Месецът на любовта е. Какво по-подходящо време за това да се обърнем към любимия човек? Да му кажем няколко топли думи, да му припомним, че той е нашата половинка. Улисани в грижи и ежедневие, покорени от рутината, често забравяме за най-скъпите си хора. А апостол Павел е казал: “Щом любов нямаш, нищо не си…”. Тази любов, заради която си заслужава да живеем, може да не е само между мъжа и жената, а да е отношението ни към родителите, към приятелите, към децата, просто към човеците около нас…
В подновената рубрика “Двама на клон” “Янтра ДНЕС” ще ви срещне с двойки от Велико Търново и региона – семейства, приятели, партньори, роднини, които споделят чувства, мечти, общи интереси и цели. 

Актьорите Лили и Милен Иванови са може би най-симпатичната двойка в търновския театър. Двамата са заедно на сцената от 2002 г., когато Лили постъпва на работа в храма на Мелпомена. В театъра среща Милен, а година и половина по-късно двамата признават чувствата си един към друг. През 2008 г. на Международния ден на театъра 27 март Лили поднася на своя любим най-скъпия подарък – техния син Мишо. След 8 г. съвместен живот, на 7 юли м.г. двамата признаха любовта си и пред Бога, като се венчаха. 

– Как открихте, че искате сцената да е вашият живот? 
Милен: Аз още не съм сигурен, че искам сцената да е моят живот, но вече 21 г. не съм слизал от нея. Завърших история и география във ВТУ. Там участвах в известното тогава студентско студио “Метаморфози”, което беше добило и международна известност. Тайничко си мечтаех да стана актьор, но не съм вярвал, че ще се случи, защото покрай студиото не отидох и да кандидатствам във ВИТИЗ. След като завърших, докато си търсех място за учител, разбрах, че един актьор от театъра е заминал за Америка. Имах приятели в театъра, които казали на директора за мен и така спешно трябваше да вляза в малка роля. Участвах в две сцени на спектакъла “Херцогинята на Падуа” и много съжалявах, че нямам възможност да се изявя повече. Но на другия ден вместо да подпиша граждански договор за 2,30 лв. на представление, директорът ми предложени да постъпя на щат. От тогава не съм се разделял със сцената.
Лили: При мен нещата също станаха много случайно. Докато учех в гимназията, дойде една учителка по литература, която направи актьорска група. Изнасяхме представления в младежкия център в кв. “Дружба” в София. Тя беше категорична, че ще ме подготвя за ВИТИЗ и аз започнах да ходя на курсове при нея. Не ме приеха, но тя се обади и настояваше да се явя на изпитите в театралния колеж “Любен Гройс”. Нямах голямо желание, но за да не я разочаровам, го направих, а то взеха, че ме приеха. В края на следването директорът на русенския театър ме покани в Русе. Година по-късно дойдох във В. Търново и останах в театъра.
– На какви изпитания е подложена една двойка в театъра? 
Л.: Не ми е трудно да работя заедно с Милен. Дори играем роли като мъж и жена. За мен той е много добър партньор. Даже и да имаме търкания, както се случва при всички семейни понякога, на сцената не ни личи. Най-голямата трудност е, че двамата имаме една и съща ангажираност, а тъй като нямаме близки в града, сме принудени да водим детето навсякъде с нас.
М.: Да, най-тежко е за Мишо, защото той е принуден да ни чака по време на двучасовите представления, а понякога те са и по две на вечер. От малък пътува с нас по турнета. В Шумен например имахме две представления. Пристигнахме в 14 ч. в театъра, а от 15,30 започнахме репетиция. Така той изкара от 14 часа до 22 часа само в театъра.
Л.: На следващия ден, като се събуди, ме попита “Мамо, ти помниш ли нещо от вчера”. Тогава видях, че погледът му беше много изморен.
М.: Но пък понася геройски всичко с нас. Стои зад кулисите, не излиза на сцената без разрешение, дори може и да спи там. Най-важното, че не отговаря на провокации, ако някой го накара да излезе на сцената в името на шегата. Не можеш да го накараш да излезе на сцената освен ако не е в роля, а това вече се е случвало веднъж.
Л.: Да, на едно турне на морето игра в “Българи от старо време”. В един от епизодите участва пъстра ромска фамилия. Той трябваше да танцува заедно с опитните актьори и други две дечица на наши колеги. Беше много весело.
 – Какво настроение цари в семейството преди премиера? 
М.: Има напрежение, вълнение, гледаме да не се закачаме взаимно.
Л.: Аз съм по притеснителната, вероятно защото той има по-голям опит. В живота съм много организирана и дисциплинирана. Затова се опитвам да бъда точна с изискванията на режисьора. От там идват и моите притеснения – да не объркам текста или нещо друго, което е свързано с колегите на сцената. Треската не е само преди премиера, а за всеки спектакъл. Милен си знае и не ме закача.
 М.: При мен вълнението е много странно, затова ми е трудно да го опиша. Не е точно притеснение, макар че и то присъства, не е смущение, нито пък страх, че за първи път ще покажеш пред хората това, което си репетирал. По-скоро е вълнение, премесено с някаква възбуда и желание за изява. Всеки път преди представление ходя на сцената и гледам през едни дупчици в салона. Като видя хората, изпитвам душевна вътрешна възбуда. Нещо ме кара да се устремя към сцената. Може да звучи много суетно, но е приятно вълнение, трепет и воля за изява.
– Кой спектакъл ви събра като двойка? 
М.: Лили дойде уж за малко в нашия театър, но се видяхме и остана.
Л.: Първият ни съвместен спектакъл беше “Новото пристанище”. Да, наистина дойдох в Търново с идеята, че няма да се занимавам с театър. Дори мислех да се върна в София и да запиша психология, но се влюбих и ето ме още съм тук.
М.: А имаше една пиеса, която беше направена специално за нас двамата – “Пеперудите са свободни”.
Л.: Тогава беше най-бурната ни и емоционална любов.
М.: С нея за първи път проверихме поведението си в съвместен творчески процес. Оказа се, че връзката не пречи на работата.
– С какво те спечели Лили? 
М.: Тя е много искрена и честна. Не може да лъже и от нашия съвместен живот разбрах, че това е така. Тези качества ме привлякоха, защото чувстваш сигурност, когато до себе си имаш честен човек. Можеш да разчиташ на него и това ти дава спокойствие и увереност, а мъжът търси точно това. Като си дойде мрачен и лош отвън (смее се), да срещне някой спокоен и мил човек, който да го дари с топлота и сигурност.
– Лили, а теб с какво те впечатли Милен? 
М.: Първо със своето чувство за хумор. Той няма нищо общо с останалите мъже, които познавам. Подходът му към мен беше различен, а той самият много забавен и завладяващ. Освен това е хубав мъж.
– Имате ли време за романтика? 
Л.: Аз съм много практична, организирана, дори понякога усещам, че спирам Милен в неговия романтизъм. Той често се опитва да ме прегръща и целува, да се закача с мен, а аз все го спирам с оправданието, че трябва да свърша нещо.
М.: Не мислех, че съм романтичен, но щом казваш. Ех, ако не съм аз, ще умрете от скука (смее се).
Л.: За да докажа, че си романтичен, ще разкажа как ми предложи брак. Това се случи след премиерата на “Железния светилник”. Бяхме се събрали колеги в едно заведение и празнувахме, а аз нищичко не знаех. Режисьорът Димитър Шарков вдигна тост, а след това даде думата на Милен. Той започна да говори за един човек, с когото от години сме заедно, свързва ни театъра, работим заедно, не искам да се разделяме и други такива. Режисьорът беше казал, че това е последната му постановка с нас, затова всички и аз включително си мислехме, че той говори за Шарков. Дори в един момент спрях да слушам какво говори, защото отношението му към Шарков стана доста любовно. Докато вниманието ми привлякоха думите му “Този човек е Лили”. Извади пръстен и застана на колене пред мен, а аз изгубих ума и дума.
М.: Лили пък ми е правила два големи подаръка. Първият е, че роди Мишо точно на 27 март – Международния ден на театъра. Другият подарък получих на сватбата ни. Предварително тя заяви, че иска да запази името си Лили Борисова, а моята фамилия да прибави с тире. На самия ритуал обаче прие моята фамилия и ми стана изключително приятно.
– Милене, какво те накара да предложиш брак на Лили след толкова години съвместен живот? 
М.: Реших го изведнъж. Трябваше отдавна да го направя. От моето закъснение произтича и този романтизъм.
Л.: Не знам какво беше станало, но първите един-два месеца, след като се оженихме, имах чувството, че постоянно сме в конфронтация. Вероятно сме били много напрегнати покрай сватбата и всички съпътстващи приготовления. Тогава си повтарях “Не може да е вярно, ние се оженихме вчера, а вече се караме. Как сме живели в разбирателство 8 г.”. Но слава Богу всичко утихна, явно всичко е било от напрежение.
М.: Чувстваме се добре заедно. И ако това събитие е имало за цел да продължи нашата любов, значи сватбата е била за добро.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ