На 1 март 2008 г. в партньорство с Община Велико Търново стартира проект “Подкрепа на семейството. Превенция на изоставянето” на Сдружение “SOS Детски селища България”. Днес проектът действа като един от двата търновски центъра за обществена подкрепа. В него се предоставят интегрирани социални услуги на особено уязвими групи деца от 0 до 18 г. и семействата, в които има риск детето да изгуби родителска грижа или просто семейството не успява да се справи с част от грижите за децата си. Дейностите в Центъра подпомагат семействата да развият своя капацитет, да посрещат адекватно нуждите на своите деца, да “видят” и осъзнаят себе си и децата си като значими, равноправни, но също така и отговорни за собственото си развитие.
Зад цифрата на петте години се крият други любопитни и сериозни цифри:
От 1. 03. 2008 г. до днес в Центъра са подкрепени 482 деца от 250 семейства. С тях са проведени над 2030 психосоциални консултации – за децата и за родителите. Осъществено е индивидуално психологическо консултиране за деца и възрастни в 61 семейства в рамките на 678 часа. Проведени са 596 индивидуални педагогически консултации със 107 деца, проведени са 104 групови тренинга за отговорно родителство, в които са участвали родители от 117 семейства. Организирани са 49 групови тренинга със 100 деца от проекта и деца в местната общност.
Услугите, които най-често се търсят в Центъра, днес са психо-социалната подкрепа на семейството – като консултации по време на бременността и отглеждането на децата, консултации относно връзките родител – дете; психологическото консултиране; индивидуалната работа с педагог, “Училището за родители” с групови тренинги по отговорно родителство; материалната подкрепа – за детска градина, за училищен стол, за учебни пособия, за медикаменти и още много детски нужди.
Зад петте години стоят имената на Надя, Сашка, Силвия, Светла, Зорница, Валя, Десислава, Еми и Албена. Зад тези цифри стоят много дни на тревога, на неимоверни усилия да помогнеш на някой да се почувства по-добре, на разочарования, на радости и болки. Зад тези цифри стоят успешните “истории” на деца и семейства, които, ако бъдат разказани – ще трябват стотици страници.
Зад петте години стоят пет много важни урока, които Центърът научи и с чувство на професионално удовлетворение днес може да сподели.
Да подкрепяш рискови семейства, е сериозна работа, която изисква продължително време, постоянство и упоритост.
Да работиш със семейства в риск, е емоционално натоварващо – случва се да си “носиш” вкъщи нечий човешки проблем.
Да работиш с родители в риск, означава да не очакваш на всяка цена и видим на момента резултат.
За да се сложи бариера пред изоставянето или неглижирането на деца, е нужно да се работи за промяна на мисленето: “За отглеждането на дете е нужно цяло село”.
Не можеш да помогнеш на някой, който смята, че няма нужда от помощ.
Честит рожден ден и много професионални успехи на екипа!

За пеперудата в ръката, или какво зависи от нас?

“Здравейте, можем да помогнем, само ако и вие искате това!” – казва на всеки почукал на вратата клиент Албена Прокопиева, ръководител на Центъра. 
Често разказва притчата за двамата мъдреци. Първият бил много добронамерен, докато вторият все критикувал хората, които идвали при него. При първия постоянно идвали хора, кой за съвет, кой просто да си поговори с него, а при другия никой не идвал и той започнал някак си да завижда. Решил да го провокира и с това да го злепостави пред хората. Дълго мислил как да стори това и най-накрая решил: “Ще взема една пеперуда в ръката си. Ще отида при него, когато има най-много хора, и ще го попитам: Кажи ми жива ли е пеперудата? Ако каже, че е жива, ще я смачкам. Ако каже, че е мъртва, ще я пусна и пак ще го компрометирам”. След като измислил всичко, отишъл при мъдреца и го попитал: 
– Ти като си толкова мъдър, можеш ли да ми кажеш жива, или мъртва е пеперудата, която държа в ръката си? Човекът го погледнал, усмихнал се и кротко казал:
– Всичко е в твоите ръце. Ако искаш, ще бъде жива, ако искаш, няма да бъде жива…
Някои родители не разбират изобщо притчата и нищо не може да ги провокира, други се заслушват, трети казват “Какви пеперуди, когато децата са гладни!”, но след няколко срещи дават да се разбере как по своему са приели подкрепата и колко навременна е тя за тях.
“Най-важното за мен са думите на един татко, понесъл тежкото бреме на човек, който да бъде очите и ушите на детето си: “ Ама изобщо не ми беше минавало през ум, че може да гледам на нещата по тоя начин.” Всъщност, бях му дала възможност да види пеперудата…

Из приказките на Центъра

Тази приказка започва през ноември 2011 г. – една Русокоска на 4 години, която не казва нито дума, стига до Центъра. Доведена от баба и леля, не защото си няма майка. И с майката, и с таткото, и с цялото семейство Русокоска живее в малко село край В. Търново, в обикновено наглед семейство, в което обаче ролите са объркани безкрай – не разрешават на майката да се грижи за детето си по никакъв начин, искат от нея само да носи заплата и да мълчи пред всички останали. Затова липсващият у детето говор, липсващата самостоятелност, липсващата детска игра не стряска никой от близките. За момиченцето е осигурен логопед и макар с много усилия за убеждаване на бабата и лелята – детето започна своите срещи с Еми. По-трудната част от приказката “изнася” на гърба си социалният работник – месеци наред работа с бабата, с лелята, с уплашената майка – консултации и разговори за промяна на семейния модел и за осигуряване шанс на детето да намери своята идентичност и самостоятелност. Цели десет месеца. След тях приказката започва да става различна – Русокоска значително подобрява разбирането на чуждата реч извън битовата тематика. Страховете, свързани с общуването с непознати хора, намаляват. Детето изпълнява прости и сложни команди, изградена е липсващата до 4 години ориентация в пространството. Все още е несръчна, но с радост хваща молива и драска в рамките на листа. На пет години е научила да реди пъзел на човешко тяло от три части. Русокоска, която не казваше дума, сега умее да брои до четири. Имитира, пие от чаша, не носи памперси и най-вече: срещна майка си, общува, макар и по своему, с нея, обръща се към нея, търси нея. След 15 месеца подкрепа в Центъра приказката за Русокоска има щастлив край, който дава ново начало.
“Янтра ДНЕС”, сн. личен архив