Преди 38 години – на 7 декември 1986 г., опустошително земетресение разтърсва Стражица и околностите и променя завинаги този регион. Според сеизмолозите магнитудът на основния трус е около 5,6 по скалата на Рихтер, а епицентърът се намира на километри от Стражица, в района на селата Асеново и Мирово, на 13 км под земната повърхност.

Денят е неделя, късен следобед. Повечето от жителите на Стражица и общината са си вкъщи и се подготвят за първия работен ден от новата седмица, когато се случва неизбежното. Според разказите на очевидци внезапно се чуло силно бучене като че ли самолет минавал над града, а секунди след това земята започнала да се люлее. Часовникът в центъра на града чрез стрелките си е запечатал завинаги времето на труса – 16,17 часа. Основният трус продължава по-малко от минута, а след него през следващите дни има и още няколко вторични, но значително по-слаби.
Резултатите от трусовете са катастрофални за целия регион. Напълно разрушени до основи са над 15 000 жилищни и обществени сгради. За щастие жертвите са само двама души, които умират не пряко от труса, а впоследствие от инфаркт. Но броят на ранените е около 80. Няколко дни след земетресението в Стражица идва държавният глава Тодор Живков, придружаван от вътрешния министър Димитър Стоянов, който е родом от този град. След като се запознава със ситуацията и обстановката Живков обещава на стражичани, че незабавно ще бъдат мобилизирани всичките налични сили и ресурси на държавата да бъдат отстранени последиците от стихията и животът отново да започне да си върви нормално. Това обаче се оказва далеч не толкова лесна и дори непосилна за изпълнение задача.

В следващите дни и седмици към Стражица се отправят доброволци от цялата страна, за да помагат при отстраняването на щетите. Макар и не чак толкова доброволно, към пострадалия регион са изпратени студенти и военнослужещи от различни поделения. Мобилизирани са и силите на Народната милиция. В цялата страна е обявена дарителска кампания за набиране на средства за оказване помощ на пострадалите и останалите без дом стотици жители в града и околните села.
От дарения са събрани около 7 млн. лв., една огромна за времето си сума. Държавата от своя страна отпуска 1 млрд. лв. от бюджета също за възстановителни дейности и предотвратяването на щетите от земетресението. Към Стражица по пощата и с влаковете започват да пристигат стотици колети с топли дрехи, отоплителни уреди и храна. Тъй като земетресението се случва в началото на зимата, първата и най-важна задача на държавата е да осигури подслон за останалите без жилища стотици семейства. В Стражица са докарани над 2700 дървени фургони и сглобяеми еднофамилни къщички. Някои от тях остават в центъра на града десетилетия след това като страховито напомняне за силата на природните стихии и за безпомощността на човека в борбата му с тях. Въпреки това временните съоръжения не стигали за всички и се наложило немалко семейства да прекарат част от зимата на палатки, докато бъдат настанени на топло.

Тодор Живков удържа на обещанието си и в Стражица започва ударно строителство. Според данните от онова време са били изградени 5564 къщи и общински жилища. Какво се е случило тогава днес, от дистанцията на времето и изминалите почти 4 десетилетия е трудно да се отговори точно. Според самите стражичани месеците и годините след земетресението са били времето на “голямото крадене” на пари, средства и материали. Местните хора твърдят, че една голяма част от построените в следващите 4-5 години нови къщи са били на хора, които до този момент изобщо не са живели в Стражица, или на такива, чийто жилища не са пострадали и не са били разрушени. Отделно от това, според стражичани, ръководителите на строителните бригади извършвали надписване на материалите като изписвали огромно количество, а в самите строежи спестявали доста от цимента, пясъка и другите материали, които продавали след това на черно. “Самосвали идваха късно вечер или през нощта, товареха тонове цимент и изчезваха, без някой да знае откъде идват и къде отиват. Колко хора от цяла България по онова време вдигнаха без пари къщи палати с материалите, отпуснати от държавата за разрушените домове в Стражица”, спомнят се възрастните стражичани.

За съжаление, на крадците така и не е потърсена отговорност. Може би защото част от тях са свързани с ръководни фактори от висшите ешелони на властта и ЦК на БКП. Последиците от земетресението в Стражишко остават в продължение на няколко десетилетия след това. Някои от разрушените обществени сгради така и не са възстановени. Спрелият часовник пък е ремонтиран, но оставен неработещ и всеки, който посети Стражица може да види замрелите в часа на ужаса стрелки.

След като опасността отминава, в Стражица започват да се разпространяват слухове един от друг по-любопитни. Според един от тях няколко месеца преди земетресението семейство от Стражица отива на врачка в горнооряховско село за здравословни проблеми. Гледачката казала, каквото им казала, след което внезапно се обърнала и размахала заплашително пръст. “Голяма беда ще ви застигне. Не чакайте да падне снега, ами се махайте от Стражица. Вървете на друго място. Земята ще се разтвори и ще ви погълне, ако останете там. Къщите ще падат и ще потъват в земята”, пророкувала гадателката.

Дали нейното предсказание е истина или народна измислица, днес не е ясно. Факт е обаче, че земетресението в Стражишко се оказва второто в рамките на една година. През февруари 1986 г. градът и околностите е разлюлян от доста по-лек трус, който според сеизмолозите е бил около 3,6 по скалата на Рихтер. Падат няколко комина, стени са напукани. Сериозни щети и жертви обаче няма. Поради това и никой от местните управници не взема на сериозно този трус и така и не са предприети мерки за укрепване на жилищните и обществените сгради в града и района.

Десет месеца по-късно земята се разтърсва за втори път и този път настъпва истинският ад.
Земетресението от 7 декември 1986 г., за съжаление, не е последното в Стражишкия регион. През следващите години са регистрирани и други, за щастие, доста по-слаби, които не успяват да причинят сериозни щети и разрушения. Вече 38 години обаче при всяко разлюляване на земната повърхност местните жители изтръпват от страх, че може да се повтори отново ужасът от 1986 г. Някои от по-възрастните хора споделят, че след “страшната неделя” винаги имат зад вратата на домовете си чанта или сак с най-необходимите вещи и топли дрехи. В случай, че се наложи спешно да се евакуират, за да не останат голи и боси на студа, ако се случи през зимата.

Опустошителното земетресение от декември 1986 г. променя завинаги община Стражица. До този момент това е един от най-динамично развиващите се региони. След земетресението много от живеещите там семейства напускат региона и се преместват да живеят при свои близки в останалата част на България. А в празните къщи скоро след това се заселват ромски семейства, които само за няколко години променят сериозно етническия и демографския облик на района.
Години по-късно при анализа на причините за големия брой разрушени сгради в Стражица експертите стигат до същите изводи, направени и след земетресението във Вранча през 1977 г., при което бяха срутени голям брой сгради в Свищов. И в двата случая основната причина за сериозните строителни поражения е некачественото строителство, дължащо се на доставени лоши материали или на спестяване от материалите за нечия лична облага. След Стражица по нареждане “отгоре” органите на прокуратурата и Народната милиция започват разследване за откриване и наказване на виновните за лошото строителство. Това разследване обаче така и не достига до конкретни резултати. Няма и осъдени по него.

Земетресението от 7 декември 1986 г. съвсем не е от най-силните в българските земи. Със своите 5,6 по скалата на Рихтер то се нарежда едва на 12-то място на земетресенията в България през ХХ век. Най-силното регистрирано през последните 120 години е това от 31 март 1931 г. с епицентър в района на Шабла. Поради липсата на големи населени места там, то не е останало в спомените на българския народ. Стражишкото земетресение е доста по-слабо като магнитуд. На какво се дължи тогава разрушителната му сила? Специалистите по сеизмология обясняват, че при него след първоначалното избухване в земните недра, трусът претърпял едно своеобразно “усукване”, което увеличило допълнително силата му. На практика според сеизмолозите реалната сила на това земетресение е била около 8 и това е и причината за множеството нанесени от труса поражения.

Иван ГЕОРГИЕВ