Тризначките Нилай, Елиф и Зейнеп Карадуман са почти на 16 години, родени са в Истанбул, но съдбата ги довежда в България и свързва живота им с В. Търново. Майка им Алидие е етническа туркиня от Полски Тръмбеш, а баща им Мюждат – турчин. Двамата имат далечна роднинска връзка и се познават от малки, но един ден, когато вече са пораснали, Алидие решава, че иска да отиде на екскурзия при роднините си в Турция, прави го и остава там, в къщата на лелята на Мюждат.
Между младите пламва любов и Мюждат се престрашава да разкрие чувствата си към нея. В резултат на тази любов на бял свят се появяват тризначките, които проплакват в болницата на истанбулския квартал Бакъркьой. Нилай е най-голямата от момичетата, Елиф се ражда втора, а най-малката е Зейнеп. Първите две сестри са еднояйчни, приличат повече на баща си и до днес са си малко по-близки, докато Зейнеп е разнояйчна и прилича на майка си, но пък тя по характер е най-напориста и с по-изявена индивидуалност. Трите казват, че вкъщи тарторът е Нилай, но навън тази роля е отредена за Зейнеп, която, въпреки че е изтърсакът в семейството, изглежда като кака на другите.
В продължение на две години, докато са в Истанбул, момичетата посещават детска градина, а семейството им живее съвсем обикновен живот. В последните години обаче икономиката на Турция се влошава и ежедневието става все по-трудно за родителите им, затова в един момент семейството решава да използва всичките си спестявания, заделяни през годините, за закупуването на жилище в България. Причина за преместването им е и суматохата в турския мегаполис, пълен с хора от целия свят, както и зачестилите напоследък земетресения в южната ни съседка, които допълнително накланят везните при избора им. Деветокласничките разказват, че повечето сгради в Турция са стари и недобре укрепени, което ги прави опасни, а след като едно от земетресенията ги заварва в училище, те започват да се страхуват още повече.
Още докато е в Турция, семейството преминава и през един труден период, свързан с две операции на бащата на момичетата. Малко след като се преместват в България, майка им също трябва да се пребори със здравословен проблем и също претърпява операция в Истанбул, а през това време за децата се грижи баба им от П. Тръмбеш. Въпреки тези житейски несгоди, момичетата не рухват психически и успяват стоически да се справят със стреса.
От Турция, семейството се мести първо в П. Тръмбеш и децата живеят при баба си, докато родителите довършват семейното жилище във В. Търново. Там тризначките учат в местното училище “Цанко Церковски”, където завършват основното си образование, а също така ходят на допълнителни, извънкласни уроци по български език. След това и те се местят в старата столица, като избират да продължат обучението си в Гимназията по електроника “А. С. Попов”, в първия випуск на специалността “Асистент на лекар по дентална медицина”. Главната причина за това е близостта на учебното заведение до дома им и добрата професионална подготовка, която дава.
“Момичетата са в училището от една година, старателни са и бързо се справят с поставените задачи. Забелязвам, че трите много си помагат”, казва класният им ръководител Пламена Русева, която е учител по български език и литература и се старае да направи приобщаването и адаптацията им по-лесни. За това помага и колегата ѝИкмал Джомова, която понякога влиза в ролята на преводач. Засега Зейнеп се справя най-добре с българския, Нилай е малко по-несигурна, а Елиф е най-мълчалива. Момичетата признават, че все още им е трудно да се социализират и да намерят приятели и приятелки сред съучениците си, но това не ги притеснява толкова, защото имат своя собствен и уютен микросвят.
Още първата година, след като се преместват в българско училище, Нилай, Елиф и Зейнеб веднага забелязват разликата между двете образователни системи. В Турция правилата са много строги и никой ученик няма право по никакъв начин да ги интерпретира или нарушава, докато в България учениците имат повече свобода. Там се задават много задачи, които трябва да се изпълняват при строг контрол от страна на учителите, а ако при някого се забележи спад в резултатите, веднага от съответния педагог се изисква обяснение и допълнителна работа с дадения ученик. Трите момичета обаче се справят отлично с учението, за което говори и успехът им, а всичко това ги научава на организираност и отговорност, които и сега са им от полза. Зейнеп определено е най-добрата от трите, но другите две не ѝ отстъпват много, защото всички са научени и са свикнали винаги да се стремят към най-доброто. Сами казват, че по природа са много общителни и обичат да са с приятели, но сега приоритет им е категорично учението.
Тризначките си имат и своите мечти – желанието на Зейнеп е да стане адвокат по международни отношения, Нилай от малка иска да учи международна търговия или да е актриса, като в Турция дори е посещавала уроци по актьорско майсторство и е участвала в детско-юношески телевизионен сериал, а Елиф мечтае да бъде лекар. Отдава им се да учат езици и вече знаят български, турски, както и английски, испански и дори корейски, защото харесват корейското кино и музика. Нилай проявява голям интерес към автомобилостроенето, а Елиф определено има афинитет към пеенето. Момичетата имат музикален талант, въпреки че в семейството няма други музиканти. Преди 8 години Нилай първа тръгва на частни уроци по флейта, а две години по-късно Зейнеп избира цигулката. Благодарение на таланта си двете в продължение на 3 години са част и от общинския оркестър на Бакъркьой. Отскоро Елиф също се занимава с музикален инструмент и това е дарбука (малко тъпанче). Сега трите репетират самостоятелно вкъщи, защото са се фокусирали върху самоусъвършенстването на българския си език.
В България девойките най-много харесват природата и чистия въздух. Досега не са имали възможност да обиколят повече места, не са ходили и по нашето Черноморие, но са сигурни, че и това им предстои. “Истанбул е красив град, но не можеш да си отвориш прозореца и да видиш дърво. Невъзможно е да се наслаждаваш на природата, докато в България въздухът е чист, водата също, хората са по-малко. В Истанбул има голям трафик, мръсен въздух и стълпотворение от народ”, разказват тризначките, но пък горещо препоръчват плажовете на Чанаккале в Турция. Казват, че предпочитат и турската кухня – обичат да си хапват гюзлеме, лахмаджун, кебап, баклава. Момичетата споделят, че виждат бъдещето си по-скоро в чужбина, но знае ли човек – това ще го реши съдбата.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът и личен архив
