В Сухиндол създават първата у нас организация, първообраз на БЧК

Първата организация у нас, чиято дейност е подобна до тази на Българския червен кръст, е създадена в Сухиндол. За това разказва великотърновският писател Николай Иванов. В подкрепа на това твърдение той успява да открие документи, които доказват спонтанното създаване на доброволческа организация още по време на Руско-турската война през 1877 г., чиято дейност е насочена към болните войници и към бедните. Доказателства и документи за това са намерени в читалище “Трезвеност – 1870” в Сухиндол, в архиви и откупени от частни колекции. Тази информация и откритите сведения са представени пред проф. д-р Красимир Гигов – генерален директор на БЧК, и акад. Христо Григоров – председател на организацията. Срещата е по инициатива на кмета на община Сухиндол инж. Пламен Чернев и със съдействието на почетния гражданин на града и бивш председател на БЛС доц. Андрей Кехайов.
Българският червен кръст е най-старата обществена организация у нас, създадена непосредствено след Освобождението. Досега това, което се знае, е, че през месец май 1878 г. в София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател софийския митрополит Милетий. В него се включват и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В. П. Алабин. На 25 октомври същата година е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Подпредседател е д-р Начо Планински. Целта на дружеството е регламентирана съгласно устава, изработен от ръководството, а именно да събира пожертвования, с които да подпомага болните без разлика в народност и пол, и същевременно да се погрижи за отварянето на болница в града, посочва в свой ръкопис Неделчо Митърков, един от деятелите на сливенската червенокръстка организация.
“Към тази информация ние искаме да направим едно допълнение. И това е, че спонтанно през лятото на 1877 г. в Сухиндол се създава форма на Червенокръстка организация по подобие на Руския червен кръст. За това откриваме документи, които показват, че е събрана “волна помощ за болните солдати и бедните”. В два сборни листа, които успяхме да открием, са изброени дарителите”, разказва Николай Иванов. Обяснява, че организацията е повлияна от Руския червен кръст и най-вече от херцог Николай Максимович Лихтенбергски, командир на освободителния отряд за Сухиндол. Според писателя в този отряд е имало и медицинска част.
Местният историк и изследовател Ганчо Бакалов, автор на “История на Сухиндол”, пише, че кавалерийската бригада остава в града няколко дни на бивак и гостоприемните сухиндолци отварят широко вратите на домовете си. “Пекат се бели хлябове, агнета и симиди. Разлива се прочутото сухиндолско вино и навсякъде ухае на пресни цветя и сърдечни чувства”, посочва авторът на “История на Сухиндол”. Същевременно издирените документи показват, че по същото време местното население се организира и събира 680 гроша и 20 пари за нуждаещите се. В благородната инициатива се включват много от видните жители, както и по-бедни хора, отделяйки от залъка си за благородната кауза.
“За създаването на тази организация приемаме датата на освобождението на Сухиндол – 5 юли 1877 г. На втора страница на откритите листи с дарителите е записано, че сред тях е и революционерът Киро Маринов – Ковача”, разказва още Николай Иванов. Допълва, че Киро Маринов е роден през 1832 г. в Ново село, Троянско. В Сухиндол идва като юноша, където се установява и създава семейство. Той е и един от членовете на сухиндолския революционен комитет и участник в четата на Поп Харитон. След разбиването на четниците при Дряновския манастир, Киро Маринов – Ковача успява да се спаси от обкръжението и да се укрие в плевнята на леля си Цоневица в Михалци. И тъй като било твърде рисковано да се върне в Сухиндол, остава там до обявяването на Руско-турската война, според книгата на Ганчо Бакалов. В Сухиндол се завръща заедно с освободителния руски отряд. Киро Маринов се включва с дарение от 8 гроша в помощ за ранените войници. Оттам идва и основанието, че сухиндолци са първенци в червенокръстката дейност, допълва Николай Иванов.
“При форсирането на река Дунав е имало доста ранени войници. Достигайки до Сухиндол, руският отряд се установява временно тук, където се създава т.нар. доброволчество и хората са събирали по 20-30 гроша, за да помогнат на ранените да се приберат по родните си места. С това се доказва, че реално сме първите, които са оказали такава милосърдна дейност, макар да не е имало устав, какъвто е създаден при формирането на сливенската организация на следващата година”, разказва кметът на Сухиндол инж. Пламен Чернев.
В тази връзка се ражда и идеята за създаването на музей в града, в който да бъде експонирана изложба, представяща създаването на Червения кръст от времето на Руско-турската война до наши дни, в която ще бъдат включени събраните досега интересни документи. Предвижда се музеят да бъде създаден в къща, намираща се близо до училището. В изложбата ще бъдат включени и документи за българските лекари, които са били репресирани назад през годините. Тази част от експозицията ще бъде създадена с помощта на почетния гражданин на Сухиндол доц. Андрей Кехайов. Сред идеите е тази изложба да бъде не само постоянна, но и мобилна, за да може да достигне до различни места в страната, представяйки историята на червенокръстката дейност у нас. “По този начин искаме да представим историята на доброволчеството и съпричастността, защото в тези трудни времена, народът се нуждае освен от единение и от съзидание и просвещение”, допълва инж. Пламен Чернев.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ