Учени забравили уникален стенопис от XIII век в изоставена сграда във В. Търново

Средновековен стенопис, датиран от XIII век, лежи безстопанствен в сградата на бившия Окръжен съвет, която се намира на площад Цар Асен I. Произходът на артефактите пръв потвърди директорът на великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Константин Дочев. В самото начало той даде и първата важна следа в проучването – името на техния откривател проф. Казимир Попконстантинов. През далечната 1992 г. известният наш археолог оглавява разкопките на средновековния Преображенски манастир. Тази експедиция е една от първите му значими археологически рожби.
Преди повече от четвърт век старопрестолни историци и общественици възстановяват идеята за проучване на този интересен обект. Според игумена на манастира отец Георги, мястото се намира на не повече от 2 км северно от храма на сегашната обител. Стените на царския комплекс от времето на династията Асеневци все още лежат необезпокоявани в сенките на една отбивка, където през лятото се крият в обилна горска растителност. Игуменът разказва още, че според манастирските хроники първи разкопки там правят напредничави монаси веднага след Освобождението. Те заменили свои ниви, за да придобият нотариални права над лозовите насаждения, които покривали останките на средновековна монашеска обител. Открили редица необичайни погребения на осакатени сановници, но погребани в мирно време. Затова предположили, че манастирът е рухнал вследствие на ерес, надигнала се сред клириците, а не поради османското нашествие. Дали този сценарий, който напомня на Емилиан-Станевия “Антихрист”, отговаря на обективната действителност ще кажат категорично само историците. Това, в което те са единодушни е, че по всяка вероятност черквата е построена във времето на Цар Иван Александър, когато на престола сяда и неговата съпруга – еврейката Сара, приела християнството и името Теодора. Така е известна в историята българската царица, майката на Цар Иван Шишман, родена и израснала в еврейската махала – някъде в подножията на Трапезица.
Любопитен момент от летописите на средновековния Търновград разказва, че по онова време антисемитизмът, характерен за цялото европейско средновековие, навлиза в невиждан дотогава апогей. Според исторически извори, възцаряването на царица Сара-Теодора запалило надежда у еврейската общност в Търновград за известни облекчения. Но царицата не търсила свои и чужди, не дала никому привилегии и се оказала разочарование за искащите “по роднинство”. Дори свикала православен събор в Търново. Ако тръгнем назад по стъпките на нейната лична история ще стигнем именно до този манастир, от който започва всичко. Самото му име носело дълбок символизъм за тогавашните българи, които умеели да разчитат препратки към Евангелието. Според отец Георги обителта се казвала “Свето Богоявление” и храмът е бил посветен на Светия Дух – онази част от Божественото Триединство, явила се под формата на гълъб по време на Иисусовото кръщение. С приемането на христовата вяра Сара-Теодора става по закон и право майка на следващия български цар, който, за съжаление, историята отредила да бъде и последен.
Не затова обаче стартират разкопките. Форсира ги далеч по-прозаична причина. Алчни иманяри си въобразили, че под старинните зидове лежат несметни богатства и с набезите си унищожили част от оцелялата над осем столетия автентична архитектура на изгубеното Българско царство. За да ги бъде разкопките – и то в трудните първи години на ранната ни демокрация, те трябвало да се проведат под формата на учебна практика, задължителна за студентите от тогавашната специалност “История” към Великотърновския университет. В спасителната мисия се включват представител на филиала на НАИМ към БАН – доц. Йордан Алексиев със специалисти от Археологическия институт и доц. Русина Костова. С общи усилия изследователският екип поставя началото на 3-годишни сериозни проучвания. В онези трудни времена, които в спомените на мнозина остават с километричните опашки за хляб пред опустелите магазини – като по чудо, все пак са намерени средства за разкопки, благодарение както на Общината, така и на Археологическия музей. В благородното дело с финансирането се включва и университетът.
Още в първите часове изследователите попадат на фрагменти от стенописи. Постепенно, пласт по пласт, достигат до пода на параклис в манастирския комплекс, където били намерени забравените находки. Въпреки че цялата обител заемала близо декар, “Средновековният Преображенски манастир” е всъщност малък за времето си и археолозите не очаквали много. За тях разкопките били спасителна акция. Но в края на първите два месеца учените разкриват западната част от параклиса и олтара. Докато разказва това, погледът на проф. Попконстантинов се променя, оживява споменът за онази гледка, която така възхитила изследователите, че по негови думи те просто ахнали с глас. За първи път целият екип от млади историци се докосвал до запазен къс от Средновековието, и то в такива размери. Стенописите в притвора на параклиса надхвърляли човешки ръст, а храмовите основи се извисявали на повече от 3 м височина. Подобни художествени изображения са известни единствено в двата основни храма на столично Търново – “Св. Четиридесет мъченици” и “Св. апостоли Петър и Павел”. Удивлението на специалистите било още по-голямо, когато разчистили цялата западна стена на притвора, и пред тях от помръкналите страници на миналото изплували внушителните образи на светци – монаси, манастирски закрилници.
За да снемат и пренесат откритите шедьоври, ръководителите канят външни специалисти. В края на първата година с огромен ентусиазъм се присъединяват професионалисти от тогавашната група за реставрация и консервация към НИПК – София, хората с най-богат опит в спасяването на старинни стенописи. Самата операция по снемането им протекла със “сапьорска” прецизност – деликатно, почти без дъх, за да не бъде повредена и частица от откритото. Всеки фрагмент е сниман с цветен диапозитив, разяснява още откривателят проф. Попконстантинов. За съжаление този възкресен фрагмент от миналото остава отсечен на две. Една част от него е забравена и така и не станала собственост на Регионалния исторически музей. Ателието, където е заведен стенописът, е отдавна закрито. Музеят никога не е сигнализиран за находките, собственикът на сградата- навярно също. Държавната система някак го е допуснала в процеса на преструктуриране.
Съдбата на сградата през годините бележи редица светкавични преобразувания, закривания, продажби. Така вече близо десетилетие е в абсолютно и печално запустение, за което “Янтра ДНЕС” информира неведнъж.
Но къде са останалите стенописи от манастира?… В музея. Един от членовете на реставраторската група, днес декан на Православния богословски факултет към Великотърновския университет доц. Евгений Николов, разказа, че закритият филиал на Националния институт за паметници на културата някога се е занимавал с реставрацията на културни паметници от национално значение, какъвто е “Средновековният Преображенски манастир”. В партньорство с експерти от София той лично е участвал във възстановяването на фреските от храмовите стени. Те сега са изложени в постоянната експозиция на Регионалния исторически музей и благодарение на техния общ труд всички жители и гости на старопрестолно Търново могат да се докоснат до живите, наситени багри на зографската школа от столичния период на града. За съжаление, след преструктурирането на НИПК ателието е закрито. Като най-труден и скъп за реставриране обект, стенописът останал да чака финансиране. И вероятно ще го чака още дълго…
Цветелин ИЛЧЕВ
сн. авторът
(Цветелин Илчев спечели конкурса за млад журналист, обявен от вестник “Янтра ДНЕС”, който приключи в края на миналата година)