Валерия Дончева вече 9 години е общински съветник в местния парламент във В. Търново и за втори мандат оглавява Постоянната комисия по образование, наука и култура. По образование тя е политолог и психолог, а в личен план – семейна, с едно дете.
– Г-жо Дончева, отново бяхте избрана за председател на Постоянната комисия по образование, наука и култура във Великотърновския общински съвет. Как приемате това решение?
– Не крия, че е трудно поради ред причини. От една страна, съм от опозицията, а от друга – трябва да внимавам за много неща – да съм бдителна за всички документи, които влизат за разглеждане в комисията, да не съм само критична, но и балансирана, защото на това място не представям партията, а обединявам гледните точки, мнения и позиции на останалите членове, които са представители на всички политически сили в местния парламент. Те са и с различни професии – директори на училища, журналисти, представители на културата и различни институции, изявени личности и характери. Също така се опитвам да извоювам някаква автономност на комисията, а не да разглеждаме само точки, които внася общинската администрация.
– Какво свърши комисията в предишния си мандат, какво не успя и какво предстои занапред?
– Нещата, които не успяхме да свършим, са най-вече резултат от липсата на смелост от наша страна. Ние не сме изпълнителна власт в местния парламент, а сме едно от ситата, през които трябва да минат предложените решения, за да стигнат до гласуване в Общинския съвет. За този мандат съм набелязала като цели да се обърне по-голямо внимание на основните, големи културни обекти и институции – МДТ “Константин Кисимов”, Изложбени зали “Рафаел Михайлов”, крепостите Царевец и Трапезица.
– Какво имате предвид?
– Последните два обекта имат различни проблеми – Царевец е топ туристическа дестинация, която е добре социализирана, но там държавата е прехвърлила изцяло стопанисването на Общината, която трябва сама да се грижи за него. Това е голям проблем, защото издръжката е много висока, а няма никакви сериозни вложения. Възможно е да се търсят варианти, когато се изготвя новият 10-годишен договор с Министерството на културата през месец април тази година, да се преговаря за по-добри условия. При Трапезица е обратното – държавата, както и различни институции и организации, са инвестирали не малко средства, но крепостта не е достатъчно социализирана. Голям проблем е, че туроператорите отказват да я включват в туристическата обиколка, а такива обекти разчитат много на големите групи от посетители. Ние, като комисия, можем да направим препоръки към Общината за социализирането на Трапезица. Не виждаме никакъв проблем например фестивалът “Сцена на вековете” да се провежда и там, както и други културни събития. Условия за това не липсват – теренът горе е равен, гледката е невероятна. Също така на този хълм може да се помисли и за внедряване на повече информационни табла и комуникационни технологии. Проблем там е фуникулярът, който е скъпо съоръжение във всяко едно отношение, а също така е твърде претенциозен към метеорологичните условия, при които може да работи, и почти не се ползва. Достъпът до крепостта не е съвсем удобен, няма достатъчно пейки, санитарни възли, огради, течаща вода, може би е нужна и много по-голяма реклама, защото Трапезица остава много по-назад от Царевец.
– А за Музикално-драматичния театър и Изложбените зали?
– Там е много сложно, защото театърът е държавна собственост, средставата за издръжката му са от държавния бюджет и имам чувството, че Община Велико Търново много малко си взаимодейства с тази културна институция. Смятам, че неговата сграда, която е на центъра на града, трябва да изглежда много по-добре отвън и отвътре, а и да се рекламира и оживи още повече. За Изложбените зали важи същото. Предстоят ни срещи с техния директор, с преподаватели от Факултета по изобразително изкуство на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, с председателя на местния клон на Съюза на българските художници. Нашата комисия е подпомагащ орган и в случая трябва да е посредник между творци, Община, държавни институции, което никак не е лесно.
Искам да споделя и една идея за включване на обекти от културно-историческото наследство на В. Търново в ЮНЕСКО, което би подействало като фактор за повишаване на посещаемостта, популяризирането и получаването на повече средства за култура в Общината, особено от държавния бюджет. Това е тема, по която задължително трябва да се намери съгласие.
– Какви са важните теми в сферата на образованието?
– Там ми се иска най-вече да се работи на ниво адаптиране на всички училища за хора със специални потребности и майки с колички. Също така е нужно дворовете на учебните заведения да се обновят и модернизират, за да станат привлекателни и децата да практикуват там масов спорт и дейности на открито.
По отношение на наградите за учител и колектив на годината в различните категории – в момента всяко училище си излъчва представители, номинира и след това експертна комисия с точкуване избира носителите. Според мен това може да се прави в самите учебни заведения, които да излъчат най-добрия.
– Вие сте и преподавател в Националния военен университет “Васил Левски”. Доколко студентите и курсантите във В. Търново се включват в живота в града и може ли да са по-активни?
– Курсантите се включват много активно, защото почти във всяко събитие, част от официалния календар на Общината, има представителна рота. Те помагат и в тежки ситуации, каквато последно беше падналият сняг, изпочупил много дървета. В училищата също влизаме много активно, защото по решение на Министерски съвет провеждаме базово военно обучение.
– А взаимодействате ли си с неправителствените организации, работещи в сферата на културата и образованието?
– Не, с тях нямаме много добра връзка. Може би тук е мястото да спомена, че според мен е нужно да популяризираме повече работата на нашата комисия. Предполагам повечето хора не знаят, че тези комисии са отворени за граждани и те могат да работят съвместно с нас, а понякога една добра комуникация е достатъчна да се случат хубави неща. Функцията на нашата комисия е най-вече да подпомага и да посредничи. Всички тези теми, за които говорихме, дори само да ги поставим във фокуса на вниманието пак няма да е малко.
Николай ВЕНКОВ