъртта си 25 ученички заедно с учителката си Мария Икономова. Тъй като никой от българите не смее да влезе сред руините, с изваждането на телата на момичетата се заемат турски военнопленници. Затиснати под отломките работници има и в Захарната фабрика. Повечето от тях също загиват.
Общият брой на загиналите в Горна Оряховица е около 90 души. Любопитното е, че по време на труса паметникът на революционера Георги Измирлиев – Македончето, се обръща на 45 градуса на изток, докато постаментът му остава в същата посока. По-късно е взето решение е решено и постаментът също да бъде обърнат в новата посока, тъй като това очевидно е Божи знак.
В Лясковец от 2193 къщи напълно са разрушени 940. Унищожени са там и петте църкви, двете прогимназии, читалището и други обществени сгради. Осем човека загиват, а 47 са ранени.
Няколко дни след жестоката трагедия, сполетяла региона, тук пристига царица Елеонора, която докарва цял влак с храна, дрехи, одеяла и медикаменти за нуждаещите се. Заедно с майки си тук идват и князете Кирил и Борис. Като истинска самарянка царицата посещава болниците и сама превързва ранените и пострадалите в тях. Създаден е Общоградски комитет, който започва събирането на средства за подпомагане на останалите без дом. На Марно поле са изградени лагери от бараки. От съседни населени места се доставя хляб. Помощ за пострадалите българи изпраща и кралят на Италия Виктор Емануил II.
Земетресението от 1 (14) юни е едно от най-продължителните земетресения в България. В дните след основния трус са регистрирани още 80 вторични, които разрушават още десетки сгради. А за да бъде ужасът пълен, 10 дни след земетресението през триградието минава и торнадо, което помита всичко по пътя си. За силата му говори фактът, че ураганния вятър вдига като перце и преобръща намиращите се на гарата в Горна Оряховица 45 товарни вагона. Ужасяващата 1913 г. завършва и с избухването и на холерна епидемия в търновско, която взема допълнително десетки жертви сред местното население.
Иван ГЕОРГИЕВ