Вярващи се молиха за спасение на народа ни от беди и нещастия пред чудотворната икона в Арбанаси

Предаваните от уста на уста невероятни истории за чудодейни изцеления след отправени горещи молитви пред чудотворната икона на Божията майка събраха хиляди вярващи в Арбанаси през почивните дни. Здрави и болни, млади и стари дойдоха на храмовия празник на манастира “Свето Успение Богородично”, за да запалят свещ пред образа на света Богородица. Те се помолиха не само за здраве и за благополучие в семейството, но за спасение от многобройните беди и нещастия, които застигат народа ни през последните месеци.
По традиция поклонници от страната и чужбина започват да пристигат в Арбанаси още в деня преди Голяма Богородица. На този ден всяка година монахините изнасят чудодейния образ на Дева Мария извън храма, а поклонниците смирено чакат на опашка, за да се докоснат до него с вярата, че чудеса се случват. За да нощуват в манастира в нощта срещу 15 август тази година бяха дошли около 100 вярващи от Добрич, Варна, Търговище, Златарица, Горна Оряховица, Ловеч и др. От 20 до 22 часа Великотърновският митрополит Григорий извърши вечерно богослужение, а след това започна и нощното бдение, в което участват само жени.
“Хората идват за вечерната служба, защото вярват, че молитвите за изцеление и благоденствие са най-силни срещу 15 август, а Богородичка помага на всеки, който искрено и силно вярва в нея. Аз не спирам да се моля за здраве на цялото семейство и за всички хора по света”. Това сподели на влизане в храма Недялка Димитрова от Добрич. Тя самата прекарва нощта в манастира от няколко години, но споделя, че през 2003 г. поклонници видели как двете обковани ръце на Богородица от иконата внезапно заблестели. През миналата година вярващи станали свидетели на голям светъл облак, който внезапно се издигнал над олтара. Преди 4 години, като излезли от храма след нощното бдение, видели на небето голям светещ кръст. “Жените са ми разказвали, че веднъж в храма било доведено момче, изпаднало в кома. Докато дядо му се молел пред иконата, то внезапно дошло в съзнание и дори започнало да се смее и подскача”, кръсти се и благодари на Богородица кака Недялка. По думите й много хора, които не могат да присъстват на богослужението, изпращат писма с молитви и желания до Божията майка.
Жените от Добрич помагат на арбанашкия манастир вече около 20 години. По традиция те се разпореждат в кухнята, като приготвят ястията, които се раздават на вярващите на празника. Тъй като петък е постен ден, те бяха сготвили зеле и боб. “Всичко става вкусно, когато се приготвя с много внимание, обич и благодат, а хората остават доволни, когато им поднесеш яденето с усмивка, добра дума и пожелание. Хубаво е всеки, който може, да помага на манастира”, нарежда кака Недялка.
“Готвили сме по 18 агнета наведнъж, като повечето жертвени животни даряват вярващи хора, но с всяка следваща година стават все по-малко”, включва се в разговора и кака Еленка, която “дирижира” положението в манастирската магерница. Тя е сестра от една от покойните монахини в манастира – сестра Аполинария. “Преди тук имаше 13 монахини, а десет от тях бяха все от Добруджа. Предишните игуменки майка Людмила и майка Макрина също бяха от нашия край. Те построиха новата постройка с 12 килии за монахините. Сега тук има само една сестра и две други жени помагат. Обезлюди се манастирът”, не крие огорчението си възрастната жена. Ако влезеш в манастира с нечисти помисли и изпълнено със злоба сърце, тук ще бъдеш пречистен и Божията любов отново ще те озари. Ако това не стане, значи Бог завинаги е отвърнал очи от теб. Защото това е свято място и тук често се случват чудеса, твърди друга възрастна жена в кухнята.
С три агнета за курбан за здраве в светата обител вечерта преди Голяма Богородица пристигна семейство Димитрови от Търговище. “Наистина е свято това място. Ние не сме пропускали празника вече 12 години, а с нас идват още четири семейства с роднини и приятели. Преспиваме на манастирските чардаци и сякаш се прераждаме, защото няма човек, който да не усети силата на Богородица, когато влезе в манастира в Арбанаси. Има някаква целебна всевишна сила, която можеш да почувстваш само тук”, признава Емилия. Тя разказа, че е лекар по професия, но с вяра в Божията майка успяла да пребори тежките болести. Затова всяка година подаряват на манастира по едно агне за здраве, за дълъг живот, за просперитет на семейството. Другите две агнета са от нейни приятелки, също лекарки. Те пристигнаха по-късно, за да се включат в богослужението и да нощуват в манастира.
Успение Богородично е празникът на Богородица, която е покровителка на майчинството и защитница на семейното огнище. Успение, или заспиване на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията Майка напуска земния живот и отива при сина си на 64-годишна възраст. Нейната смърт била лека и блажена и приличала на заспиване. Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата Майка. След тържествена литургия в арбанашкия храм се освещават вода и обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за умрелите. За да стигне за всички богомолци, монахините бяха подготвили един тон светена вода.
Запазените исторически документи сочат, че манастирът “Света Богородица” е създаден още по времето на Втората българска държава и по чудо оцелява след превземането на Търново от турците през 1393 г. Тогава от Арбанаси остават само няколко къщи и светата обител. По-късно обаче запустява заради непрекъснатите набези на кърджалиите. През XVII и XVIII век манастирът е възобновен като девически, какъвто е и до днес.
Арбанашката св. Троеручица се явява на монах иконописец от Атон през XIII век. Той трябвало да я нарисува и отнесе в Търновград. Изпълнил заръката, но манастир с нейно име имало в Арбанаси и отнесъл светинята в обителта. С появата й започнали знаменията и чудотворните изцерения на вярващи. Смята се, че освен да лекува болни и бездетни, Богородица Троеручица е предпазила няколко пъти манастира от изпепеляване. Иконата е обкована със сребро, като част от средствата са дарени от великотьрновски търговец, чието дете оздравяло след молитва пред Божията майка. При едно от опожаряванията на Арбанаси от турците през Средновековието, иконата била заровена на един хълм. Сто години по-късно пастирче, което извеждало стадото на чорбаджията си на паша, чуло на това място изпод земята плач. Започнало да копае и извадило оттам иконата на Девата, която оттогава нарекли “Плачещата”.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ