Лъчезар Лазаров разказа една история, която е преживяло неговото семейство. Той нарича Даниел Панов „моя спасител“ и споделя, че преди да му повярва като политик, е видял в него човека. „Това никога няма да бъде забравено от мен и близките ми“, добавя Лазаров.
Пламва пандемията КОВИД. Болниците все още не са подготвени, малко се знае за новия вирус, няма изпитани лекарства, за ваксини никой не говори.
Цялото семейство на Лазаров е покосено от коварен вирус. Великотърновецът помни страха, недоверието, отчаянието и отчуждаването, което бързо завладя обществото ни в онези месеци. Болестта се развива тежко. Съпругата е настанена в болница с тежка форма на пневмония, а той остава да се грижи за детето вкъщи. Положението и на двамата родители се влошава с всеки изминал ден. „Нямах сили дори да си измия зъбите, камо ли да се грижа за детето, но не виждах никакъв изход“, връща се към кошмарните моменти Лъчезар Лазаров. Притеснен и уплашен, той започва да търси съдействие от близки и познати. Заразата постепенно влиза във всеки дом и хората са затрупани със собствените си неволи.
От болницата идват лоши новини за състоянието на съпругата му и Лазаров изведнъж решава да потърси помощ от кмета на Велико Търново. Признава, че дори не се е надявал някой да му обърне внимание. „Ние сме най-обикновени хора. До тогава по никакъв начин не се бяхме срещали Даниел Панов, нито пък сме разговаряли с него“, казва той.
Съдейства му директорката на СУ „Емилиян Станев”, пред която Лазаров споделя огромните си притеснения. „Тя звънна и ми каза : Панов чака на телефона да му се обадиш“.
Успях да му разкажа в каква ситуация сме и отсреща получих не просто съчувствие, а неочаквана, огромна и искрена подкрепа, казва с вълнение великотърновецът. По това време Даниел Панов вече е преминал през заболяването. Разговарят дълго, като приятели. „Дори за секунда не усетих някаква дистанцираност между мен и него. Успокоението в гласа му и търпеливото изслушване, съветите, които ни даде, бяха изключително насърчителни за нас“, допълва той.
Междувременно състоянието на съпругата на Лъчезар Лазаров се усложнява, в болницата в тежко състояние попадат самият той и детето. Лъчезар също е развил тежка пневмония. Съпругата му вече била поставена на кислородно дишане. Панов решава, че няма да спре с подкрепата към непознатото семейство и успява да уреди преместването им в белодробната болница в София. В началото на пандемията това е стъпка, граничеща с невъзможното, защото има заповед за забрана за транспортиране на пациенти от един град в друг.
След като великотърновците са настанени в болница в София, Панов всеки ден поддържа контакт с тях и лекуващия лекар, за да следи състоянието им. И така до тяхното оздравяване, което според медиците е истинско чудо.
Казват, че когато човек е верен в малките неща, е верен и в големите. Убеден съм, че такава, или подобна история, могат да разкажат много хора от Велико Търново, споделя Лъчезар Лъчезаров и допълва: „По-късно разбрах, че кметът по време на пандемията, е помогнал на изключително много хора, но за това знаят малцина. Близо две години след ужаса, който преживяхме, продължавам да разказвам за случилото се на близки и познати, защото искам всички да разберат за човека Даниел Панов“, казва Лазаров. Когато излизат от болницата и настояват за среща с кмета, за да му благодарят, той отказва. „Вероятно, за да не придадем някакъв материален израз на нашата благодарност. Според мен това може да направи само един човек, за когото добротата и смирението не са просто клиширани понятия, а истински ценности“, казва още великотърновецът.
Линк към видео: https://fb.watch/o1U4xwXa-6/
