„Из нявгашно Търново“ за пореден път ни потапя с най-новата си книга сладкодумният разказвач Иван Тодоров. Журналист по професия и автор на десетина книги, голяма част от които ни връщат към романтичните години на старата столица – „Старо Търново – духът и ликът на времето“ (2009), „Памет за Търново“ (2018), „Търновски истории“ (2021)… Страници от последната книга излизаха и в поредицата на „Янтра ДНЕС“ със същото име с любезното разрешение на автора. Да пише за родния си град за Иван Тодоров наистина е призвание.

Вързоп от отзиви, портрети, спорт, вестници, вестникари, шаржове, рисунки и фотографии – така е представил новата си книга „Из нявгашно Търново“ белетристът. И още в първата страница на красиво оформеното и издържано полиграфически издание на „Симолини 94“ пояснява: „Посвещавам тази книга на обичното ми родно Търново. Градът, чието бъдеще е предопределено от миналото му. Искате ли да надникнем и в отминалото, и в бъднините, стигнете отвъд хоризонта на страниците, които ви очакват. Каня ви да го сторите…“

Но първо няколко думи за самия автор. Иван Тодоров е роден на 19 август 1953 г. във Велико Търново. Завършва Английската гимназия в София и специалността „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като репортер и редактор в седмичника „Поглед“, в списание „Вик“, в сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ).
Публикувал е стотици журналистически материали от всички жанрове (сред тях – и разкази, и фейлетони) в т.нар. „централен печат“, в издания и от страната, сътрудничил е на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Превежда от руски и от английски, а негови текстове са превеждани на руски. Автор е на доста книги, като освен изброените по-горе, още и „София преди сто години“, „София в началото на века“, „Спомен за снимка“, „Павловски истории“, „Шарки от вестник“, съавтор е на няколко мемоарни сборника, сред които посветеният на Елисавета Багряна „Нестинарска съдба“, „ПОГЛЕД завинаги“ и др. Многократно е отличаван в различни вестникарски конкурси. Три пъти е лауреат на най-голямата награда на СБЖ – „Златното перо“, притежава и Големия златен плакет на Съюза. Кавалер е на наградата за журналистика „София“, присъждана от столичната община.

И така, да надникнем и в отминалото, и в бъднините. Първата част е отредена на очерци/рецензии на Иван Тодоров за няколко книги, свързани с родния му град. „За Емилиян Станев – и пак, и пак…“ от Мария и Илия Маневи, която му е дар от сина им Тихомир Манев. „Малка книжица казва много за Търново“ пък е посветена на Седмичния информационен справочник на Дружеството на журналистите от В. Търново, 1962 г., и ни пренася към живота в града през 60-те години.

„Историчка даровито описва баща си и вестник „Борба“ е увличащ разказ на Елена Мачковска за нейния баща Ненчо Нейков. А „Изпипана книга краси вече века на „Етър“ е за изданието „24 крачки към историята. 100 години „Етър“ на автора на тези редове (б.а. – сърдечни благодарности!).

Но пътешествието из миналото на старопрестолния град и неговите лица тепърва започва. „Вачока рисува с думи ваятеля на „Търновската царица“; „Д-р Церовски – лечителят, пред когото вдигала ръце и смъртта“; „Шаржове за Коледа от Александър Добринов“; „Георги Боршуков – недостижимият“; „Леон Филипов – лъвът срещу чумата на забравата“… И още, и още.

Не са забравени и търновските вестници: „Писъмце описва Велик ден за „Борба“; „Янтра“ – вестникът на книжаря“; „И кмет, и зет на Марко Тотев уважили вестникарите от цялата страна“. Не е пропуснат и спортът: „Анатолий Легкоступ осветява Неосветените дворове на футбола в Търново“; „Неизвестното от лика на №1 на търновския футбол – Колю Илиев“; „Къща-бижу – съблекалня на „Етър“ остава най-хубавата в спортната ни история“.

Изреждам дотук само някои от заглавията на очерците. А те са толкова атрактивни, че ви приканват да отворите страниците и да се потопите в тях. И няма да сгрешите. Защото езикът на Иван Тодоров е увлекателен, емоционален, пъстър, красив, жив… Не този на доста от сегашните „писачи“, било то журналисти или белетристи, а онзи – на нявгашните автори, които владеят магията на словото.

Да умееш да пишеш е призвание и майсторлък. Но да обичаш това, за което пишеш, вече е нещо много-много повече. Ще го усетите и ще го почувствате там – „Из нявгашно Търново“.

Анатоли ПЕТРОВ