Според разкази на съвременници и съратници на Васил Левски от Търново, той посещава старата българска столица три или четири пъти. Според някои историци за пръв път той идва в града още през 1863 г., когато се връща от Първата българска легия в Белград. Тук той има много приятели, участници в легията, един от които е Иван Тодоров – Капитана. Затова и не е изключено при това първо посещение Левски да е отседнал в неговия дом. Къде е бил той обаче, не се знае.

По време на първата си обиколка из българските земи като революционер Левски посещава Търново, като отсяда в дома на търговеца Иван Хаджидимитров – Заралията, който бил оборудван със скривалище. Христо Иванов – Големия описва първото посещение през лятото на 1870 г. по следния начин:
“Левски дойде, стоя 3-4 дена и разговаряхме за всичко подробно за навсякъде по България. И уж посъбраме по-младите българчета и им говорихме за да се заловят искрено за работа. Местихме го от къща на къща, додето че си и тръгна. Защо го местехме, защото го разхождахме из Търново, на театрона “Св. Никола”, на училището на Момчеоглу, на кафенето на панталонаджийската еснафска одая.”

Една година по-късно Левски отново посещава Търново и региона, придружаван от Ангел Кънчев и Димитър Общи. В Лясковец те отсядат в дома на Марин Цонзаров и представят на членовете на местния комитет за разглеждане и одобрение на проекта на Закона за вътрешната революционно организация. На събранието от Търново присъстват Големия, Йордан Инджето и учителя Христо Брусев. След края на събранието Левски тръгва с тях и след около час пристига в старата столица. Тук се среща с революционерите Никола Гарибалди, Иван Хаджидимитров и Стефан Пачов, с които също обсъждат бъдещия революционен закон.

Третото пребиваване на Левски в Търново е през декември 1872 г. След залавянето му в Къкринското ханче на 27 декември той е докаран в затвора на конака. Тук той е прегледан от лекаря д-р Стат Антонов, който превързва раненото му ухо. На доктора му е изрично забранено от турците да разговаря с арестувания. Дали той е спазил тази забрана или двамата все пак са успели да си кажат нещо, не е ясно. Но дори и да е имало някакъв разговор, д-р Стат до края на живота си не споделя за него. Тук в Търново Левски три пъти е разпитван и вече под засилен конвой от заптиета е откаран за София.

Шокирани от новината за залавянето на Апостола, дейците от търновския комитет правят план да го освободят като подпалят конака. Хвърлените от тях факли обаче падат на места, където няма какво да подпалят и те изгасват. След неуспеха търновските комитаджии решават да организират засада по пътя за София, да нападнат конвоя му и със сила да го освободят. Тъй като османските заптиета пазят до последно в тайна времето на заминаването, и този план пропада. А когато на 31 декември Апостолът е изведен от затвора, той вече се охранява от голям брой стражари. Което прави мисията на другарите му невъзможна.

При посещенията си в Търново Левски отсяда още и в шивашката работилница на Димитър Симидов, и в хана на Пано Семерджията, баща на обесения революционер Иван Панов.
Сред ятаците на Левски в Търново има и няколко жени. При посещенията си той отсяда и в къщите на Баба Мота (Мария Караминкова), майка на Христо Караминков и на Аника Костова, неговата годеница, в хана на Бяла Бона и у още една възрастна жена, баба Рада.

Друг град в днешната великотърновска област, свързан с дейността на Васил Левски, е Лясковец. През 1869 г. той основава тук революционен комитет, а през 1872 г. посещава града за втори път с Ангел Кънчев. Негови съратници в Лясковец са търговците Марин Цонзаров и Марин Станчев. При идванията си, Апостолa отсяда и в Петропавловския манастир, където намира радушен прием от братята монаси.

Васил Левски посещава и Свищов. През 1871 г. той идва в крайдунавския град от съседното село Царевец с каруца, преоблечен като сватбарин и участник в истинска сватба. В Свищов се среща с Димитър Ценович, а след това и с членовете на революционния комитет. Срещата приключва късно през нощта, а след нея Апостолa и Ценович са прехвърлени с лодка до Зимнич, откъдето поемат пътя за Букурещ.

В Елена Апостола също има верни приятели и съратници, у които остава да пренощува. Сред тях са братята Кършовски, които го приемат в дома си и Лазар Стойчев, който му осигурява стая в хана си. Веднъж Левски остава и в метоха на Хилендарския манастир в града. В Бяла черква той остава в къщата на Дончо Петров, а в Мусина в дома на Аврам Стамболски.
Освен тези населени места има информация, че в региона Васил Левски е посещавал още Горна и Долна Оряховица, Поликраище, Самоводене, манастирът в село Мерданя, Петропавловския манастир над Лясковец и други стари селища.

В някогашния турски конак, днес музей в старата част на Велико Търново, се пази килията, в която е лежал Левски, негова снимка, дяконският му орар и двата печата с лъвче на Търновския революционен комитет. Орарът е дарен на музея през 1985 г. от Димитър и Веска Топлийски. Реликвата била дадена на бащата на Димитър – Атанас Топлийски от Ботевия четник Димитър Димитров – Димитрото. Той го дал като залог за паричен заем, който след това така и не върнал и по този начин орарът останал у Топлийски. Как тази вещ е попаднала у Димитрото обаче не е ясно. Според историческите сведения орарът е използван от Дякон Игнатий в периода между 1858 и 1861 г. Печатите изработени за БРЦК по поръчка на Левски пък са дарени на музея от търновеца Петър Аладжов, живял по онова време в Германия. Той ги откупил от сина на бившия министър председател Васил Радославов. През 2026 г. беше обявено, че ще бъдат направени изследвания, които да докажат автентичността на орара и на двата печата за да не се спекулира с твърдения, че те са фалшификати. Изследванията показаха по категоричен начин автентичността на трите реликви, с които търновският музей има пълно основание да се гордее.

Паметници и паметни знаци на Апостола на свободата има в най-малко 10 населени места във Великотърновска област. В старата столица паметниците са 2. На този в центъра на града героят е представен в мъжка народна носия, изправен на бесилото с вързани отзад ръце. Паметникът е финансиран от чеха Кал Йозеф Папоушек, което го прави единственият паметник на Апостола в България, дарение от частно лице. Паметникът на Левски в Националния военен университет пък е един от най-монументалните. На него Апостола е представен в легионерска униформа с подпряна на пиедестала сабя, върху която е подпрял лявата си ръка. В продължение на десетки години пред този паметник хиляди курсанти полагаха военната си клетва да пазят родината.
Иван ГЕОРГИЕВ