“Аспарухов. Гунди” – за легендата през погледа на един очевидец

“Аспарухов. Гунди” – това е заглавието на книгата на Борислав Костов за легендарния български футболист, посветена на неговата 80-а годишнина. На 4 май т.г. най-обичаният играч в историята на родния футбол щеше да навърши 80 години. Отиде си едва на 28 след зловеща автомобилна катастрофа през 1971 г., която потопи в скръб цялата футболна общественост. Дни преди това на стадион “Ивайло” във Велико Търново Аспарухов отбелязва последния гол в кариерата си при равенството 1:1 с “Етър”.
За успехите му е писано много. Гунди изиграва запомнящи се мачове за “Левски” и националния отбор на България, а за него именитият треньор на “Милан” Нерео Роко казва: “Това е център-нападателят на моите мечти!”. Общоизвестен е фактът, че в онези години “росонерите” му предлагат много изгодна оферта, на която Аспарухов отказва с думи, които остават в историята: “Кажете им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор “Левски”. Може и да не са чували за него, но в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!”
Това е третата книга на великотърновския журналист Борислав Костов за “синята” легенда. Работил е в БТА, в БНР за предаването “Спорт и музика”, в седмичника “Старт”, вестник “Гол”. Автор е на 32 книги, между които “Аз бях Първият” за Бончо Генчев, “Пламен виновника, Пламен чаровника” за Пламен Гетов. През 2005 г. излезе първата му книга за Гунди “Големият син път”, а през 2013 г. – и “Да забравиш Аспарухов”.
“Сегашната ми книга е в чест на 80-ата годишнина от рождението на Аспарухов. Бях длъжен да направя нещо след предишната ми книга за 70-годишнината му. В изданието включих и първите си две книги за Гунди, защото са слабо разпространени. Сега вече целим третата книга да има много по-широк отзвук”, коментира Борислав Костов.
“Искам да не се забравя името на Аспарухов – един от най-добрите ни футболисти, маестро, артист на зелената сцена и спортсмен. И в книгата съм споменал, че искам повече хора да пишат за него. Но за съжаление годините минават и нашите редици оредяват – на хората, които сме очевидци. Аз съм очевидец на събитията. Бил съм и на негови важни мачове, много неща знам за него, очевидец съм на най-скръбните три дена, които никога няма да забравя. Искам това име да се помни”, казва авторът.
Борислав Костов е свидетел на онези времена, очарован от Гунди от най-ранните си години. През годините се е срещал и с вдовицата му Величка Маркова, гостувал ѝ е в дома им в автентичната обстановка, където му е показала куп материали. Досега му е липсвала само срещата със сестрата на Аспарухов – Лидия, и нейния съпруг Димитър Каров. В книгата описва срещата си с нея, на която тя говори много мило за брата си и разказва интересни спомени. Споделя му и подробности за тяхната майка и за нейния трагичен край. Описана е и срещата с Динко Дерменджиев и неговите спомени, както и посвещението на легендата на “Ботев” (Пд).
Борислав Костов обаче е очевидец и на ред други смущаващи събития. Присъства лично на погребението на Гунди, преди което властта сваля некролозите му и не допуска хилядите хора на поклонението. В същия ден загиват тримата съветски космонавти Доброволски, Волков и Пацаев. Тогавашната преса отделя централно място на трагедията, а за смъртта на Гунди и Котков почти не се споменава. Много са и манипулациите по катастрофата на Витиня, която отнема живота на двете “сини” деветки.
В годините след това пък много известни футболисти и журналисти омаловажават и принизяват качествата и човешкия характер на Гунди. “Една от много цели в книгата ми е да напиша не само похвали за него, но и да отблъсна и опровергая клеветите по негов адрес в пресата”, споделя Борислав Костов, който е озаглавил тези части “Тонове обич и грам злина”, “Ария на клеветата” и “Фигаро е тук, но Остап Бендер не е там”.
“Като говорих с Величка Маркова-Аспарухова, тя ми сподели: “Синът ни Андрей в Америка се е срещнал с един от нашите великолепни футболисти, поговорили са малко и в един момент той му е признал: баща ти е по-добър от мен!”, добавя авторът, без да споменава конкретни имена.
Подобаващо място е отделено и на Велико Търново с разказ за последния гол в живота на Гунди, спомените на треньора Петър Шатров и вратаря Петър Петров, има и уникални снимки от този ден. В книгата има и няколко материала на немски език, които са добра възможност, когато Борислав Костов ходи в Германия да я подарява и там. Включил е и четири свои разказа и три авторски стихотворения по автентични събития от биографията на Гунди.
Сред най-любопитните находки е един китайски хороскоп от световноизвестния немски пророк Ханусен, предсказал кървавата баня на Олимпиадата в Мюнхен, аварията на “Аполо 13” и др. “Зарових се в него и открих, че Аспарухов е зодия “Коза”, роден в годината на козата. Щастливите му числа са 21 и 27 и има страхотни съвпадения на събития в живота на Гунди”, споделя Борислав Костов. 2:1 е най-щастливата победа на Аспарухов срещу Белгия. 2:7 е най-тъжният мач на ЦСКА срещу “Левски”. Най-силната година на Гунди е 1965. 1+9+6+5=21. Тогава е и голмайстор на първенството, головете му са 27. Отива си от този свят на 30.06.1971 г. 3+0+6+1+9+7+1=27…
Именно на 27 април (четвъртък) от 17:15 ч. Борислав Костов иска да направи и представянето на книгата “Аспарухов. Гунди” във Велико Търново. То ще бъде на стадион “Ивайло” пред паметната плоча, която бе поставена по негова идея преди години и увековечава последния гол на Гунди. Отново ще се съберат привържениците на легендата от великотърновския клон на Национален клуб “Гунди” с неговия председател д-р Михаил Михайлов.
На 3 май, навръх 80-ата му годишнина, предстои представянето на книгата в Националния клуб “Гунди” в София, ще има и изложба и още прояви, а на следващия ден има представяне и в Кюстендил.
“Как да опиша Аспарухов в едно изречение? Импозантна фигура, майстор на дрибъла, на играта с глава, стрелба с двата крака, комплексен играч. Изключително скромен, спортсмен, великолепен човек”, завършва Борислав Костов. Убеден е, че никога няма да имаме такъв футболист, такава фигура като него. Защото Гунди спечели любовта на цяла България – и на “синята”, и на “червената” общност. На всички.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив