Любовта към българския фолклор и народни танци е сред причините, довели японката Кейко Окада в България. От няколко месеца чаровната дама е лектор по японски език във Великотърновския университет. Макар за първи път да е в страната ни, чужденката споделя, че познава нашите народни танци, които е изучавала преди години. Оттогава мечтаела да стъпи на българска земя и да танцува хоро. За това, когато трябвало да избира къде да преподава японски, без колебание се спряла на университета в най-българския град. Пристигайки в България през септември, почти веднага решила да се запише в клуб за народни танци. Така попада в “Плетеница”, където под ръководството на хореографа Николай Корчев усвоява стъпките на различни хора и дори танцува в групата за напреднали.
Кейко Окада разказва, че е родом от най-северната част на Япония – Сапоро, който е четвъртият по численост град в Страната на изгряващото слънце. Повече от десет години е преподавала в гимназия, а след това започва работа като университетски преподавател по японски език за чужденци. Споделя, че преди да дойде в България, знаела съвсем малко за страната ни. “Повечето японци, когато чуят за България, веднага се сещат за киселото мляко и Котоошу. Някои знаят и за празника на розата, който се провежда ежегодно в Казанлък, и с това се изчерпва представата им за страната. Но още докато бях ученичка се записах в един клуб за фолклорни танци в училище. В него

изучавахме танци на
балканските народи –

македонски, сръбски, гръцки, но българските народни ритми ми станаха любими. Затова винаги съм искала един ден да дойда в България”, разказва Кейко. И допълва, че чакала този ден повече от 40 години.
Чужденката признава, че освен музиката, харесва движенията на танците, особено в изпълненията на мъжете, които определя като много темпераментни. Макар да няма нищо общо между фолклора на двете държави, Кейко си спомня, че по време на репетициите във физкултурния салон българската музика отеквала не само в залата, но и в сърцата на всички близо 30 души, които учели нашите хора. “Имам чувството, че в предишен живот съм била българка”, усмихва се Кей, както предпочитат да я наричат всички нейни приятели във Велико Търново.
България е втората европейска държава след Англия, която е посетила японката. Досега тя е била в редица страни като Уганда, Етиопия, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Индонезия, Лаос, Тайланд и др. Опитва се, докато е на ново непознато място, да опознае в максимална степен народопсихологията и местните традиции. Първото нещо, което й е направило впечатление в България, е, че тук хората не се усмихват много, докато в Япония местните жители са известни с усмивката и любезното си отношение към околните. “Но когато общувам с повече българи, осъзнавам, че всъщност са дружелюбни и приветливи и се отнасят любезно и добронамерено”, каза още Кейко.
От три месеца японката живее в преподавателските общежития близо до Ректората в старата столица. Ще остане тук до юни догодина, като в свободното си време, освен с танци, се занимава и с опознаване на града и близките дестинации. Досега е посетила крепостта “Царевец”, Арбанаси, както и Архитектурно-етнографския комплекс “Етъра” в Габрово.
Малко след пристигането си в старата столица помолила за информация къде може да се запише да танцува български танци. Така

попада на
репетиция
в клуб
“Плетеница”.

Споделя, че докато е в залата, чула за първи път песента “Бой се отвори” в изпълнение на Яница Боянова и се разплакала от вълнение. Казва, че това е любимата ѝ песен, която винаги я кара да се вълнува. А най-голямата ѝ изненада е по време на първия рожден ден на “Плетеница”, като специален гост е самата Яница Боянова, която изпяла песента на живо. “Докато пееше, цялата настръхнах и не можах да сдържа сълзите си. С тази песен усетих гордостта на българите и силата на българския фолклор”, казва още японката.
Макар да знае доста български хора, Кей признава, че все още не може да научи техните имена. А едно от малкото неща, които е научила на български, е “Няма проблем”, с усмивка казва преподавателката. В танците среща затруднения с ритъма, тъй като подобен такт не съществува в Япония, но въпреки това се справя отлично със стъпките. През ноември Кейко се включва във фестивал на любителските клубове по танци в Самоков заедно с “Плетеница”, където се провежда поредното участие на танцьорите от клуба. Тогава за първи път

японката
облича
народна носия.

Решена е, преди да замине за Япония, да се сдобие с носия, която да вземе със себе си като част от България.
“Никога не съм вярвала, че някога ще танцувам в България с българи в български клуб”, споделя с вълнение Кейко. А следващото им съвместно изпълнение е на Коледния базар във Велико Търново, където всяка събота се провеждат хоротеки с участието на местните клубове по народни танци.
След като приключи учебната година във ВТУ, Кейко Окада казва, че ще се прибере в родината си, за да преподава на китайски студенти. Но дотогава се надява да успее да научи повече за България и българската история, която все още ѝ е непозната. Това, което я впечатлява във Велико Търново, са старите сгради, носещи духа на миналото. Все още свиква с вкуса на българската кухня, но в комуникацията ѝ с колегите и студентите е успяла да опита популярните шкембе чорба, кюфте, пърленка, туршия и турския десерт казан диби. Опитвала е също ракия и вино, като споделя, че също ѝ харесват.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив