Японци се провряха под еньовския венец за здраве

Японско семейство спази българския ритуал и се провря под билковия венец на Еньовден за здраве. Туристите от Страната на изгряващото слънце случайно се озовали на Самоводската чаршия по време на отбелязването на празника на билките и били силно изненадани от огромния цветен венец, под който минавало старо и младо. След като разпитаха и разбраха символиката и смисъла на обичая, азиатците без изобщо да се двоумят също минаха под венеца, като главата на семейството старателно засне уникалния моментг с камерата си за спомен на поколенията. По време на празника на Самоводската чаршия имаше и още няколко англоговорящи туристи, които обаче предпочетоха да останат само пасивни наблюдатели на случващото се.
Отбелязването на празника на билките и Деня на лятното слънцестоене се извършва за 21-ви път на Самоводската чаршия. По традиция и тази година търновските моми още в ранни зори бяха нагазили в росната трева и бяха изплели огромен красив цветен венец от 77 билки и половина – за всички познати и за непознатата болест без име. За да се активизира лечебната и магическата му сила, венецът беше първо опушен с жарава от специално подбрани лечебни треви, а след това стотиците желаещи се проврява през него за здраве. За желаещите да отнесат в дома си част от лечебния венец бяха подготвени малки букетчета от различни билки. Букетчетата обаче явно се оказаха твърде недостатъчни, като това предизвика известно напрежение сред наредилите се на опашка мераклии за лековити билки.
Еньовден е един от най-светлите и тачени празници в летния народен календар на българите. Подобно и на останалите празници той съчетава езическото с християнското. Празникът е бил свързван с пътя на Слънцето по небесната сфера и култа към него. А християнският елемент е свързан с деня на раждането на св. Йоан Кръстител. В българските земи има различни поверия и ритуали, свързани с празника на билките. На този ден не се извършва никаква работа, спира се дори и жътвата. Според поверието свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи стопанин, който се осмели да наруши тази забрана. Вярва се също, че този ден е най-подходящ и за примамване на плодородието от чуждите ниви към своите. Еньовден особено се тачи от иманярите, тъй като се вярва, че на този ден там, където има заровено злато, то започва да свети през нощта със синя светлина. Основно обаче Еньовден се свързва с билките и с тяхната лековита сила. Смята се, че в нощта срещу 24 юни и на самия ден рано сутринта билките имат най-голяма сила. Ето защо се препоръчва отъркалването в мокрите от роса билки още по тъмно. В нощта преди празника не бива да се налива вода, нито да се пие, а на самия ден не бива да се пере, за да не се разболее член на семейството. При залез слънце на този ден се прави т.нар. мълчана вода (налята от извор при пълна тишина). Момите топят китките си в менчето с тази вода и ги оставят да пренощуват. А на следващата сутрин гадаят по тях какъв ще е бъдещият им жених.
Българският Еньовден има своите аналози и сред останалите славянски народи. Там обаче се акцентира върху неговата християнска същност и раждането на Йоан Кръстител. В Русия и в Украйна празникът е посветен на Иван Купала и се съпровожда от прескачане на огън и нощно къпане. В Полша пък празникът се нарича Ноц Швентоянска (свети Иванова нощ) и също се свързва с брането на билки, но и с горене на сламено чучело. Празникът заема важно място и в народния календар на балтийските и на скандинавските народи.
Иван ГЕОРГИЕВ