В книжарница търсят от целулит до… “АлисИЯ в страната на чудесата”

Едва ли човек се е замислял колко забавни ситуации може да има в една книжарница. Оказва се, че в нея влизат какви ли не хора и търсят какво ли не – от целулит до съкратената версия на “Пипи дългото чорапче”.
Ежедневно при нас се случват много забавни случки, имали сме какви ли не случаи, споделя Стефка Чернева, управител на една от книжарниците в центъра на Велико Търново. Стефка си обяснява комичните случки с многото информация, която ни залива от всякъде. “Хората гледат сутрешните блокове, в някои от които се говори за култура. По-късно идват в книжарницата, но нито са запомнили автор, нито пък името на книгата. Започват да преразказват това, което са чули по телевизията. Това е много претенциозно към нас, които работим в книжарницата, защото трябва най-малкото да сме получили тази книга, да сме я разтворили, да знаем за какво става въпрос. Невинаги разказват сюжета, а по-скоро пикантерии от книгите, които ги няма и в анотациите”, разказва усмихнатата книжарка.
Случвало се е книгата “Петдесет нюанса сиво” да я търсят като “Петдесет нюанса с Иво”, и дори “Петдесет нощи с Иво”. Друг клиент пък заключил, че в нашумялата през последните няколко години трилогия има много повече порно, отколкото в порнофилмите.
При колежка на Стефка дошъл мъж на средна възраст, който обяснил, че предишната вечер гледал филма “Ной” и попитал дали го имат на книга. Случило се млада жена да попита за книгата “Монахът, който продаде своето ферари”. Дамата зад щанда отговорила – да, и показала изданието. Тогава клиентката се намръщила и казала, че не е тази. Попитала дали имат друга версия. Тази книга в книжарницата се е случвало да търсят и със заглавие “Цигуларят, който продаде своето магаре”.
Много често хората, които искат да си купят нова книга, бъркат авторите. Търсят например нещо написано от Суракури, а книжарите трябва да се досетят, че това е Харуки Мураками. Друг клиент искал да чете книгите на Хензел, оказало се, че иде реч за Ян Ван Хелзинг, който пише бестселъри, свързани с тайните общества, и един от най-четените автори на този тип литература.
Симпатичен мъж в настроение за поезия помолил да му препоръчат нещо – обяснил, че иска да чете стихове от Паулу Коелю или Кастанеда. Не повярвал, че те не са писали нищо в стихотворна форма, но все пак, за свое успокоение, си тръгнал с “Алхимикът”.
Много често хората идвали в книжарницата, за да търсят книгата по цвят. Казват, че търсят една жълта, червена или зелена книга. Малцина пък знаят издателството или преводача. Много често се случва да търсят като самостоятелни книги разкази на определени автори.
Изключително забавни са и ситуациите с децата. Стефка Чернева била свидетел как дядо се обънал към внучката си – “Хайде, вземай си скапанячката, и да тръгваме”. Всъщност ставало дума за “Дневниците на загубенячката”. Идвали са да търсят съкратената версия на “Пипи дългото чорапче”, усмихнато разказва книжарката. При нейна колежка пък са питали за “Алисия в страната на чудесата”. Жената зад щанда на шега попитала Алисия с Валери Божинов ли да е, или без него…
Случвало се е децата да знаят повече от родителите си. “Не може да обвиняваме децата, че не четат, при положение че родителите им не са отворили една книга. Навикът за общуване с книгата започва още в най-ранна детска възраст. Германците смятат, че на децата трябва да се чете, докато още са в утробата на майката”, твърди Стефка Чернева.
Тя е категорична още, че търновци са традиционалисти. Те обичат книжното издание и не биха го заменили с електронните книги, които стават все по-популярни.
Стефка Чернева споделя, че в книжарниците се търсят и много странни артикули като шивашка кривка, линеали, нафталин и дори съдийско чукче. Казва, че е нормално да питат за копирни услуги, канцеларски материали и бланки. Случвало се е да търсят и оригинални пликове. Под това клиентът разбирал пощенски плик с лист в него. Друг клиент пък направо изумил колежка на Стефка, когато влязъл и казал: “Добър ден, имате ли целулит?” Оказало се, че търси родопския камък клиноптилолит, който е изключително полезен.
Стефка разказва, че има клиенти, които идват в книжарницата всеки ден без нито един пропуск. Те могат да изкарат и няколко часа при нея и колежките й. Някой имат нужда от контакт с книжарите, искат да им обърнеш повече внимание, други пък не били по многото приказки. Тя разказва, че има и такива хора, които идват в книжарницата, за да четат книгите направо там, без да ги купуват. Тези клиенти дори подгъвали ъгълчето на страничката, до която са стигнали, и на следващия ден продължавали. Според Стефка в търговския обект задължително трябва да има места за сядане. В книжарниците в Пловдив имало такива, но там нашенците ги използвали за интимни или бизнес срещи, възмущава се книжарката.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Бранимир БОНЕВ