На 22 септември отбелязваме 111 години от обявяването на Независимостта на България. На тази дата през 1908 г. в старата столица Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват „съединената на 6-ти септември 1885 г. България за независимо Българско Царство”. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Когато българските власти завземат източните железници в Южна България, това поражда “известни” икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се страхува да обяви Независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в старата българска столица Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Според докладът на Тодорка Драганова (н.с. I степен, краевед), който се съхранява в „Държавен архив” – В. Търново, с цел психологическата нагласа на гражданството и преди всичко да се подкрепи правителството в този акт, общинската управа в Търново на 12 септември отправя призив „към търновските граждани”, с който ги приканва на събрание, посветено на „премахване на чуждата компания, която експлоатира железниците в България”. То се състои на 14 септември 1908 г. в салона на читалище „Надежда”. На събранието е съставена резолюция и е взето решение, с което се одобряват действията на правителството по отнемане на експлоатацията на южнобългарските железници от ръцете на ориенталската компания. Избрана е специална комисия, която да представи резолюцията на правителството и да я оповести по медиите. Непосредствено след събранието във Велико Търново започва активна подготовка за деня определен за обявяване на Независимостта. В Общината били изградени специални комисии, които трябвало да украсят града, да се грижат за посрещането на гостите и за реда в деня на тържеството.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум” край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за Независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
За тържеството на самия ден научаваме от търновския учител и бивш кмет на града Евстати Мартинов, цитиран от Тодорка Драганова: „В празнично облекло българската войска, начело с военната духова музика, минава в тържествен марш по главната улица и се отправя към църквата „Св. 40 мъченици” в Асенова махала. Точно в 9 ч. влакът с официалните гости спира на гара „Трапезица”, където е направен и първият препис от Манифеста (съхранява се в Регионален исторически музей – Велико Търново). По стар български обичай тук, на гарата, е поднесен хляб и сол. Кметът на града Иван Вителов приветства народните представители, журналисти и членове на Министерски съвет. Официалните гости се отправят към църквата „Св. 40 мъченици”, където княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Тържествата по случай обявяването на Независимостта в Търново са продължили цели три дни. В тях са взели участие освен официалните гости и представители от съседни селища и живи поборници от целия район. Спомените на всички съвременници за този ден завършват почти еднакво с думите: „До късно през нощта продължи празненството и народното веселие”, „ Народа ликуваше цели три дни и вярваше в справедливото и прогресивно дело”.
Провъзгласяването на Независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулува – цар. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. България е призната за независима от Великите сили и Османската империя през април 1909 г. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и международният й авторитет се възвръща.
Ето няколко интересни факти около този национален празник:
• Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.
• Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, чиито протоколи се съхраняват в Държавен архив – Велико Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици “Фердинанд”, “Съборна” и “Митрополска” да се преименуват на “Цар Фердинанд I”, а улица-булевард на улица “22 септември”.
• Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.
• Отново от протоколи на Градският общински съвет – Търново, научаваме, че търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново. Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.
• На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.
• За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня “Св. 40 мъченици”, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.
• Царица Елеонора се среща с най-активните дейци на Търново и изразява желание да дари 60 хиляди лева лични средства при условие, че църквата „ Св.40 мъченици”, където е четен Манифестът за Независимостта, бъде сред първите реставрирани обекти в града.
• По повод празнуване на първата годишнина от Независимостта на България, активно е и търновското туристическо дружество „Трапезица”, което изпраща писмо до Фердинанд І (съхранява се в Държавен архив – В.Търново във фонда на дружеството). Съхраняваме кореспонденция с централното настоятелство на дружество „Трапезица” с ,царския кабинет, учреждения, организации и дружества за честване Независимостта на България, организиране на туристически събори и излети и др. (21 март 1909 г. – 25 февр. 1911 г.)
• Две години след Независимостта, правителството възлага на художника Харалампи Тачев да изготви художествено Манифеста. Той използва пергамент, специално доставен от Дюселдорф. Манифестът е подписан от царя и членовете на кабинета, скрепен с осем кръгли восъчни печата, в сребърно ложе. Те представляват отделните министерства. Ценният документ се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавния герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсени елементи. Оригиналът от Манифеста се съхранява в Държавна агенция „Архиви”.
• Пет години след обявяването на Независимостта признателни търновци издигат малък паметник-пирамида, която отгоре завършва с кръст. Този паметник е премахнат през 1952 година. На 3 март 2001 г. по инициатива на юриста Горазд Чолаков е учреден Инициативен комитет “Независимост” – Велико Търново, с цел възстановяване на паметния знак “Пирамида” на крепостта “Царевец”. След учредяването на комитета е извършена проучвателска работа за възстановяване на първоначалното място на паметника, формата и размерите му. Паметния знак “Пирамида” е открит тържествено на 22.09.2002 г. от Симеон Сакскобурготски, а на 16.11.2002 г. инициативен комитет “Независимост” дарява на Община – Велико Търново паметния знак “Пирамида” за стопанисване и поддържане от Историческия музей в града. Документите на инициативния комитет се съхраняват в Държавен архив – Велико Търново.
След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен за царски и е забранен. И така до 1998 г., когато денят на Независимостта се превръща в един от най-младите празници в новата ни история.
Боряна Маринова
Началник на отдел „Държавен архив” – Велико Търново
