Любен Босилков – Ройс е номиниран за престижната театрална награда в категория “Съвременна българска драматургия” за пиесата си “Една седмица страсти”

– Любо, честита номинация за наградата “Аскер”, как я приемаш?
– Искрено се надявам статуетката да дойде във Велико Търново. Радвам се на номинацията и я приемам като едно признание, че театърът започна да променя своите виждания, наложени през последните години, започна да бяга от битовизма, в който беше изпаднал, и вече се връща към изконната си роля да изследва и да показва екзистенциалните въпроси на съществуването ни. “Една седмица страсти” е пиеса, в която се опитах на направя някои изводи за живота чрез съня.
– Какви са посланията на пиесата?
– Изкуството е създадено, за да реши основния въпрос, който стои пред хората, а той е е свързан с избора. Пиесата задава въпроси като това – за какво живеем, какви са нашите цели, какъв е смисълът на съществуването ни, каква е нашата мисия като хора в преследването на по-висшите цели на човешкото съществуване. Мисля, че е крайно време да кажем сбогом на себе си такива, каквито не сме. Не оплетохме ли твърде ситни мрежи от недоверие и злоба един към друг? Трябва да спрем да го правим, ако искаме да се спасим.
Аз разбирам театъра като картина на Йеронимус Бош, която е разделена на две – от една страна е представен раят, а от друга адът. Човек, когато гледа тази картина, сам избира как да живее, защото вижда, че го очаква едното или другото.
– По какво пиесата си прилича с останалите твои творби и какво я отличава?
– С малко е по-различна от останалите ми пиеси, по-скоро мога да кажа, чe “Една седмица страсти” ги допълва, защото аз винаги съм имал чувството, че пиша една голяма пиеса и всяка една е част от цялото. Във всичките си произведения оставам верен на моите търсения, свързани с екзистенциалните въпроси.
– Как се стигна до там пиесата ти да бъде поставена в ДТ “Гео Милев” Стара Загора?
– Миналата година участвах в конкурса “Форум за антична и доренесансова драматургия”, който бе обявен от Община Стара Загора и театър “Гео Милев”. Спечелих първата награда и театърът пое ангажимент да постави пиесата. Постановката направи Ивелин Керанов, който е играл в моя пиеса, и аз бях спокоен през цялото време, че ще се получи нещо хубаво, имах му пълно доверие. Премиерата беше на 25 март, аз ходих да я гледам, останах много доволен, защото типът естетика, който е предложил Керанов и целият постановъчен екип, напълно съвпада с моите разбирания и виждания за изкуството и неговата роля.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив