Владимир и Даниела Овчарови са двойка художници, които близо 30 години живеят и творят в САЩ, но сега свиват семейното си гнездо във великотърновското Ново село. Те вече са създали голяма част от своя рай със собствените си ръце, а творческите им планове включват немалко артистични и културни изненади и за общността там.
Владимир и Даниела Овчарови се запознават, когато са първокурсници в Националната художествена академия в София и оттогава живеят и работят заедно. Тя е завършила “Реставрация и консервация”, а той – “Силикатни форми” и “Бижутерия”. Още докато са студенти се женят и се ражда дъщеря им Диляна, а след това на бял свят идва и синът им Владо. Оттогава винаги работят на свободна практика, като в България рисуват много картини и копия на икони, правят скулптури и бижута. Те са и първите българи, участвали на едно от най-големите изложения за изкуство в Германия. През 1996 г. техни приятели – българи в САЩ, им съдействат и организират в една галерия тяхна изложба с авторски икони. Така Овчарови отиват за първи път зад океана и си правят разходка, посещавайки и други свои познати, но въпреки приятното изкарване, дори не се замислят да останат там. Завръщайки се в България обаче, започват да се случват разни неща, заради които Владимир решава да се възползва от неизтеклата си все още бизнес виза и заминава с идеята да се установи със семейството си там. Благодарение отново на свои приятели, занимаващи се с керамика, той успява да получи работна виза, а след няколко месеца съпругата му и децата им също отиват при него и заживяват в Албакърки, Ню Мексико. Двамата художници и там започват да творят на свободна практика. Първоначално Даниела се нагърбва да реставрира цялата колекция от стари испански картини на горепосочената галерия, в която малко преди това правят първата си изложба в САЩ. Овчарови се включват и в много популярните арт панаири, които се организират поне два пъти в годината във всеки по-голям град и често се посещават от 100-200 хил. човека за два дни. Там всеки творец, както и двамата българи, разполага с павилион на площ около 25 кв. м. В същото време Владимир и Даниела правят и изложби в галерии в Аризона, Чикаго, Ню Мексико и др. градове. Също така издават книга със свои творби. В един момент Овчарови решават да създадат и собствена галерия в къщата на старо испанско семейство на една изцяло арт улица с високи наеми в Санта Фе. Те реализират идеята си, но няколко месеца по-късно се случва атентатът с кулите близнаци в Ню Йорк, потокът от туристи напълно спира за цяла година и се налага двамата българи да затворят галерията. Така близо 30 години те продължават да обикалят по арт панаирите, като покрай този бизнес посещават и разглеждат почти целите Съединени американски щати без Аляска.
“За 30 години видяхме повече от това, което са виждали американците в страната си и в един момент взехме да се замисляме да понамалим темпото”, казва Владимир, а съпругата му на шега допълва, че каквото са могли да дадат за Америка са го дали и са решили да направят нещо и за България. “Не знам колко хиляди картини сме продали там, но ги купуваха много, защото са по-особени и има смисъл в тях. Клиенти ни бяха предимно учители, философи, студенти, доктори. Не бяха от най-богатите, но бяха хора с отношение, които купуват творбата не за да им пасва цветово на стените, а заради историята, която им разказва”, споделя Владимир. Двамата получавали и много мили имейли, като например един, в който една жена им написала, че бягайки от дома си при един ураган, взела само детето и тяхната картина. При друг случай, пак при ураганен вятър, на един студент му се повредила картината, която бил купил от тях, и той им се обадил с молба да му нарисуват същата, защото била любимото му нещо в продължение на години. “Другата причина да поискаме да се върнем в България беше, че внучките ни, които бяха в нашия град, заминаха с родителите си в Ню Йорк, дъщеря ни се премести в Портланд и се пръснахме в различни краища на САЩ”, споделя Владимир. Така през 2023 г. за първи път цялата фамилия се събира в къщата в Ново село на българска територия и прекарва цялото лято там.
“Имаме идея с каквото можем в областта на арт изявите да помагаме на селото. Скоро ще изрисуваме на стените на читалището Матей Преображенски – Миткалото и още нещо. Искаме да създадем културен арт център и керамично-скулптурно студио за рисуване и да каним колеги. Съпругата ми е голям колекционер на стар немски и английски порцелан и порцеланови фигури, така че смятаме да обособим и малък музей в къщата ни. Другата ни идея, която трябва да обсъдим с кмета, е да направим миниголф на общинските поляни – нещо много популярно в САЩ, при което се изработват едни скулптури до всяка дупка. Ако някой осигури материалите, ние сме готови да го направим безвъзмездно”, споделя семейните планове Владимир.
Семейство Овчарови избира да заживее в Ново село по време на ковид пандемията. Тогава в САЩ мерките са изключително строги и арт панаирите, в които участват те, изцяло прекратяват дейността си в продължение на почти 2 години. Така Владимир и Даниела преценяват, че е по-добре да се завърнат в България и започват да търсят къщи в селата. Набелязват си имоти из Родопите, в Стара планина и къде ли не. Идвайки си в родината, те обикалят на оглед над 100 къщи из различни населени места. В някои села се отказват още като виждат колко са запустели, в други няма вода или много се краде. Така се спират на Ново село, което много ги привлича освен с вида си, така и с това, че там е живял Миткалото, който е миткал (обикялал) като тях и тази символика им харесва. Също така то е близо до В. Търново, хората са свестни и интересни, а на покрива на читалището срещу тяхната къща всяка пролет долита семейство щъркели, посочват двамата художници.
Всички в селото се радват на обновяването на къщата на Овчарови, която се намира в самия център, и красивия стенопис, който краси външната ѝ стена. На него са изобразени двамата стопани, пътуващи по света и винаги носещи собствения си оазис с тях. Новодомците от своя страна се наслаждават на гостоприемството на местните, както и на многото чужденци, които привнасят допълнителен колорит и интернационалност на населеното място.
“В САЩ сменихме няколко къщи и във всяка една от тях оставихме по нещо от нашето изкуство – стенописи, мозайки, скулптури, градинска къщичка. Съседите толкова им се радваха, че от благодарност редовно ни оставяха в пощенската кутия разни почерпки или други нещица. Затова в Ново село няма да е по-различно и вече виждам, че тук се случва същото”, казва Владимир и допълва, че от следващото лято вече окончателно ще се пренесат в Ново село и с удоволствие ще станат част от задружната местна общност.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив