Ваня Симеонова от Велико Търново е творец по призвание и историк по образование. Макар да не е дипломиран художник, целият живот на креативната дама е свързан с изкуството, а днес тя е собственик на най-новата галерия в старата столица. Амбициите ѝ са малкото и цветно ателие да се превърне в културно средище и място не само за ценители, но и за всеки, който иска да се докосне до изкуството, защото, според нея, картините трябва да създават настроение и емоции.
Ваня е родом от град Елена, но като много млади хора след завършване на Великотърновския университет остава да живее в старопрестолния град. Малко след като се дипломира започва работа в първата частна галерия в града “Спектър”. “Това беше първата ми работа, която ми даде наистина много и чрез нея създадох много контакти. Попаднах там случайно, макар че изкуството винаги е било част от мен и откакто се помня все рисувах или драсках по нещо, но така и не се осмелих да кандидатствам с рисуване. Навремето нивото беше наистина високо и много трудно се влизаше в университета. Може би затова не се осмелих да опитам”, признава Ваня. Въпреки че не кандидатства с рисуване, животът ѝ я среща с много художници и творци в града. С усмивка казва, че макар да е завършила “История”, никога не е работила по специалността си. След като попада в частната галерия, решава да направи първата крачка и да започне да твори, защото, както сама казва, апетитът идва с яденето. Заобиколена от красиви предмети, Ваня се изкушава да даде поле за изява на въображението си и започва да прави картички.
“Имах късмета една японка да хареса нещата, които правя, и ми предложи
да ги продава
в нейния
магазин в Токио
Той е специализиран само за български стоки, тъй като тя е живяла в България, говори перфектен български и познава много добре нашата култура. Всяка година идва у нас и прави обиколка в страната. Едно от любимите събития за японците е Празникът на розата в Казанлък”, разказва Ваня. Според нея японците са хора, които изключително много ценят ръчно изработените неща и винаги се интересуват за всеки предмет, който харесат – от кого е изработен и каква е неговата история. Именно така Ваня се запознава и с жената, която харесала картичките ѝ и в продължение на близо осем години ги предлага в Страната на изгряващото слънце.
След картичките Ваня претворява идеите си в малки картини, направени върху дървени плочи. Занимава се с тях от близо три години, а нейна запазена марка са цветята, овцете и малките пъстри къщички, които рисува. За рамка на творбите си използва златен варак, който придава завършен вид на картините. Според авторката работата върху дърво е по-специфична освен заради материала и заради малките детайли, които рисува, и изискват прецизност и търпение. Скицира ги първо с молив, а след това използва акрилни бои.
“Любопитен факт е, че овцата, котката и рибата са животни, които се поддават на стилизация и човек може да сътвори чудеса с тях и да създаде интересни неща”, разказва Ваня. Споделя, че желанието ѝ е да опита да рисува и върху платно и да създаде нещо по-експресивно. Макар идеята да не е напълно узряла, вярва, че рано или късно ще се престраши да го направи. Съпругът ѝ, който също е художник, освен нейна сродна душа е и човекът, който я подкрепя и дава напътствия в работата. Помага ѝ с познанията си за композицията и работата с различни материали, които за Ваня са изключително ценни съвети. Шегува се, че според близките ѝ има терпентин в кръвта, защото изкуството винаги я е привличало и дори в даден момент да се е отдалечавала от него, след това отново се е връщала към него. Затова по естествен път се ражда и идеята да създаде собствена галерия. Отваря врати само преди два месеца, близо до живописната улица “Ген. Гурко”.
“Съзнавам, че може би е лудост, но нещата се случиха по естествен път и това винаги е било моя мечта. Реших да опитам дали мога да се преборя със себе си и да го направя и рискувах. Истината е, че много бих искала тази улица да се съживи, защото, ако Самоводската чаршия е улицата на занаятчиите,
това е улицата
на изкуството
Спомням си, че когато за първи път посетих “Капана” в Пловдив, след това се зачудих защо тук нямаме подобно място. Във Велико Търново има Факултет по изобразително изкуство и самият град е такъв, че предполага тук постоянно да се случват театрални постановки, опери, да има рисуване на открито и много други арт събития”, смята Ваня.
Мнението ѝ споделят и много други нейни приятели от творческите среди. С носталгия си спомня за годините, в които идва във В. Търново и по улиците на старата столица се срещали художници, които рисували на открито. Днес подобни гледки са по-скоро изключение, макар старопрестолният град да притежава уникална архитектура и творческа атмосфера. Затова Ваня Симеонова планира да превърне малката си галерия в място за културни събития – да организира изложби на различни творци, съчетани с винени дегустации.
“Смятам, че изкуството не е само за определени хора. Картината трябва да ти дава емоция, човек трябва да реагира на нея още щом я види, било заради цветовете или самата композиция. Това е и моята цел – хората да започнат да си купуват емоция и да не се притесняват да прекрачат прага, защото “не разбират”, а да се научат да правят живота си хубав и цветен”, допълва Ваня Симеонова.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ
