Майки и техните големи деца с увреждания във Велико Търново намират подкрепа и се чувстват щастливи, уважавани и разбирани в дневен център за социална рехабилитация и интеграция. Той работи от пет години и се намира в пенсионерския клуб на ул. “Бойчо войвода” № 1. Всички усилия на специалистите са насочени младежите и семействата им да получават знания по индивидуални програми, да развиват умения за своята автономност и право на достоен живот. Социалната мисия се изразява и в подпомагане на двигателната активност, самообслужването, психологическото израстване и речевото развитие на младежите с увреждания, което води до по-пълноценна интеграция в обществото.
За целта сградата е оборудвана съвременно със зали за трудотерапия, рехабилитация на физическите увреждания, компютърен кабинет, стая за психологически консултации, обособен е и кухненски бокс за кулинарни умения.
С възторг две майки ни разказаха за положителните промени и емоции, които се случват при децата им, откакто посещават социалния център.

Инж. Донка Георгиева:

“Синът ми сякаш вече не е болен, центърът е много повече от лекарство”

Моят син страда от психично заболяване и беше много трудно да го убедя да идва в центъра по социална рехабилитация. Трябваше ми една година, за да се случи това. Той не можеше да проумее, че тук не е болница, а място, където се събират хора с различни заболявания и проблеми, но обединени в занимания, инициативи, разходки, екскурзии, културни мероприятия.
В един щастлив ден се случи чудо и Недялко се съгласи да влезем в центъра. Той беше погълнат от обстановката, отношението, дейностите, младите хора като него, всеки от които си има своите занимания. Никой не говори за болести, не се натрапва със съвети, обсъждат се идеи по интереси, има и обучение по английски и компютри. Това толкова впечатли сина ми и той реши да посещава центъра.
Тъй като Недялко беше разпределен за занимания следобед, още в 9,00 часа сутринта той беше готов да идва. Това нетърпение го отчитам с факта, че той намери приятели и всеки ден споделя как с него се отнасят много добре, каква топлина има между тях, как се обичат. Често се случва все някой да купи нещо за почерпка. Трогателно е как всички си я поделят, как се канят. Такива отношения не съществуват дори при здравите хора. А това е голямо щастие за мен като майка, която години наред споделям тревогите за бъдещето на сина си.
Какво щастие изживя Недялко, когато участва в драматизация, която центърът представи в летния театър по повод на кампанията “Ние можем”, която се реализира от хора с увреждания. Седмици наред вкъщи си говорихме за това, толкова беше въодушевен, мотивиран, просто не беше онова мълчаливо момче, за което разнообразието беше да отиде в близкото барче през деня и да изпие едно кафе. Само който има същия проблем в семейството, може да ни разбере истински каква промяна е настъпила в душата на един млад мъж, който страда психически.
От 3-4 години Недялко е част от голямото семейство в центъра и аз винаги съм спокойна, когато той е тук. Освен това неговото пристъпване на едно място като последица от лекарствата изчезва за 3-4 часа, защото е спокоен и се чувства добре. Ако аз го помоля вкъщи да гледа филм или да се занимава с нещо, няма да му послуша, но в центъра е приобщен към заниманията, без някой да го кара. След това щастлив и доволен винаги споделя какво са правили, кой какво е казал, какво предстои, какво е научил. Затова на всяка майка с нашите проблеми бих казала да водят децата си в този център, където децата се приобщават, социализират се, а и ние, родителите, в същия момент си почиваме малко и сме спокойни, че някой се е погрижил. Таксата от 5 лв., която плащаме всеки месец, в никакъв случай не може да покрие грижите и подкрепата за нашите деца.
Заболяването си моят син не го осъзнава и му е обидно някой да му каже, че има проблем. Когато е в болница, тази догма постоянно се натрапва с обстановката и го разстройва още повече. Тук, в центъра това не се случва и след това вкъщи аз се старая да изпълнявам насоките на специалистите. Хубавото е, че г-жа Сариева събира майките, съветва ни как да постъпваме в определени ситуации. А ние сме се изнервили толкова години заедно с децата си. Така че центърът за социална рехабилитация не възпитава само нашите болни деца, а и нас самите. Ето, аз вече не работя поради заболяването на Недялко, който, макар да вали дъж и сняг, да има виелица, не пропуска заниманията. Той се научи на взаимопомощ и отговорност, всички в групата се грижат един за друг, преживяват всяка една несполука или радост. Вкъщи това е много трудно да се постигне. Синът ми сякаш вече не е болен, центърът е много повече от лекарство.
Всеки петък е ден за кулинарни изкушения и децата приготвят в центъра най-различни вкусотии. После с дни се говори за събитието вкъщи. Затова аз имам предложение възпитателите да предоставят рецептите на майките, за да продължаваме и ние тези кулинарни вкусотии.
Много хора от нашата черга не знаят за възможностите на центъра за социална рехабилитация за хора с увреждания. Не бива да се срамуват от проблема, а да признаят, че децата им са болни, за да им помогнат. Да не ги държат затворени вкъщи, а да се доверят на специалистите. Освен това ние, майките на болните деца, не сме така изолирани, както преди, сега си имаме свое общество за подкрепа, срещи и радости и се чувстваме полезни и щастливи, че помагаме не само на семействата си, но и на цялото общество да се справя с толкова тежък проблем, какъвто е този на децата с увреждания.

Жана Шимидова, музикант:

“Иво се преобрази, вече има много приятели и се чувства щастлив”

“Щастлива съм, че в нашия град съществува такъв център за хора с увреждания и благодаря на целия персонал за грижите и търпението, с което всички се отнасят към сина ми Иво, който страда от церебрална парализа. Той е един от първите посетители тук и оттогава е толкова много променен, че всички покрай него живеем с неговите нови емоции и социална адаптация.
Кога един родител ще вземе болното си дете и ще го води на екскурзии из страната или пък на културни събития в града, както това се случва в центъра? Ако я няма тази любов на персонала и директорката Маргарита Сариева, нищо няма да се постигне. Една седмица Иво остана вкъщи заради грипа, но веднага пристигна афиш от приятелите му в центъра, на който те бяха написали: “Иво, липсваше ни. Обичаме те!” Сега, който дойде у нас, винаги показваме афиша. Каква по-голяма любов от тази синът ми да се чувства обичан и желан. Искам да кажа на всички родители, които имат болни деца, да не се срамуват и да не ги държат вкъщи, да ги социализират. Този дом е отворил широко вратите си за нас, тук всички са едно семейство.
Иво чувства този център за социална интеграция като свой дом, тук всички се обичат, липсват си, ако някой отсъства. За тези 5 години е създаден екип от специалисти, който успя да преобрази нашите деца. Аз самата съм преподавател в Музикалната школа във Велико Търново и зная много добре, че да се занимаваш с деца е дадено от Бога, то не се учи, или го имаш, или го нямаш. А в центъра съществува точно това – грижа за болния, за ближния, за детето.
Преди да открият този център, Иво беше по цял ден с мен в школата. Ако все пак го оставя вкъщи, непрекъснато мисля какво ли прави. Да не говорим каква трошичка като финанси получават от държавата нашите деца. Години наред винаги на 15 септември Иво отиваше на терасата и плачеше да му купя букет, за да отиде на училище. После искаше да отиде в казармата. Той искаше всяко нещо, което се случва на здравите мъже. За съжаление, обществото отритва такива деца с увреждания, само в този център за социална рехабилитация те се чувстват значими и полезни. Ако тук сложат едно походно легло, Иво ще остава и да спи. В началото, когато откриха центъра, синът ми ставаше в 6,00 часа сутринта, готов да идва при Маргарита Сариева. Пази от първия ден всички рисунки и предмети, които правят в арт ателието. А какви коледни играчки създават, истинско изкуство! Вкъщи имаме цяла изложба – елхички, свещници, цветя – и всичко това от достъпни материали. Това е естетика, труд и любов на едно място, а и навици към хигиената, която при децата с увреждания по-трудно се създава. Но те вече имат вкус към облеклото.
А какви празници са рождените дни, които децата празнуват. Иво е роден през ноември, още отсега ми повтаря да приготвя торти и сандвичи, за да почерпи.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторът