Николета Антонова, която е студентка във Факултета по изобразително изкуство във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, рисува исторически личности по фасадите на блокове във В. Търново. Досега изпод нейната четка са излезли образите на Димитър Благоев и Васил Левски, а скоро предстои и изписването на още един стенопис, на който е планирано да стои не толкова популярна личност, но също имаща голям принос за българската история. Все още не иска да издаде кой ще е той.
Двете първи рисунки на Николета се намират на стените на два от трите входа на жилищен блок на улица “Димитър Благоев”. Те са създадени по инициатива на домоуправителя Милен Кръстев и одобрени от живеещите там, които преди това облагородяват градинката пред блока с идеята делата им да вдъхновят останалите хора в квартала и града. За създаване на стенописите те се обръщат към Николета, която им е препоръчана от техен съсед.
“Първо пожелаха да нарисувам Димитър Благоев, защото улицата носи неговото име. За мен това беше дебютен стенопис и в началото подходих плахо, но смятам, че се получи много добре. Милен го хареса и реши да продължим с образа на Левски, който изписах на съседния вход”, разказва Николета и добавя, че целта на домоуправителя е и образователна, защото децата реагират на тези рисунки, които провокират любопитството им и ги карат да задават въпроси на по-възрастните. За да засили интереса на малчуганите, тя дава на всеки от тях да прибави собственоръчно щрих към изображението.
Снимки със стенописите бързо се появяват и в социалните мрежи. Не закъсняват и негативните коментари, свързани най-вече с личността на Благоев. Николета обаче смята, че не трябва да се разсъждава по този начин и посочва, че щом в града има училище и улица, носещи неговото име, значи той има заслуги да бъде уважаван независимо от политическите му убеждения. С образа на Левски е по-различно, но Николета е на мнение, че той е прекалено комерсиализиран и много от българите не го възприемат така, както трябва да бъде възприеман Апостола на свободата.
“Левски не е образ, който трябва да се комерсиализира, а да бъде съпреживян. Той трябва да е идея, кауза и да напомня на българите, че дори в най-трудните моменти надеждата умира последна и решението не е да бягаш от проблема, а да се пребориш с него”, смята художничката. Тя припомня, че “Съединението прави силата” е завет, идващ още от Кубрат, и апелира всички да превъзмогнат различията си и да се изправят заедно срещу проблемите. “Запознавайки децата и младежите с Левски и неговото дело, ние изграждаме в тях българска принадлежност, а оттам и самочувствие. Това е важно, защото в момента на българите им се внушава чувство за нищожност и незначителност”, разсъждава Николета. Според нея обществото ни е като пъзел и трябва да мислим за себе си не като за отделни парченца, а като важни части за сглобяване на цялото. Всички ние си приличаме, но сме и различни, и затова е нужно да намерим правилното си място, подчертава тя.
Николета е родена във В. Търново и от 1 до 12 клас учи в паралелка със засилено изучаване на “Изобразително изкуство” в СУ “Емилиян Станев”. След завършване на средното си образование, тя кандидатства във Великотърновския университет както с рисуване, така и за икономически специалности. По стечение на обстоятелствата е приета да учи “Маркетинг”, въпреки успешното ѝ представяне и на изпита по “Изобразително изкуство”. Впоследствие завършва магистратура “Международни икономически отношения”, но любовта ѝ към рисуването си остава, а желанието ѝ да учи това не изчезва. През 2020 г. тя сбъдва мечтата си, като след кандидатстването си е приета в специалността “Педагогика на изобразителното изкуство”, а заради ковид пандемията има шанса обучението ѝ да е безплатно.
“Вселената изпълни детското ми желание. Аз винаги съм вярвала, че когато нещо е отредено да се случи, то ще се случи, при това дори без да влагаме толкова усилия, просто защото така трябва да стане. Нужно е само да се доверяваме на интуицията си и да оставим нещата да вървят по естествения си път”, казва Николета, която проявява търпение и сбъдва мечтата на 33-годишна възраст. Тя вече се чувства много по-пълноценна и усеща, че има огромна енергия и желание за работа с деца. Засега влиза в практически часове при петокласниците в ОУ “Димитър Благоев”, смята, че те я приемат добре и се радва на тяхната активност и любознателност.
След като завърши и тази специалност, Николета смята да си търси работа в училище, независимо дали в града, или в околните села, защото приема благородната учителска професия като свое призвание. Великотърновката казва, че е отявлен идеалист и обича родината си, затова никога не си е помисляла да напусне България. Тя живее с ясното самосъзнание, че ако иска нещо да се промени, трябва да положи усилия за това и се надява да зарази още хора с добрия си пример. Николета преминава и доброволческа обучителна програма за работа с деца от малцинствата, защото смята, че всеки има право на шанс, но понякога и нужда от помощ за това.
Художничката мечтае и за самостоятелна изложба, но все още смята, че не е готова за това, защото продължава да търси себе си като творец. Тя харесва различни стилове на рисуване и се вдъхновява от много неща, но иска да се превърне в разпознаваем творец. Голямата любов на художничката е класическата живопис, но често рисува и дигитални картини, като понякога смесва двете техники. Напоследък все повече ѝ харесва да прави портрети, а често и карикатури. На този етап тя и колегите ѝ от университета са решили да организират своя колективна изложба, но Николета не спира да вярва, че когато дойде моментът, тя ще подреди и първата си самостоятелна експозиция.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив