– Г-н Велев, как се появи кулинарията във вашия живот?
– Съвсем случайно. Аз от попрището на държавен служител, на младини работех в Министерството на вътрешните работи, станах готвач. Напуснах и започнах работа в Японския хотел, който в онези години беше една икона на ресторантьорството и хотелиерството. В него тръгнах от складовете, минах през миенето на прозорци, пране на мокети, докато стигна до кухнята, където се развихрих. Имах щастието да работя с първите френски готвачи, които идваха в България.
– Какво научихте от тях?
– Половината от нещата, които знам за френската кухня, за това как да бъдем професионалисти, как да се отнасяме към другия, това го научих от тях. Те ме научиха да правя тарта тен, единият ме наричаше “мистър Татен”, защото правех по няколко такива сладкиша на ден. Рецептата е лесна.

Тарта тен
Карамелизира се захар като за крем карамел, оставяме я в съда, който е с незалепващо покритие. Когато изстине, отгоре се нареждат нарязаните ябълки, които са обелени. Нареждат се плътно, защото се стопяват. Пекат се на 180 градуса за 20 минути. После се покриват с маслено тесто, което може да направите сами или да използвате бутер тесто, което да си купите от нас. Когато го изрежете по съда, се запича още 20 минути и после тарта се обръща и се сервира с крем англез и топка ванилов сладолед.

– Френската кухня ли е върхът в кулинарното изкуство?
– Не, това са спорни неща, ако питате някой французин, ще каже – да, ако питате китаец, японец или англичанин, ще е на друго мнение.
– На вас коя ви лежи на сърцето?
– Аз съм привърженик на интернационалната кухня.
– Готвачите, които гледаме по телевизията ли са най-добрите готвачи на България?
– Тези, които ги гледаме непрекъснато по телевизията, ги познавам всичките. Някой от тях са ми добри приятели, други са ми само познати. Но не са само те, има и други, които са много добри, но хората не ги познават. Аз лично много уважавам женици, които по цял ден готвят в столовете огромно количество храна. Някой от тях са много големи майсторки.
– Как си обяснявате този голям интерес към кулинарията – има много предавания, правят се блогове?
– Бих казал, че по рано хората не обръщаха голямо внимание на храната. Приемаха я като даденост, отиваха в стола или си купуваха нещо от магазина, където разнообразието не беше голямо.
Сега интересът е много по-голям. Има телевизии, филми, като “Рататуи”, което си е прекрасно френско постно ястие.

Рататуи
Приготвя се със зеленчуци, може да е нареден като мусака или на пластове с тиквички, патладжан, гъби, домати, други зеленчуци. Нещата могат да се запържат отделно и накрая да се смесят и овкусяват с пресни подправки – див лук, магданоз, копър, кой каквото обича. Има едни съвременни провансалски подправки, които са много актуални в момента.

– Какви са пролетните ястия, които ще препоръчате на нашите читатели?
– Както казва народът ни – важно е да се хванем за зелено. Препоръчвам им ястия с коприва, лапад, свежи марули, салати и други видове. Лично аз обичам и пролетно агне, което е напълнено с дъхави билки, подправки.
– Трябва ли да наблягаме на чуждите продукти?
– Хората трябва да са запознати, да експериментират. Важно е вкусът да се възпитава. Ако никой не е опитвал нищо друго никога освен цаца, като му предложиш сьомга, няма да я хареса.
– За кои знаменитости сте готвил?
– В България съм готвил за всички министри, министър председатели, защото съм работил и в Дипломатическия клуб в Горна баня. Голям късметлия съм, защото навремето участвах при приготвянето на закуските във френското посолство, на които присъстваше Франсоа Митеран. Френският президент има 12 лични готвача, които го следват навсякъде по света. Аз се запознах с втория му готвач и той ми разказа за какво става въпрос. Тогава той ми подари знака на Митеран, който представлява сребърен медальон с дървото на живота.
– Какво сготвихте на Митеран?
– Направихме му омари, които сварихме в шампанско и бульон от зеленчуци. Аз тогава за първи път през живота си видях живи омари. Сготвихме му и агнешко бонфиле, увито в прошуто.
За журналистите приготвихме печени прасенца, които напълнихме с кайма. Десертът беше Торта Шарлота, която е с карамелизирни лешници.
Когато дойде цар Симеон, аз участвах в приготвянето на коктейла по неговото посрещане. Тогава направихме коктейлни хапки, които сервирахме ние, самите готвачи. Негово Величество не хапна нищо, за да не му се случи нещо. С висшите държавници винаги ходят хора по сигурността, които първо опитват и вземат проби от храната. Готвачът, който е отговорен, се подписва в специален документ.
Иван Костов пък е известен вегетарианец. Той яде само риба и разбира от риба.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ