Великотърновец тръгва на второ пътешествие из Европа с велосипед

На второто си голямо пътешествие из Европа с велосипед поема великотърновецът Мартин Алнахас. На 3 април той поема към Гърция, оттам през Албания, Черна гола и Хърватия ще стигне до Южна Италия. После през френската Ривиера ще поеме към Испания и Португалия, а оттам на север – към Франция, Белгия и Нидерландия.
Мартин е на 38 години, баща му е сириец, а майка му – българка. Като дете живял с родителите си в Сирия, от където пази само топли спомени. Семейството се завръща във В. Търново, където Мартин завършва ПМГ “Васил Друмев”. Любопитното е, че към колоезденето се насочил едва преди десетина години, когато вече наближава трийсетте. “Никой не ми е повлиял за велосипеда, просто дойде време да започна да работя върху себе си и да се развивам. Извадих старото колело от гимназията, поправих му гумите и първият ми маршрут беше оттук до Априлци. После същото разстояние съм го минавал много пъти с друго колело, доста по-бързо и приятно. Купих си ново шосейно колело, после още едно…”, разказва Мартин.
Почнал да карал до Вършец, където леля му има къща и ѝ ходи на гости, а дотам са 230 км. Ходил е с колелото и на море – до Варна, до Балчик, по фолклорни фестивали. Вече пет години Мартин Алнахас танцува в клуб “Плетеница” народни танци. Харесва вело вторниците във В. Търново, така че понякога кара и в компания, но предимно се движи сам. Специално в старата столица карането на велосипед никак не е безопасно. То тук е опасно дори и като пресичаш улицата, казва Мартин.
Освен колоезденето и народните танци, хоби му е и скалното катерене. “Започнах да се занимавам с това, още се катеря отвреме-навреме. Не съм професионалист, занимавам се чисто любителски. Катерил съм на Устето, на “Св. Троица”, в Дряново – и на скали, и на стена. Изкарах курс към клуб “Царевец”, казва младият мъж. Пояснява, че катеренето далеч не е само до издържливост, изисква техника и умения, както и доста тренировки. Кръводаряването е друга негова кауза. Дарявал е кръв десетки пъти, той е от често срещана кръвна група, която е подходяща за огромен брой пациенти. Това му носи удовлетворение, защото може да помогне на много хора.
Преди време Мартин Алнахас отива да живее и работи в Нидерландия. Прекарва там над две години и решава да се завърне в България с велосипед. “Изкарах пари за ново колело и с него се прибрах у нас. Това пътешествие ми бе идея от доста години, но дойде моментът да го направя. Тръгнах на 15 юни м.г. от Амстердам към Утрехт, където дотогава работех. Поех към Германия, от северната ѝ част тръгнах на юг по течението на р. Рейн. Минах през доста немски градчета, през Дюселдорф, Кьолн, Бон… Местата там бяха невероятни и много ми хареса. От изворите на Дунав в Шварцвалд поех по течението на Дунав. Така минах през Нидерландия, Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия и България. Стигнах до Никопол и мислех да продължа до Черно море, не бях изморен, но вече носталгията си каза думата”, описва маршрута си Мартин.
Навъртял точно 3333 километра. Цифрата се получила случайно, не била планирана, така я засякло устройството на телефона. Цялото трасе минал за 38 дни, което прави средно по 87 км дневно. Колелото му е предназначено за черни пътища и чакъл.
Пътешественикът не планира предварително всичко в детайли, решенията за пътя си ги взима всеки ден. “Ставам, когато поискам, карам, колкото си поискам, намирам място за бивак, където ми харесва, лягам си, когато поискам. Първите две седмици имах само спален чувал, но беше топло и нямаше проблеми, после започна да вали дъжд и се наложи да помоля приятелите си във Фейсбук да ми съберат пари за палатка. Пратиха ми ги и си взех палатка за втората половина от трасето”, разказва той.
Храната по пътя си купува от супермаркетите, има си малко газово котлонче. Покрай Дунава има доста велоалеи и велопътища, но е карал и по асфалтови пътища заедно с коли. Доста приятно е, докато стигнеш до Сърбия и България… Първите му неприятни преживявания с пътищата били чак в Сърбия, трябвало да минава над 20 тунела и нито един не бил осветен. Камионите и колите, които го надминават, не му носят притеснения, докато не стигне Сърбия и България, където особено по тесните пътища е кошмар.
Мартин среща други пътешественици като него, има много колоездачи, защото от изворите на Дунав до Будапеща е много популярен маршрут. Общували, но по малко, защото Нидерландия е доста пренаселена и той искал да си почине от хора. Но имало и готини пътешественици, общували предимно по къмпингите. Веднъж седмично отсядал по къмпинги, за да си изпере дрехите и да се изкъпе. По Дунав има невероятни къмпинги, дори и в Сърбия, но не и у нас. “Хората са свикнали с такива пътешественици като мен, по принцип се радват на колоездачите”, отчита той.
И тази година решава да поеме на пътешествие отново, при това – на двойно по-голямо. Защото му харесало, видял за какво става дума и решил да предприеме ново предизвикателство. “Този път тръгвам от 3 април на юг – първо към Родопите, в Гърция – в Солун, оттам в Албания, Черна гора, Хърватия. Много искам да видя Дубровник. После ще се отправя към Южна Италия, френската Ривиера, Иберийския полуостров – Испания и Португалия. Ще мина по испанското и португалското “Камино”, освен пешеходците има и колоездачи. После Франция, Белгия и Нидерландия”, изброява Мартин.
Не знае още колко километра ще е пътешествието, но ще е около 6000 км. Трябва да ги премине за два месеца и половина, нещата ще ги решава в движение. Снима с телефона, има доста снимки от предишното пътешествие. Багажът му е една средноголяма туристическа раница, една триъгълна чанта за рамка и още една чанта за спалния чувал на кормилото. Не ги е теглил колко тежат. Въпреки направените опити не е намерил досега спонсори, сам си поема пътешествията.
Питам Мартин какво му дава колоезденето? “Свобода и близост до природата. Когато пътуваш с колело, имаш достатъчно време да видиш пейзажите и да им се насладиш. Разбира се, и удоволствието да караш колело, както и да опознаваш нови места”, завършва пътешественикът.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Николай ВЕНКОВ и Мартин АЛНАХАС