Борислав Кръстев от Велико Търново спечели регионалния конкурс “Сомелиер на годината 2015”, който се проведе във Велико Търново. Негови подгласници са Жан Караманов и Методи Златев. Надпреварата се организира от Българската асоциация на професионалните сомелиери и Асоциация “Българско вино”. Финалът на конкурса тази година ще е на 13 март в София, обясни Михаил Марковски, председател на асоциацията на сомелиерите. Там ще бъде излъчен сомелиерът на годината.
Във Велико Търново Марковски направи и сляпа дегустация на вино за любителите на напитката. “При нея не знаете какво консумирате – като сорт, производител, регион. Налива се вино в чашата, което трябва да се оцени по собствените си усещания и след това по специалните критерии, които се използват за дегустация”, обясни Марковски. По думите му през последните години отношението към виното у нас се променило.
“Радващо е, че в една страна, в която едва ли не ракията се пие като кафе, все повече хора преоткриват виното като питие. Има статистики, които посочват, че консумацията на вино се е увеличила около 30-35 % за последните 4-5 години”, споделя той.
Според него всеки човек трябва да има минимална винена култура. “Като отворят бутилката, хората трябва да помиришат тапата и да видят дали няма някакъв дефект по нея, ако се усеща мухал, трябва да я сменят и да вземат друга. Хубаво е да бъдат екпериментатори и да откриват нови вкусове”, обяснява сомелиерът. Марковски допълва, че е важно да знаем, че определени вина имат нужда от поемане на въздух, за да станат по-хубави и пивки.
Снежана Спасова, председател на Асоциация “Българско вино”: “Не може да се развива винен туризъм без добра инфраструктура”
Снежана Спасова е магистър по икономика, финанси и информационни технологии. Експерт по оценка на активи и пасиви и цели предприятия и винен консултант. Работи във винения бранш от 1992 г. и има дългогодишен опит като представител и вносител на вина и световноизвестни марки други алкохолни напитки. За най-голямо свое постижение счита умението да създава у хората интерес към виното и да го налага трайно в техния начин на живо.
– Г-жо Спасова, каква беше изминалата година за българските винопроизводители?
– Определено беше по-тежка от 2013 г., но чувам от избите, че не всички региони са засегнати от наводненията през м.г. Каква е била точно, ще стане ясно, когато излязат аграрните доклади на министерството на земеделието за реколтата, а по отношение на качеството първите вина ще излязат на Винария 2015 в Пловдив. Форумът ще се проведе от 4 до 8 март.
2013 г. беше много добра и имаше сериозен ръст на винопроизводството, имаше и тенденция към покачване на консумацията на вино. Последните 2-3 г. се запазва тенденцията за подобряване на качеството на българските вина.
– Ние, българите, живеем с мисълта, че сме майстори на вината?
– От новите изби почти няма такава, която да не е предложила поне едно много добро вино. Ако има работещи стотина изби, поне 40-50 от тях могат да се похвалят с винен бранд, който е достоен да излезе и на международните пазари.
– Появяват ли се нови вина?
– Това е работа на технолозите. Случва се, когато избите имат добри масиви и не са предназначени за масово производство на вина. Такива сортове са Рубина, българският Памид, Каберне совиньон и т.н., от тях се създават вина, които са над средния клас. Технолозите решават кое вино ще е лицето на избата, те търсят нещо което да я отличава и това е добре. Това са предимно купажни вина, а не сортови.
– Има ли връщане към типично българските сортове?
– Като цяло в световен мащаб има връщане към вината от Стар свят, за първи път през последните две-три години има спад на вината, които са Нов свят, т.е. тези, които имат силно изразен плодов характер. Във виното има и мода и това е тенденция, която ще продължи във времето. Ние сме били на международните пазари точно с вината, които са били типични за Стария свят, които се правят от френските сортове. Така че ми се струва, че идва времето да пробием зад граница с Мавруда и Мелника. Това са сортове, които отиват към този тип вина. За съжаление имаме много малко масиви с тези два сорта, за да правим визитна картичка на България с тях. Нова Зеландия годишно изнася 150 000 000 литра Совиньон блан, а на нас цялата ни реколта ни е толкова.
– Каква е нашата визитна картичка, как изглежда?
– Тръгнали сме по трудния път за развиване на бутиковите изби, но за да вървим по него трябва коопериране. Самостоятелно всяка една изба може да си намери своето място, но това ще е нещо малко.
– Какво се случва с винения туризъм у нас?
– Винен туризъм може да се развива при добра инфраструктура, но когато не можеш да стигнеш до едно място, където има малка изба, е проблем. Никой няма да повтори, колкото и качествено да е виното. Това е основното нещо, за да имаме такъв тип туризъм. Иначе и чужденците могат да идват, но няма да са особено очаровани, ако започнеш да ги возиш по такива пътища. Зад граница съм виждала много хора, които са по на 50-60 г., които искрено се забавляват чрез винен туризъм. Те си оформят цели групи, наблюдавала съм ги в Италия. Пристигайки на летището те си знаят маршрута в детайли. Самата мен са ме водили в музей за тирбушони, който беше на 100 км от мястото, където бях настанена, но до там имаше чудесен път. Посетих музея, купих си тирбушон. В това село имаше пет къщи, но аз се чувствах прекрасно. Трябва да сме по креативни, не може десет дена да предлагаш едно и също нещо на туристите.
– В коя част на България има добри бутикови изби?
– На много места има такива изби, с хубава база. В Тракийската низина и по долината на Струма има бутикови изби, които могат да ви изненадат изключително приятно. Те са нови и повечето от тях са построени по европроекти. ЕС променя много неща, защото голяма част от инвестициите във винарския бизнес идват точно по тази линия, но трябва и здраво да работим.
– Какъв тип вино предпочитат българите – червено, бяло, розе?
– Трудно е да се направи генерален извод в тази посока. Все пак има баланс между червените и белите вина.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
