Тел Авив – едно пътуване до свещената земя на Мирослав Дечев

Това пътуване не беше обикновено, като всички други, когато просто решаваш с приятели да посетиш нашумяла дестинация или пък се чудиш какво да правите през поредицата от почивни дни, които се задават. Не, това беше предизвикателство, най-малкото защото само ден-два, след като направихме резервацията, светът обърна поглед към Израел, когато американският президент обяви Йерусалим за столица. Напрежението там ескалира и изостри продължаващия с години конфликт в Близкия изток.
Да си призная честно, мина ми през ума да не замина, но, така или иначе, се качих на самолета и след малко над 2-часов полет над двете ми любими морета Черно и Средиземно се озовах на летище “Бен Гурион” в Тел Авив. Успокоението, че съм на сигурно място, не дойде от това, че мерките на летището са засилени, а от това, че с всяка следваща минута, докато кацахме, пред гишетата за обработка на документите, пристигаше по още един самолет от всяка точка на света. Казах си, щом толкова много хора са избрали да посрещнат Нова година в Израел и да се запознаят с културата и забележителностите на тази страна, въпреки събитията от последните дни, значи няма страшно. Почакахме доста време, докато ни дойде редът, а имаше над 40 гишета. И когато процедурата премина, получихме малко картонче, нещо като визитна картичка, в което бе отпечатана датата и часът ни на пристигане в страната. Не ни удариха печат в паспорта, от онези, които знаете, че поставят в страни извън ЕС. Така започна моята разходка по тези библейски земи.
За добро или зло денят, в който пристигнахме, се оказа празничен за израелците и транспортът – и градският, и железопътният, почти не работеха. Хванахме си такси до хотела, който бе разположен в центъра на Тел Авив. Пътувайки от летището с луксозния мерцедес, пред мен изникваха палми, огромни инфраструктурни съоръжения, автосалони на почти всички световни марки автомобили и небостъргачи. Първото ми впечатление бе, че пристигам на моето място – модерно, красиво и чисто.
Настанихме се в хотела, стаята се оказа на последния 6-и етаж, от който се разкрива прекрасна гледка към осветените небостъргачи и големи булеварди. Нямахме търпение да захвърлим раниците и да тръгнем на разходка. Вече бяхме забравили за сигурността и предупрежденията на Външно министерство. И с право. Докато се разхождахме по нощните улици на Тел Авив, дори за момент не съм се почувствал заплашен или несигурен. Местните хора си вечеряха, разхождаха и веселяха. Хапнахме в едно малко ресторантче, сгушило се между високите кули и сгради. Беше много спокойно, тук-там украсено с лампички, а автомобилите не спираха. Прибрахме се в хотела и разгледахме приложенията на телефоните си с подготовка за следващия ден.
Вече е сутрин, около 9.00 часа. Навън е около 17-18 градуса, слънчево, а бе супервреме за разходка. Тръгнахме към крайбрежието на Тел Авив. Градът гъмжи от туристи. След двадесетина минути стигнахме до плажната ивица, където някои вече си правеха първите бани, други тренираха, трети рисуваха по пясъка, а фотолюбители бяха насочили обективите си към кристално синьото Средиземно море. Имаше улични музиканти, артисти, продавачи на сувенири. Брегът беше отрупан със заведения и кафенета.
Тръгнахме към стария град Яфо. Толкова беше красиво и чисто, въпреки множеството от туристи. Малки улички, постлани с каменни настилки, високи зидове, украсени с цветя, зелени алеи и много стъпала, храмове, малки магазинчета за сувенири, палми и ресторантчета. Това е старият град плюс рибарските лодки, акостирали на метри от крайбрежната улица. Нямаше как просто да не опитаме прясно приготвена риба, която се оказа много вкусна. Разхождайки се по крайбрежната алея, попаднах и в интересна галерия – сякаш пригодено старо рибарско хале в изложбена зала, в която имаше подредени арт инсталации и картини от желязо и дърво. Разгледах я, направих няколко снимки и се отправихме на юг от Стария град.
Пред нас се появи възвишение – парк с много фикуси и крайбрежни пейки, които млади и стари използваха за релакс. Гледката към морето беше прекрасна и побързах да запечатам момента в обектива си. На много места виреят портокали, грейпфрути и лимони, а презрелите просто си падаха на земята. Сетне нашата разходка продължи във вътрешността на града. Отново имаше много хора по улиците, а масите пред заведенията бяха пълни и отрупани с всякакви ястия. Местните са дружелюбни, обслужващият персонал също и всички говорят английски, което ни улесни, тъй като в групата ни никой не знае иврит.
На следващия ден реших да се разходя отново по брега. Посетих яхтеното пристанище Марина и един от крайморските фарове. Вълните бяха достатъчно големи и стотици сърфисти се възползваха от това. По плажа имаше и изградени фитнес уреди на открито, където десетки правеха упражнения. Плажовете бяха чисти и поддържани. И аз събрах малко слънчеви лъчи, сетне пих лате, хапнах в една от световноизвестните вериги за бързо хранене и се отправих на покупки. Разхождайки се из ситито на Тел Авив, където между тези огромни многоетажни сгради се чувстваш толкова малък, няколко пъти срещнах групи от военни младежи, които си носеха оръжието през рамо. Това бяха израелските военнослужещи, които можеш да срещнеш във всеки момент и на всяко място, с една дума обичайна гледка за местните.
Стигнах до един от моловете, където влизането ми не беше безобидно, но в никакъв случай притеснително. Преминах скенер, а жива охрана ме провери за оръжие и метални предмети, след което шопингът започна. По-късно с мои приятели вечеряхме в мексикански ресторант в центъра на Тел Авив, което си беше голяма екзотика. Много ни хареса.
Така няколко дни прекарах в слънчевия Тел Авив спокоен, безгрижен, абсолютно сигурен. На връщане към България мерките за сигурност се повишиха и на летището ни проверяваха продължително – багаж, сувенири, мобилни устройства и дори служител ми даде да попълня анкета с най-разнообразни въпроси. Така или иначе, проверката засвърши и полетяхме към България.
Мирослав ДЕЧЕВ
сн. личен архив