Паметникът “Майка България” е един от емблематичните за старата столица. Издига се в средата на едноименния парк срещу сградата на Общината и от десетилетия е много тясно свързан с обществения живот на града. Пред него току-що сключилите граждански брак се снимат за спомен след подписване на брачното си свидетелство. Отново тук всяка година около 24 май си дават среща наборите от различни поколения и се опитват да се разпознаят години и десетилетия след завършването на училище или университета. Допреди няколко години всяка пролет в продължение на 1-2 седмици пространството пред паметника се изпъстряше от народни носии и се огласяше от народни песни по време на Старопланинския събор “Балкан фолк”.
“Майка България” е един от старите търновски паметници. Но колко от днешните жители на старата столица знаят историята на неговото създаване и откриване.
След края на Първата световна война сред гражданството на старо Търново възниква идея за създаване на един паметник, с който да бъде отбелязана паметта на загиналите войници в току-що отминалите три поредни войни. Поради различни причини, свързани най-вече с възстановяването на града след войната, осъществяването на идеята закъснява с няколко години. На 9 март 1926 г. се провежда общоградско събрание, на което е избран комитет, ангажиран с реализирането на идеята за издигане на паметника. Комитетът взема решение набирането на средства за построяване на монумента да се извършва чрез преки дарения от физически и юридически лица, държавни институции, банки, настоятелства, както и чрез организиране на благотворителни прояви. Извършено е и отпечатване на фондови марки. Общината дарява безвъзмездно терена, на който да се построи паметникът, в Марино поле, което по онова време се е намирало не в центъра, а в края на града. Определено е мястото да носи во веки веков името “Площад на победите”.
В обявения конкурс за проект на бъдещия монумент се включват 30 кандидати. Спечелен е от врачанския скулптор Светослав Йоцов, който получава и парична премия в размер 25 хил. лв. Първият камък на строежа е положен на 23 септември 1928 г., а строителството продължава 7 години. Официалното откриване на паметника се извършва на 6 май 1935 г. Датата не е избрана случайно, това е Гергьовден, който е празник на българската войска.
Паметникът е посветен на загиналите в Руско-турската, Сръбско-българската, Първата и Втората балкански и Първата световна войни от V опълченска дружина, 18-ти, 20-ти, 46-ти, 50-ти, 70-ти и 83-ти пехотни полкове. Монументът е висок 17 метра и има формата на параклис, от външната страна, на който по фасадата му са представени 4 бойни сцени от последната война: кавалерийска и пехотна атаки, артилерийско отделение, заело позиция, и картечно отделение в бой. Ето как търновският “Общински вестник” от 1935 г. обяснява символиката на отделните елементи на паметника: “Архитектурното съчетание на двата цокъла с прикрепените 4 портални кули на паметника заедно с издигащата се върху тях централна кула символизират еднаквите усилия на българския войн в четирите воини за една и съща кауза – обединението на българския народ. Над всеки параклис, прикрепен до централната кула, са поставени единични или групи от две фигури, които дават една пълна представа за платоническия дух на героите. За да се подчертае най-светият девиз, с който умираха великотърновци и въобще българските войници: “Преди всичко България!”, на централната купола на паметника е сложена женска фигура, олицетворяваща Майка България, коленичила с десния крак, с наведена глава, държаща в дясната ръка наведено бойното знаме, а с лявата поднася лаврово клонче – израз на почит и признателност към паметта на достойните ѝ синове, великотърновци. Така съчетан, гледан от всички страни, със своята обща фасада, която дава великолепен ансамбъл, идейността в архитектурата и скулптурата действа на окото поразително и грандиозно.” Паметникът е от арбанашки камък, а скулптурите от бронз. Видът на короната върху главата на Майка България е взет от българската царска корона на цар Фердинанд. Малко известно е, че фигурата на Майка България има и свой реален прототип. И това е ученичката от Девическата гимназия Катя Кавалджиева. Любопитното е, че след като печели вниманието на скулптора Йоцов, по-късно, след завършване на училище, моделката му дава и любовта си и се омъжва за него.
Скоро след преврата на 9 септември 1944 г. патриотичният паметник и най-вече короната на върха му, стават трън в очите на новата комунистическа власт, които са срещу всякакви царски атрибути и инсигнии. Особено когато тя се издига на цели 17 метра височина.
За щастие свалената корона е оставена във фондовете на Регионалния исторически музей и десетилетия по-късно, след падането на тоталитаризма, тя отново е поставена на върха на паметника. Преди 10 години алпинисти свалиха короната и я позлатиха, след което я върнаха отново. Сега с позлатата си царската корона възхищава българските и чуждите туристи и подбужда едни далеч по-непатриотични чувства у крадците на ценности. Но за щастие височината все още стряска апашите и пази короната от посегателства. Но не така стои въпросът с оръжията на бронзовите скулптурни фигури, които се намират на втория “етаж” на монумента. През последните 30-ина години най-малко десетина пъти крадците задигат металните щикове от пушките на бронзовите войници по фасадата на паметника.
През ноември 2022 г. след поредната кражба 89-годишният дядо Гено Генов подари на Ротари клуба във Велико Търново автентичен байонет от 1867 г., по който бе изработен нов такъв, който беше поставен на мястото на откраднатия върху паметника.
Всъщност любопитното е, че паметникът “Майка България” е вторият открит само за два дни в началото на месец май 1935 г. Ден по-рано, на 5 май, е открит паметникът обелиск, посветен на обесените участници във Велчовата завера. Той се издига на мястото, където се е намирала къщата на търговеца Велчо Атанасов – Джамджията, организатор и водач на нереализиралия се опит за въстание срещу османското владичество. Автори на проекта са арх. Иван Васильов и Д. Цолов, а на скулптурата върху него – Мина Иванов. Обелискът е висок 8,50 м и е поставен върху квадратен постамент. На източната страна са изобразени релефно символите на заверата – кръст, меч и евангелие, а под тях ръце, стремящи се към меча. Върху камъка са изписани имената на участниците в Заверата.
Откриването на двата паметника: на Велчовата завера и на Майка България става известно в цяла България. За да улеснят всички желаещи да присъстват на тези събития, общината в Търново успява да постигне споразумение с ръководството на БДЖ пътуващите с влак за откриването им да ползват 70% намаление от цената на билета. Така на 5 и 6 май 1935 г. в Търново имат възможност да присъстват хиляди родолюбци от цяла България, дори и от останалите под османска власт македонски земи.
Иван ГЕОРГИЕВ