В дома на Яворовата Мина в Елена черпят с турско кафе и бяло сладко

Стотици туристи от България и чужбина посещават годишно родната къща на любимата на поета Пейо Яворов – Мина, в град Елена. На чаша гъсто каймаклия кафе и бяло сладко те могат да се запознаят с голямата любов между чирпанлията с буйна южняшка кръв и крехкото момиче от малкото възрожденско градче. Когато Яворов и Мина се запознават, тя е само на 16 години, а той на 28. Запознава ги братът на Мина, писателят Петко Ю. Тодоров, който е приятел на Пейо. Самият поет по-късно разказва, че вижда за пръв път младото момиче на 25 март Благовещение, докато е на гости на колегата си по перо в София. Пейо гледа Мина, докато разресва дългите си коси край печката, и безумно се влюбва в нея. Когато си тръгва, той я моли да му изпрати една картичка от родната Елена. Младото момиче изпълнява молбата му, а на гърба на картичката написва: “Еленските моми са луди по поезията ви!” На което поетът отговаря: “Жалко, че не са луди по мене”. Така започва писмовната любов между двамата влюбени, родени от двете страни на Балкана. Бащата на Мина, тежкият еленски чорбаджия Юрдан Тодоров, не харесва Яворов, когото нарича “черен чирпански циганин”, а дъщеря си обвинява, че е лека и разпусната мома. Мина обаче не само че не се вслушва в нападките срещу любимия ѝ Пейо, но прави нещо, което по онова време и за онези патриархални нрави може да се определи като революционно. Самата тя предлага брак на поета: да се съберат, пък нека близките и да ги одумват и хулят колкото си искат. Предложението стъписва поета и го заварва неподготвен. Той не дава категоричен отговор, а предлага двамата да си дадат две години време, за да се опознаят по-добре, и след това каквото съдбата реши. Уви, влюбените няма как да знаят, че съдбата вече е направила тежкия си фатален избор. Мина се разболява от туберкулоза и заминава да се лекува във Франция. На 18 юни 1909 г. в София е последната среща на двамата влюбени. Лечението в чужбина не помага. Крехката девойка от ден на ден продължава да линее. Състоянието ѝ рязко се влошава. През юли 1910 г. Яворов е във Франция и моли братята на Мина за среща с нея. По това време обаче тя вече е в агония и затова те му отказват. Музата на Пейо Яворов умира на 14 юли на 20-годишна възраст. Яворов е съкрушен, но оказва се, че не за дълго. Защото след това се впуска в изпепеляващата страстна любов с Лора Каравелова. Неговото “мило дете” Мина е погребана далече от родния дом, в Париж. На нея Яворов посвещава драмата “В полите на Витоша”. А брат ѝ Петко пише в памет на своята непрежалима сестра драмата “Змейова сватба”.
Днес целият комплекс, включващ двете къщи на чорбаджийската фамилия в центъра на Елена, е отворен за посещение. Старата едноетажна къща се намира в дъното на двора и включва кафе “Мина”, арт бутик, антиквариат и галерия, носеща името на писателя Петко Ю. Тодоров. Пред къщата има и малка библиотека на открито. Новата къща на чорбаджи Юрдан, в която през 1890 г. е родена и самата Мина, е строена веднага след Освобождението и е на два етажа. Тя е една от първите тухлени постройки в града. Построена е върху основите на стара къща, изгоряла по време на Руско-османската война от 1877-78 г. На долния етаж е имало голям търговски дюкян с два входа откъм улицата, три жилищни помещения, вестибюл и просторно мазе. На втория етаж е живеело многочленното семейство на чорбаджи Юрдан. Между двете къщи пък е разположен паметникът на писателя. Къщата е обявена за паметник на културата с местно значение.
В продължение на дълги години къщата на Яворовата Мина беше в състояние на пълна разруха. След това бе купена от немския стоматолог с български корени д-р Ернст Трифон Юде. Който пък на свой ред през 2015 г. я продава на бизнесмена Ангел Тихинов за 100 хил. евро. Самият Тихинов споделя, че е решил да купи къщата, след като разбрал, че турчин иска да я купи и на нейното място да строи джамия. След купуването ѝ се наложило бизнесменът да похарчи още над 70 хил. евро за ремонт на къщата.
Иван ГЕОРГИЕВ