Вировете по Янтра и околните рекички са били единствените места за топване във водата по време на жегите за жителите на региона. До началото на XX век нямаме информация хората да са пътували само за забавление. Правели го единствено по работа. Единственото изключение можем би е хаджилъкът. Поклонението на Божи гроб си е било вид организиран туризъм.
Горна Оряховица се свързва с морето в края на XIX век, когато е открита жп линията София – Варна. Вероятно първи железничарите откриват плажните удоволствия и ги рекламират сред близките си. По-масово хората тръгват на почивки след войните. Като не говорим само за морските дестинации, но и за курорти във вътрешността на страната.
Заедно с морето горнооряховчани откриват и курортите с минерални води и лековит въздух. Ако съдим по запазените снимки, най-популярни са Вършец и Хисаря, които са сравнително близо.
От морските дестинации най-предпочитана е Варна, разбира се. Няма как да не е така при наличието на пряка жп връзка. Така че през 30-те години вече едва ли е имало човек в Горна Оряховица, който поне веднъж да не се е бил топнал в морето. На снимките ще видите, че не са се притеснявали особено дали следват плажната мода
Някои видни горнооряховчани като Атанас Буров, Филип Махмудиев, Атанас Бендерев дори си направили вили край Варна.
През 40-те години популярно става и Охридското езеро. Макар и българска територия за малко, то не било достъпно за всеки, а за по-заможните. Но никак не са малко снимките от разходка с лодка по езерото.
През 30-те години се появява и идеята за превръщането на Арбанаси в курорт. По онова време селото е било кметско наместничество към Горнооряховска община.