В “Непознатото наследство” Музеят представя първия герб на Велико Търново

От 10 март в рубриката “Непознатото наследство” (Из тайните на миналото) Регионален исторически музей представя първия герб на Велико Търново и неговия създател. Един уникален предмет от фонд “Нова история” – посребрен поднос, в чиято украса централно място заема градският знак, и 5-минутен клип с 3D анимация представят тази история в специална витрина в музей “Възраждане и Учредително събрание”.
Първият герб на Велико Търново е разработен от Димитър Багрилов и е приет от местната управа през 1921 г. Художник, учител, дарител и един от от най-активните общественици на старата столица от края на XIX и първата половина на XX в., Багрилов (1866-1940) включва в герба елементи, свързани с историческото минало и утвърждаването на българската държавност.
Димитър Багрилов е роден на 16 октомври 1866 г. в семейството на занаятчията Николчо Д. Бояджиев. Завършва средно образование в Търново и заминава за Белгия, където следва изящни изкуства и специализира в областта на възпоменателната (гробищна) архитектура. Здравословни проблеми го принуждават да прекъсне образованието си и да се завърне в България, където решава да промени фамилното си име от Бояджиев на Багрилов. Над 30 години от живота си отдава на учителската професия, а през 1906 г. заради проявеното усърдие и постигнатите резултати като педагог получава престижната Първа учителска степен.
Багрилов остава в историята на Велико Търново и като художник, общественик, дарител. Част от картините му се съхраняват в Художествената галерия, носеща името на най-изявения му ученик, известния български художник Борис Денев. Съучредител е на туристическо дружество “Трапезица” и член на Културно-стопанския съюз “Стара столица”, чиято приоритетна задача е събирането и съхраняването на старинни документи и други исторически паметници, свързани с Велико Търново.
Една от най-значимите обществени заслуги на Димитър Багрилов е изработването на първия герб на старата столица. В знака са включени елементи, свързани с историческото минало и утвърждаването на българската държавност. Символите на герба са представени върху испански щит на бял (сребърен) фон. Горната част е крепостната корона, която според автора е елемент от първата порта на крепостта “Царевец”. Под нея върху лента е изписан девизът на града: “Твърдост, бодрост, вярност, постоянство”.
Твърдост – проявена в борбата за запазване на политическата независимост на Второто българско царство и символизираща още естественото географско положение на града като природно защитена твърдина.
Бодрост – олицетворяваща отзивчивостта и дейното участие на търновските граждани в църковните и революционни борби през Възраждането.
Вярност – към Търновската конституция.
Постоянство – проявено в стремежа към свобода и прогрес.
В централната част е поставен българският държавен герб, а от двете страни старите (средновековни) царска и патриаршеска корони, символизиращи административната и духовна власт на Второто българско царство. Над тях са царският и патриаршеският жезъл, свързани в кръст с родния трикольор. В долната част са изобразени средновековните крепости “Царевец” и “Трапезица” с р. Янтра между тях и църквите “Св. Димитър”, “Св. Петър и Павел” и “Св. 40 мъченици”, всички те обединени от надпис “Велико Търново”.
През юли 1927 г. знакът, изработен върху метална повърхност с клетъчен емайл, е поставен на сградата на общинския съвет, което съвпада с публикуването му на страниците на “Общински вестник Велико Търново”. Впоследствие гербът е изобразен и на Златната книга на Търновската община. Изработени са също отличителен знак за кмета – герб с позлатена верижка, печати с кръгла форма, херолди и клишета.
През 1935 г. Търновската община поръчва посребрен поднос с градския герб по повод посещението на цар Борис и царица Йоана в града. В горната му част са гравирани царските инициали “Б” и “Й”, а в долната част надпис, който гласи: “На техни величества Цар Борис III – старата столица Велико Търново 1935”. От двете страни на търновския герб са изобразени хералдически знаци, символизиращи династическия съюз между България и Италия. На гърба на представителния сувенир дискретно е изписано “По композиция на художника Д. Н. Багрилов от гр. Велико Търново”.
Първият герб на Велико Търново се използва официално до 40-те години на миналия век.