Регионалният исторически музей във В. Търново представи ценни артефакти от гробовете на дете, мъж и жена от 3 век сл. Хр., открити в края на 2023 г. край стражишкото село Нова Върбовка. Според археолозите са свидетелство за една тъжна семейна история. В по-ранния гроб е погребано дете на 2-3-годишна възраст, а в другия, който го пресича частично, са положени телата на мъж и жена – той на около 50 или 60 години, а тя – на около 45-49 години. Най-вероятно става дума за семеен некропол, но все още не са направени ДНК анализи, така че това не е доказано. Информацията за пола и възрастта на погребаните се дължи на изследванията на антрополога от БАН гл. ас. д-р Надежда Атанасова.
Както при голяма част от интересните открития и това се случва случайно. В края на октомври м. г., по време на есенна оран в нива, тракторист закача голяма варовикова плоча и известява кмета на Нова Върбовка Тодор Илиев, който задейства институциите. В началото на декември Регионалният исторически музей във Велико Търново получава обаждане от полицията за погребение, което първоначално е считано за криминално. Когато археологът Недко Еленски посещава мястото, установява, че то е от Римската епоха. Съгласно регламентираната процедура веднага са предприети мерки за спасяване на новооткритите гробове, като с тази задача се заема археологът Калин Чакъров, разказа д-р Иван Църов, директор на РИМ – В. Търново.
В един дъждовен ден, точно преди големия снеговалеж, Чакъров, заедно с колегите си Недко Еленски и Михаела Томанова, посещават мястото и покриват разкрития частично гроб с наличните инструменти, подръчни материали и шатра, което го спасява от евентуални поражения от снега. Спасителните разкопки продължават почти през целия декември, при изключително тежки условия. Проучени са два зидани гроба от Римската епоха, които за щастие на археолозите се оказва, че до този момент не са отваряни, каквато е съдбата на немалка част от античните гробни съоръжения по нашите земи.
В двата гроба са поставени много представителни накити. В този на детето това са чифт малки обички, огърлица от стъклени мъниста с различен цвят и форма и два стъклени лакримария, приличащи на колбички. През античността тези съдове са използвани за съхраняване сълзите на оплаквачките, но впоследствие придобиват по-практично предназначение и в тях се съхраняват благовония, като в единия все още се вижда част от съдържанието. В некропола е открита и една цяла керамична амфора, в която най-вероятно е имало вино, също е част от погребалния ритуал. Много рядка находка е голям бронзов медальон, който е един вид възпоменателна монета на император Каракала. Интересното при него е добрата му запазеност, както и че е отсечен в град Пергам в Мала Азия (днешна Турция). На обратната му страна има изобразена прекрасна сцена от посещението на императора през 214 г. в Пергам, където той търси изцеление в светилището на прочутия бог на медицината Асклепий. Медальонът е част от серия, която като на филм представя случилото се, и има предположение, че притежаващите такива монети са запознати с контекста на изображението. Той е много рядък и интересен и вече е част от фонда на РИМ – В. Търново, разказа Чакъров.
Медальонът е монетна единица и платежно средство, а не награда, но поради големината си не участва в ежедневната търговия. Прилича на съвременните юбилейни монети. През последните години в Никополис ад Иструм има открити два такива, а в колекцията на РИМ са включени още няколко. Надписите върху монетата са на старогръцки, тъй като е от Пергам, а във всички източни провинции на Римската империя официалният език е старогръцки. Ако тя беше изсечена в западните провинции, щеше да е на латински, поясни д-р Църов, но допълни, че въпреки това, тя е много скъпа.
В по-късния гроб на двамата възрастни също има немалко представителни накити, като разкошните златни обеци, открити при скелета на жената. До нея е намерена и висулка, която отначало се смята, че е изцяло златна, но при изследването се оказва с позлатен лист и стъклено мънисто. Интересна находка е и фибулата, която археолозите взимат за позлатена, но впоследствие става ясно, че е от няколко вида метал и е с плътно посребряване. Тя е вид елемент на облеклото и украшение, което се използва за закопчаване на дрехата на рамото на човека. Сред намерените артефакти е и глинена лампичка, типична за първата половина на 3 век сл. Хр. Такива са изработвани в един много значителен производствен център на територията на днешното село Бутово, Павликенско. Дали и тази е направена там, все още не може да се каже, но това е твърде възможно.
Самите гробни съоръжения също издават висок статус на погребаните в тях. Те са зидани с тухли, камъни и хоросан, а по-големият е с дължина близо 3 метра. Отвътре са измазани с хоросанова мазилка – нещо, което не всеки по тези земи е можел да си позволи през тази епоха.
Предполага се, че погребаните индивиди са починали от естествена смърт, тъй като няма следи от насилствена смърт, посочи Чакъров.
Безспорно, гробовете са открити на територията на античния град Никополис ад Иструм и е твърде възможно те да са на богато семейство, вероятно земевладелци. Може би някъде съвсем наблизо се намира и тяхното имение или т. нар. вила рустика, която можем да оприличим с чифлиците от по-ново време. Дали тези хора са били част от муниципалната аристокрация и богатите, живеещи в Никополис ад Иструм, само може да се гадае и вероятно никога няма да стане ясно, но е твърде вероятно. Многогодишните проучвания на територията на този римски град показват, че през летните топли месеци земевладелците са живеели в именията си, а зимно време са се прибирали в жилищата си в града, разказа д-р Църов. Според него не е изключено имението на тези хора да е някъде наблизо, както наоколо да има и други гробове, но не се предвижда тези разкопки да продължат. “България е пренаситена със старини и капацитетът не ни позволява да покрием всички от тях”, каза директорът на РИМ. Той допълни, че е получил писмено искане от кмета на Стражица – Йордан Цонев, находките да му бъдат предадени, но това не може да се случи, защото е определено със закон. Когато приключи консервацията и реставрацията на артефактите, е въпрос на преговори те да бъдат изложени там, въпреки че това би било скъпо начинание.
Николай ВЕНКОВ
4456
