Най-големият безплатен фестивал за блус и рок енд рол музика “Миндя рок фест” навърши 15 години и се превърна в запазена марка на великотърновското село Миндя. Той стартира през 2009 г., като първоначално целите на неговите организатори са 2 – да събере почитателите на тази музика на място, където могат да ѝ се наслаждават, без да заплащат вход за това, както се случва на подобни фестивали по света, и да оживи малко селото като се обедини местното общество.
“Като изследовател на процесите, най-вече в България, тогава виждах, че обществото ни се разпада на враждебни индивиди. То не може да се съгради наново от човек като мен, но това, което можех да опитам заедно със своите съмишленици, беше да възстановим някои общности”, спомня си за началото на фестивала един от неговите създатели – проф. Евгений Дайнов, политолог, преподавател в Нов български университет и музикант. Според него групите, участващи във фестивала, и публиката биха формирали една общност, в която хората не се мразят помежду си, а си помагат и се разбират, обединени от любовта към музиката. Впоследствие той се оказва прав и всички, свързани по един или друг начин с “Миндя рок фест”, поддържат приятелски отношения по време на цялата година, а не само докато са на събитието.
“През годините, с укрепването на модела “Бойко Борисов” се задълбочи тази враждебност между хората и разпадът на обществото, но както ние, така и стотици други хора из цяла България реагирахме с правенето на събития, които да създават общности. Малко преди ковид пандемията бяхме преброили над 100 музикални фестивала от нашия тип по селата, макар и по-малки. Така “Миндя рок фест” и останалите такива фестивали пренесоха напред паметта какво е общност и колко е хубаво хората да се харесват помежду си, а не да се мразят. И сега, когато световната обстановка се промени коренно, ние се оказахме част от този исторически процес, при който вече осъзнаваме всичко това”, посочи проф. Дайнов.
Първото издание на фестивала е в рамките на една вечер и в него участват едва 3 групи. Тогава публиката наброява само около 200 души, като за сравнение сега го посещават хиляди хора. След дебютното провеждане на “Миндя рок фест” няколко баби от селото, в спор помежду си, така и не успяват да се разберат дали това събитие е добро, или не за населеното място, най-вече заради големия шум, който впоследствие определят като съвсем поносим. След това за известно време група местни безделници също роптаят срещу фестивала, смятайки, че чрез него се крадат европейски пари, които иначе биха отишли за селото и жителите му, но и това отминава.
“След второто издание, когато фетивалът вече беше двудневен и с 10 групи, същите тези баби дойдоха при мен и ми казаха, че въобще не е било шумно и по сцената свирели едни такива хубави младежи”, разказва проф. Дайнов, което според него показва, че 90 % от българското население е възприемчиво към модерните форми на културност. “От Клуба на пенсионера преди десетина години дори ми донесоха грамота с благодарност, която съм си закачил на стената”, допълва музикантът.
Проф. Дайнов разказва, че след първите три издания с останалите от екипа решават да спрат провеждането на фестивала, за да си спестят неимоверните усилия по подготовката му. Когато това се разчува, почти всички музиканти, фенове на феста и жители на селото не спират месеци наред да убеждават организаторите да не го правят. Тогава те разбират, че хората наистина обичат да са заедно и да се чувстват общност, каквато е и една от основните им първоначални цели.
В първите години има и някои необичайни за следващите издания ситуации, като например пияни хора, сбиващи се пред сцената, които бързо биват изхвърлени оттам. След това се появяват футболни агитки, които виждат, че не им е мястото там и сами решават да не ходят повече. Мотористи също посещават фестивала, но за тях тази музика се оказва прекалено мека и лека и също престават да се опитват да се впишат в събитието. Така постепенно “Миндя рок фест” намира своята публика и се превръща в събитие с традиции, събиращо хора с еднакви интереси, прекарващи си чудесно в рамките на един дълъг уикенд. Фестивалът оцелява и в трудните години на ковид пандемията. През лятото на 2020 г. той се провежда в двора на къщата на проф. Дайнов и се излъчва пряко по интернет платформите, включително и на екран на Орлов мост в София като част от културната програма на протестите срещу правителството.
“Тогава беше точно като първия път през 2009 г., когато създадохме фестивала. Обаждам се на приятели музиканти и им казвам, че няма пари, няма и публика, но би било готино да се съберем да посвирим и който се съгласи дойде и го направихме. Даже Бучката (известният великотърновски озвучител Пламен Йорданов) докара голямата сцена, която си ползваме за концертите на площада, и всичката озвучителна техника. Като видях тира пред моята къща, нямах представа как ще поберем всичко това в двора ми, но се получи страхотно”, спомня си професорът.
За тези 15 години на фестивала няколко пъти идват групи от Сърбия и Гърция. Три пъти гостува беларуска група, на която впоследствие ѝ е забранено от президента Лукашенко да пътува извън страната. Най-известната турска рок група, която е еквивалент на “Щурците” в България, веднъж също става част от “Миндя рок фест” и остава много доволна от атмосферата, но след това Ердоган ги разформирова с ферман, като не допуска излизането им извън Турция.
“Напоследък чета с огромно удоволствие мемоарите на велики световни музиканти и съм забелязал, че всички, които са минали през България и по някакъв повод са свирили тук, казват, че това е най-добрата публика. Тя се радва по-чистосърдечно, по-лесно забравя всекидневието си, влиза в музиката и се слива с нея, а това моментално се усеща от музикантите. Българската публика знае наизуст почти всички песни и освен това пее много вярно”, казва проф. Дайнов. Създателят на “Миндя рок фест” споделя, че е написал две книги, за да изясни сам на себе си магията на рок енд рола и защо толкова години той не спира да вълнува хората. Според него едната от причините е, че всеки може да я свири и посочва факта, че дори той не познава нотите, а е известен китарист. Това е народната музика на градския човек, която в Англия и Америка се заражда след преселването на хората от селата в градовете, и е много жива и подвижна.
“Рок енд рола е танцов, той освобождава ума и тялото от задръжки и те кара да танцуваш, а също така е за душата, защото има силни и смислени текстове, изразяващи чувствата и мислите на автора. Няма друг жанр, който да събира по този начин тяло, душа и ум в едно. Затова смятам, че това не е просто музика, а култура, начин на себеизразяване и това го прави вечен”, смята проф. Дайнов и допълва, че докато има градска култура и гражданско общество, ще има рок енд рол и той ще окуражава хората да стават все по-цивилизовани.
Занапред никой не знае колко дълго ще продължи да съществува “Миндя рок фест”, но младежите, израснали покрай този фестивал, вече имат свои групи и от следващото издание вероятно също ще се качат на сцената да свирят. В близките няколко години се очаква децата на организаторите да се заемат и с подготовката и провеждането на събитието, което показва отлична приемственост и надежда, че то само ще ражда хората, които да го правят”, сигурен е проф. Дайнов.
Николай ВЕНКОВ