Внасяме 1000 овчари от бившите съветски републики, съобщи Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциацията /НОКА/. Поради липса на кадри в сектора, от Асоциацията са изпратили писмо до Министерството на труда и социалната политика с искане да получат разрешение за внос на работна ръка. Предложението е подкрепено и от Търговско-промишлената палата. Търсят се работници освен от бесарабските българи от Молдова и Украйна, също и от бившите съветски републики Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан, Казахстан и Грузия.
Караколев отбеляза, че в момента заплатата на един работник във овцеферма е 600 – 700 лв. Но практиката е да се наемат семейства, на които се плаща по 1300 -1400 лв. Някои фермери дават и бонуси на овчарите по 0,10 лв. на литър мляко или премия за отгледано агне. Често на семейството е осигурена квартира и храна.
Твърдението, че България може да изнася агнешко месо за Арабския свят е популизъм, е категоричен шефът на НОКА. По думите му страната ни в никакъв случай не може да бъде конкурентна на Австралия и Нова Зеландия. Постоянно вървят приказки, че българските агнета могат да стигнат до арабските държави, а тона е нереалистично и овцевъдите напразно се надяват. В тези страни се внася агнешко по 4,5 долара за килограм. Това е абсурдна цена за българските животновъди.
Според Караколев, за да пробием при арабите, трябва да произведем нещо скъпо. Само по себе си агнешкото месо не е скъпо, но ако произвеждаме българско тлъстоопашато агне, което се цени в арабския сват, може да пробием там. След посещението си в Йордания, шефът на НОКА коментира, че там се продава три вида агнешко – местно производство и месо от Румъния и Австралия. Вносът върви по 4,50 долара за килограм, а местните агнета – по 8 долара за килограм. Но Караколев е категоричен, че дори да изнасяме за арабските страни, не бихме могли да реализираме повече от 50 000 – 70 000 агнета. Ние си имаме и вътрешна консумация, макар тя да се засилва предимно по празниците Великден и Гергьовден.
Що се отнася до Наредба 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директните плащания на МЗХГ, която предизвика масови протести сред животновъдите през 2017 г., то браншовите организации обжалват йезуитското решение на ВАС. Според Караколев наредбата не работи и това вече се доказа. Потърпевши от нея са 10 процента от овцевъдите, които не могат да достигнат определено количество мляко, което да продават на мандрите с фактури, за да получават субсидии. Проблемът е, че в определени райони на страната има малко мандри, които диктуват цените . Става въпрос за Монтана и Враца. По този начин цената на овчето мляко пада. Факт е, че някои мандри продължават да работят в сивия сектор, твърди шефът на НОКА.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив
