Чехите, участвали в създаването на аудио-визуалния спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”, гледаха за първи път шоуто 30 години след неговото представяне пред публика. Техническият мозък на шоуто инж. Иржи Черни, Олга Подземска, Карел Цврк и Петер Маноушек (на снимката) бяха специални гости на честванията за 830-годишнината от въстанието на Петър и Асен и възобновяването на българската държава. В музей “Възраждане и Учредително събрание” те получиха специални грамоти заедно с десетки учени, архитекти, строители и творци със заслуги за съхраняване и популяризиране на средновековната българска история.
“Вълнението е огромно. Когато човек види произведението, над което е работил с толкова желание, да съществува вече 30 години, се чувства наистина щастлив”, сподели инж. Иржи Черни. Той разказа, че когато е пристигнал за първи път във В. Търново, обектът е изглеждал по съвсем различен начин, а сега е атракция на световно ниво. “Предполагаемият ресурс на този спектакъл бе 10 години. Цяло чудо е, че е издържал три пъти по толкова само благодарение на българския екип, който поддържа техниката перфектно. Познаваме и други подобни атракции. Тази във В. Търново е не само игра на звуци и светлина, но има и исторически замисъл, действие, сюжет, което я прави актуална и днес”, призна инженерът.
Чешките специалисти разказаха, че първоначалната идея за шоуто е заимствана от спектакъла в Гиза в Египет. В продължение на 5 г. екип от чехословашкия център за изобразителни изкуства “Арт центрум” работи над реализирането на програмата, а творческият замисъл е изцяло български. “В процеса на изграждане направихме малък макет на крепостта “Царевец” с целия технически замисъл. За да го одобри, в Прага пристигна българска делегация, начело с председателя на Общонародния комитет за развитие на В. Търново Пенчо Кубадински. Ден преди официалната среща на оглед в института дойдоха хора от охраната, за да проверят помещенията. Единият от тях влезе в тоалетните, а чистачката го помислила за водопроводчик и възкликна: “Най-накрая пристигна майстор да ни оправи казанчето”, връща се назад в годините инж. Черни.
Със зрелищния спектакъл се свързани и други комични ситуации, а най-голямото предизвикателство се оказва доставката на мощните 5-ватови лазери за шоуто от САЩ. По онова време те са ембаргова стока, а доставката им минава през Швейцария и бивша Югославия. За зла беда още по време на пробите една от лазерните тръби се повредила, а ремонтът можело да бъде извършен единствено в британска фирма. “Със съпругата ми взехме стъклената тръба и потеглихме за Острова с личния ни автомобил. За да нямаме проблеми, на границата декларирахме лазерния елемент като тръба за изследване на бактерии. На връщане в Париж ни разбиха колата, но за щастие бяха взели само храната ни, а лазерната тръба бе непокътната”, разказа Иржи Черни.
По думите на чешкия екип спектакълът в старата столица още тогава е изпреварил времето си. Те са монтирали на Царевец най-новата и модерна техника, а за да реализират в пълнота идеите на режисьорите Въло Радев и Яромир Хник, инженерите трябвало да конструират и нов вид прожектор – асинхронен. “Трябваха ни устройства, които да осветят във височина стените на крепостта, а такива тогава нямаше. Ние сами проектирахме прожекторите, но после с голяма мъка намерихме фирма, която да ги произведе”, споделят чужденците.
Почти пет години продължава изработването и монтирането на шестте камбани, които звучат на Царевец в спектакъла. Те са правени от фамилия Маноушек в Чехословакия през 80-те години на миналия век. Рудолф Маноушек е последният чешки майстор леяр на камбани преди Втората световна война, който от 1906 до 1940 г. е направил стотици камбани. Той предава уменията си на сина си Рудолф, който заедно със своя син Петер е ангажиран за производството на камбаните за атракцията. Скулптурната украса е поверена на една жена от семейството – Кветослава Маноушкова. Трите малки камбани, които са до 680 кг, са направени в семейната леярна на Маноушкови в Збраслав. Останалите три, които тежат до 6300 кг, са лети от чехите в работилница в немския град Аполда (тогава в ГДР), като формите са правени на място. След това камбаните са върнати в Збарслав за оформяне на куките, езиците и проби на звука.
Неочаквана трудност се оказа съзвучието на камбаните на мястото, където трябваше да бъдат поставени, спомня си Петер Маноушек. Заради формата на полуостров на Царевец има опасност звукът да кънти, вместо да се разлива. Затова майсторът докарва от Чехия 4 камбани, предназначени за църкви, и започват проби. На крепостта се прави временно скеле, а звуковите проби се записват от екип на телевизията. За 10 дена скелето е местено по хълма, докато се намери най-подходящото място, където всяка камбана да звучи красиво и да се слива с тоновете на останалите.
Всички камбани са еднакво оформени. На всяка е изписано “1300 години България – Велико Търново”, а гербът на града е поставен така, че да изпъква като основен елемент. Заради различната големина на камбаните надписите и изображенията са правени поотделно от скулпторката Кветослава Маноушкова. За да оформи перфектно външната визия, тя учи старинната българска азбука и проучва герба на В. Търново с трите лъва с лупа, защото оригиналът, с който разполагала, бил голям колкото пощенска марка. Кветослава поставя на камбаните и семейната емблема на Маноушек – малка камбанка, ключ и цвете.
Над 5 млн. български и чуждестранни зрители са наблюдавали неповторимото шоу. Спектакълът е пускан над 5400 пъти, като според водената от 1988 г. насам статистика излъчванията са 5165.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ