Църквата във Ветринци тъне в разруха

Храмът “Св. Димитър” във великотърновското село Ветринци има 180-годишна история. Той е паметник на културата от местно значение, но от 1980 г. в него не се извършват богослужения. Поради старост и множество ремонти на църковната сграда някои от каменните стени и дървените елементи са в лошо състояние и се налагат спешни аварийно-спасителни ремонти.
Писмените сведения сочат, че църквата е градена в продължение на 6 години – от 1834 г. до 1840 г. Според някои изследователи тя е строена тайно, а според други за издаване на разрешение за построяването ѝ от султана е съдействал Ганчо Ангелов-Галкилията, който е подпомогнал и строежа на църквата в Преображенския манастир. Храмът е осветен през 1840 г. от търновския митрополит Неофит. Изграждането му съвпада с началото на борбата за независима българска църква, която организирано се подема през 40-те години на 19 век в Търновския край.
В протоколната книга на църковното настоятелство, която се намира в Държавния архив, е записано, че конструкцията на църквата е каменна, правена скришом от турската власт, под формата на плевня. Самата сграда е вкопана в земята 1 метър, зидовете са каменни, здрави, дебели повече от метър, а покривът е от големи плочи, поставени върху дървена конструкция. Храмът е построен в имота на Цоню Кильовски, който го дарява за богоугодното дело. По негово настояване църквата носи името “Св. Димитър” – в памет на баща му, който е убит от турците. Майстори на черквата са уста Рад от търновското село Гостилица и местният жител Георги Стойков. В селото битува предание, че майстор Рад е ученик на Колю Фичето, но фактите, с които разполага Регионалният исторически музей във В. Търново, опровергават това, тъй като градежът на църквата започва преди той да е станал майстор. От интериора е запазен владишкият трон, както и каменен постамент на олтарния престол, върху който се чете надпис “Този престол на “Св. Димитър” е надписан в 1881 г.”.
Иконостасът и иконите в църквата са дело на известния габровски зограф Иванчо Хадживасилев и се отличават с фини детайли и ярък колорит, характерни за Тревненската школа. В двора на храма е съществувала килия, където от 1848 г. се помещава общоселското училище. В него учители са били Иванчо х. Василевич и Матей Преображенски, който е родом от съседното Ново село, виден книжовник и деец на националноосвободителното движение, сподвижник на Васил Левски. По-късно, през 1860 г. в част от двора е издигната нова училищна сграда на два етажа с три класни стаи.
Първи свещеник в църквата на село Ветринци става Георги Кънев. Едни от най-добрите години на храма обаче са от 1921 г. до 1957 г., в които енорийски свещеник е Стефан Пеев. Той поддържа църквата в добро състояние, сам изработва иконата, рамката и масата, поставени в памет на загиналите герои от енорията във войните. В рамката на тази икона със златни букви са вдълбани имената, полкът, ротата и къде и кога е убит всеки от тях. Отец Стефан поставя началото на църковната библиотека и основава певчески хор за учениците. През 1927 г. се извършва и направата на пиедестала за светена вода в двора на черквата.
“Тази църква е историческа, защото тук дошли даскалът Бачо Киро и войводата поп Харитон. Дошли с момчетата си. С дружината. Били тръгнали да се бият за България. Тук, пред нашата църква “Свети Димитър” те осветили знамето и се заклели да умрат за Свободата. В двора на храма се събрало цялото Ветринци. Седнали с момчетата и войводите. Повеселили се. Нахранили ги. Прегърнали ги. И ги изпроводили по пътя, през римския мост, към Гвоздейка и Дряновския манастир. Затова тази черква, синко, е свята! Защото тези момчета тук дадоха клетвата си и отидоха в манастира да я изпълнят. Няма наоколо друга такава църква, където да се е освещавало бунтовническо знаме и българи да са целували кръста в знак, че са готови да умрат за България. И да са го сторили!…”, описва разказите на дядо си Митьо актьорът от МДТ “Константин Кисимов” във В. Търново – Иван Митев.
Днес една от стените на църквата е съборена и очаква дарители да помогнат за реставрирането ѝ. Част от иконите се съхраняват в Регионалния исторически музей във В. Търново. Преди 9 години е изготвена проектопрограма за ремонт на храма, но той и до днес не е осъществен заради създали се проблеми с жители на селото.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ