Костюмът на великия Константин Кисимов е носил младият театрал в пиесата “Езоп”
Повече от десет роли в самодейния театър и няколко отличия от различни национални фестивали има учителят Благовест Христов. Вече шеста година той е част от трупата на студентския театър “Маска и тога” при читалище “Надежда” във Велико Търново. Преди това се е изявявал и в “Младежки театър 220” при Професионалната гимназия по електроника и електротехника “М. Ломоносов” в Горна Оряховица. С превъплъщенията си на сцената младият педагог иска да стигне до сърцата на хората и да ги накара поне за час да се откъснат от проблемите. Натрупаният опит в театъра сега му помага в професията, която си е избрал – на преподавател по история. От началото на учебната година г-н Христов е част от екипа на Американски колеж “Аркус”. Паралелно с това той следва магистратура по транслатология с английски език в търновската алма матер.
За сцената го открива учителката по руски език Рена Дранкюлева от горнооряховското училище, където бъдещият педагог завършва средното си образование. “Със своя ентусиазъм и всеотдайност тя
успя да ни “зарази” с болестта “театър”.
Първото ми участие беше в пиесата “Писмо от Париж” на Панчо Панчев, в която случайно или не трябваше да играя учител. Тази съвсем малка роля беше голям провал за мен – забравих си репликите, бетонирах се на сцената. Но няколко мои съученици с по-голям опит успяха да спасят положението. Този гаф на сцената не ме отказа, а още повече ме мотивира да докажа, че мога”, връща се към ученическите години Благовест Христов. Ролите на Божан и Павел в “Гераците” на Елин Пелин, Велчо-Свилен в “Свекърва” на Антон Страшимиров, после и в “Службогонци” на Иван Вазов изпълнява той още като ученик.
Във Великотърновския университет, където е завършил бакалавърска степен по история с чужд език, талантът му продължава да развива актьорът от МДТ “Константин Кисимов” Стефан Методиев, който е създател и ръководител на студентския театър “Маска и тога”. Заедно с него младите хора поставят само класически заглавия. Сред техните постижения са “Декамерон” на Бокачо, “Сватбата на Фигаро” от Бомарше, “Сън в лятна нощ” от Шекспир. Като най-голямо свое постижение Благовест определя ролята на Езоп в “Лисицата и гроздето”. “Изключително тежък образ, но пък имах удоволствието да играя в костюм, носен от великия Константин Кисимов в същата пиеса преди много години. Тази груба роба притежаваше специална аура, която ми помогна да се докосна до този голям актьор и да вляза в ролята”, не крие вълнението си самодеецът.
Сега в студентската трупа работят по две пиеси, а премиерата на първата –
драмата “Ескориал” от Мишел дьо Гелдерод,
беше през март. “Това е класически любовен триъгълник, в който са замесени кралят, кралицата и придворният шут, но основната тема е за приятелството. Кралицата въобще не се появява на сцената, но пък участва един монах. Пиесата проследява чисто психологически взаимоотношенията между двамата най-добри приятели – краля и шута. По какъв начин предателството на шута наранява краля и какво е неговото отмъщение. Сюжетът е много странен, а ние си позволихме свободата да разменим местата на краля и на шута”, обяснява Благовест. Той играе страдалецът в драмата – ролята на нещастния и психично болен крал, който отравя жена си, защото го е предала, като му е изневерила с шута.
Младият театрал признава, че е увлечен от театъра и понякога дори си мечтае да бъде артист, иначе няма да е член и на състава. “Театърът ми носи свобода. Това вероятно е част от моя характер, но определено имам нужда да изляза от кожата си, за да се презаредя по някакъв начин. Така се раждат и много нови идеи. В последно време, заради многобройните ангажименти, все си казвам, че трябва да спра, да се откопча от сцената, но не мога, увлечението към театъра е по-силно от мен и продължавам”, споделя Благовест.
Освен това театърът е обогатил неговата обща култура, а
сценичният опит много му помага
в учителската професия.
“Изкарва ме от различни ситуации, в които неминуемо попадам като млад педагог. За мен преподаването не е в уроците с няколко основни дати и събития, а много повече. Моята цел е да помогна на децата да натрупат полезни знания и най-вече да ги накарам да мислят. Иска ми се да успея да ги мотивирам да изразяват спокойно възгледите си, да могат да говорят и да споделят мнение”, обяснява любимецът на колежаните.
Към учителската професия го насочила неговата преподавателка по история в гимназията в Горна Оряховица Кина Котларска. “Тя беше усетила моето увлечение към историята и ми препоръча тази нова специалност “История и чужд език” във ВТУ. Послушах я и не сгреших, защото с времето усетих, че моето място е в училището. Получих голяма подкрепа и от моите преподаватели в университета”, не крие благодарностите си Благовест Христов.
След половин година в класните стаи на колежа “Аркус” той е успял да се убеди, че учениците харесват млади преподаватели, а при правилен подход дори децата, които не са увлечени от предмета ти, може да го заобичат.
“Най-трудно ми е да виждам деца без усмивки.
Товарим ги прекалено много, затрупани са до гуша с домашни. Освен това от сега са обременени от прекалено много мислене как ще се справят в живота, след като завършат училище. Най-неприятно и тъжно ми е, когато изляза от час, в който поне веднъж не съм чул ученически смях, провокиран от оригинална мисъл или пък интересна дискусия. Чувството за хумор кара децата да се успокоят и да възприемат по-лесно материала”, убеден е г-н Христов.
Той е категоричен, че място на патриотично възпитание и национализъм в обучението по история трябва да има. “Децата трябва да бъдат научени да правят разлика между това, което е било преди, и това, което ни предстои в бъдеще. Те трябва да знаят какви постижения са имали българите и колко нещастни са били в определени периоди. Всеки народ сам си гради съдбата, а в часовете по история учениците трябва да научат какви грешки сме допуснали, за да не си позволяваме да ги повтаряме. Интелигентните хора могат само да се поучат от миналото”, обяснява учителят.
Една от последните му провокации към всички колежани са възложените проекти, свързани със семейната родова памет. Учениците трябва да разкажат за интересни събития или личности от своето семейство. “Целта е да се запознаят с живата история, тази, до която те сами могат да се докоснат. Тяхната възраст им позволява, благодарение на своите близки, да научат повече за два периода от българската и световната история – Втората световна война и годините на комунизма. Така всеки сам може да направи равносметка, а тази скучна и непонятна за тях част от историята да им стане по-близка и разбираема”, споделя педагогът.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
