Старите пътеводители са като златна мина. Възнаграждават упоритите с какви ли не приятни открития. Имам в библиотеката си три такива издания, посвeтени на Търново. Най-старото е от края на по-миналия век. Най-представителното – от 1907-ма, правено с най-много средства и естетически усет – с твърди корици, със снимки и карти, с железопътно разписание на идващите и тръгващи от града влакове, отпечатано на подобна на оризовата хартия, с много реклами също тъй…
Най-новото е от все по-далечната 1961-ва, ала само подир четири десетилетия и то ще стане столетник. Кръстен е пътеводителят кратичко – “Търново”, и е дело на Държавното стопанско предприятие “Реклама”. Авторите-съставители са изписани повече от скромно, без да можем да изберем малките им, личните им имена. Изписани са: Я. Николова – С. Симеонов. Което, разбира се, съвсем не значи, че не трябва да ги уважим.
В осем глави събрали много, много информация. А приложили към книжицата си от 100 страници и карта на града. Използваният шрифт е за млади хора, за хора със здрави очи – “нонпарей”, на моменти – дори още по-дребният, наричан “перла”, но кегълът, както печатарите наричат очите на буквите – чист. И четенето върви леко, леко…Последно мое пояснение: в ония години улицата от днешната Община до Паметника на обесените се наричала “Георги Димитров”. От там до стария “Балкантурист” – “Димитър Благоев”. А такси-пиацата в самия център била източно от прежния Дом на народната армия (ДНА), сега – Военен клуб. Северозападно от издигнатия по-късно хотел “Етър”.
Да тръгваме из града… В читалище “Искра” през 1960 година книжният фонд възлизал на 8500 тома. Не е число, по което човек да се прехласне – толкова книги има, примерно, в две големи лични, частни библиотеки…
По същото време в старата столица услугите си предлагали 6 хотела: “Балкантурист” – стар и нов, “Добруджа”, “България”, Шипка” и “Янтра”.
Много интересен сред ресторантите е Ловният дом. Водел се адресно на улица “Димитър Иванов” и работел предимно лете. Едновременно можели да се хранят там 500 човека, а зиме – 200. Много народ! Сходен бил и Бюфетът на Царевец – над Балдуиновата кула. Отдавна забравен. Отварял врати само лете. Посрещал до 200 човека. Там печаха най-вкусните кебапчета в цяло Търново! (Не мога да не се поддам на изкушението и да не додам – преди 1944-та всяка вечер свирел първокласен джаз. Цените били под всякаква конкуренция. А съдържател – Петър Йорданов). Имало още два Бюфета. На гара Търново и на гара Трапезица.
А сладкарниците били 8. Пет – на “Здрава храна”: “Малина” (работно време – от 5.30 до 23 часа!!!), “Ягода”, “Волга”, “Байкал”, “Искър”. Въпреки конюнктурния някогашен уклон към съветското, както днес пък е към англо-американското, българските названия все пак са повече. Другите три сладкарници били на Трудово-производителната кооперация “Пчела”. По-възрастните още помнят приказната “гъбка” – обърнатата с лице към бул. “Христо Ботев” будчица, под Новата поща, в която предлагаха сладките лакомства на тази ТПК…
Кина? Две – “Девети септември”, бивш “Модерен театър”, и “Искра”. И двете със салони за 500 души.
Само на Стария пазар – на площад “Славейков”, и на улица “Георги Димитров” 13 продавали месо, карантия и колбаси. Доста странен ми се вижда тоя факт, но авторите така твърдят…
А в антикварната книжарница на ул. “Георги Димитров” 42 – на левия тротоар по пътя към Паметника на обесените, продавали и грамофонни плочи.
Сега внимавайте! В “Дълга лъка” имало разсадник, ала най-представителният и богато снабден павилион за цветя се намирал до старата Градска градина – там, където днес е ДМТ “Константин Кисимов”. Почивали продавачите само в понеделник. В почивен ден цветя човек можел да купи и от оранжерията на Градската градина…
Туристическата хижа на Царевец, изградена през 1922-ра, вече била Пионерски дом. В едноетажна сграда зад нея съществувала туристическа спалня. Цените на леглата: за организирани туристи с карта – 2.50 лева, с отопление – 3.50. За неорганизирани – 6 лева, с отопление – 7. (Поредната обмяна на парите, да припомня, стана през 1962-ра, в съотношение 10 към 1).
Освен всичко останало, “Хлебна промишленост” предлагала млечни хлебчета, плевенски хлебчета с конфитюр, бели руски хлебчета, соленки, гевреци, сухар…
С четири вида пиво привличала жадните гърла Държавната пивоварна “Балкан”: “Портер 18”, “Пилзен 13”, Черно – 12, светло – 10. Ако тия числа след названията са алкохолните градуси – силна бира! Която рекламирали с добавката – “с приятен вкус, голяма пенливост и хубав аромат”.
Не падали по-долу в Държавното индустриално предприятие “Трифон Саралиев”. Напомняли често, че 100 грама тяхно нишесте се равнявало по калоричност на: 300 грама говеждо месо, 500 грама краве масло, 80 грама шоколад. Какви нишестета, какви нишестета…
Тъкмо се настроихме на хапване и бира и ето го предприятието “Васил Коларов”, което излагало на пазарите висококачествена коприна (греж), фризон и кайнар за вътрешна продан и износ. Признавам – не знам какво представляват ни фризонът, ни кайнарът. Може да се подири с “търсачка”, но по-добре е да оставим и щипка почуда…
Градският промкомбинат правел какво ли не – бозоварни (явно ги търсели!), балировачки за ТеКеЗе Се-тата, млекарски гюмове, кюнци, загадъчните кронкоркови капачки, книжен канап, пирографирани столове, дъждобрани. Имам тогавашните служебни телефони на шефа, на главния счетоводител, на “Пласмент”-а, но няма … адрес.
От ДИП “Васил Левски” с разчетна сметка 34/4 при БНБ – Търново, всеки можел да се сдобие с редки стоки: плетени маншони, филцови барети, плетени баски, каскети “Баскет”, филцови гети, шайби за далекопишещи машини (ново двайсе!) и филцови дамски щумпи (още едно ново двайсе!)…
Цигари и пощенски марки – в павилионите на площад “Велчова завера”, на Новия пазар, до дома на Народната армия – ДНА, сега: Военен клуб, и на улица “Димитър Благоев” 139. Билети за самолети – пак на касата на аерофирмата “ТАБСО” на площад “Велчова завера”. На “Баждарлък”.
А отдавна е известно, че най-бързо из всеки град се пътува с такси. Леки коли наемали от Автогарата на улица “Христо Ботев” 11. За ценообразуването публикували цяла таблица. Ще усетите главобол, опитате ли да я запомните. Всичко в нея е в три графи – “Разстояние в действителни километри”, “При еднопосочно пътуване на автомобила”, “При двупосочно пътуване на автомобила”.
Ще дам три примера. За 1 км – 6.95 лв. – 6.35 лв. Прескачаме втория, третия и четвъртия километър и гледаме как стоят нещата при пътуване на 5 км. 15.10 лв. – 12.65 лв. Най-далечното е 10 км. Цените, съответно – 25.30 лв. и 20.40 лв. Казано с други думи, от Търново до Килифарево, например (разстоянието е около 12 километра), отиване и връщане излизало към 2 лева и половина днешни пари…
С автомобилите на Държавно автомобилно предприятие – Автобаза, всеки наистина изпитвал истинско удоволствие, посещавайки забележителностите на Търновския край.
Малък град. Пъстър град. Хубав град.
…Търново – насред пътя на годините на миналия век
Откъс от книгата на Иван ТОДОРОВ “Търновски истории”