Виктор Георгиев работи като съдия-изпълнител и държавен съдебен изпълнител във Велико Търново от началото на 2004 г.
В периода от 2002 до 2004 година е бил юрисконсулт в сферата на банковите услуги.
От няколко поредни мандата е единственият представител на Велико Търново в Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.

– Г-н Георгиев, какви нови тенденции в работата на съдебните изпълнители могат да бъдат изведени за региона през изминаващата вече 2013 г.? 
– Новото бе сравнителното намаление на броя на изпълнителните дела. Спадът през тази година е около 20 % и тази тенденция е както за нашия регион, така и в национален мащаб. Особено осезаемо е и намалението на броя на банковите дела. През тази година според мен се повиши и събираемостта. На пръв поглед всичко това са положителни тенденции, но не сме правили сериозен цялостен анализ към момента. Получават се обаче тревожни сигнали, че проблемът с междуфирмената задлъжнялост се задълбочава все повече. Това важи и за Велико Търново.
– Към кои имоти има най-висок интерес на публичните търгове? 
– Най-много се купуват жилищни имоти. По отношение на промишлени имоти, складове, хотели, магазини – такива излизат за продажба, но в момента няма никакво търсене. В повечето случаи се оказва, че единствената възможна опция при тях е кредиторът сам да придобие имота. За жилищното имущество има голямо търсене, проблемът е липсата на свободни пари в хората. Поради това едно от предложенията, които направихме с нашата декларация от националната конференция на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), беше да се даде възможност за участие в публична продан от страна на самите банки. Има търсене, има хора с добри доходи, които биха участвали, но нямат такива суми в конкретния момент. А участието в търг поради законодателни причини към момента не е възможно с кредитиране. Има банки, които в единични случаи са успявали да дадат кредит, но това е свързано с много тежки процедури, които отказват по-голямата част от сектора.
– Запазва ли се високият интерес към земеделските земи? 
– Абсолютно. Просто няма земеделски имот, който да остава непродаден. Винаги има кандидати и наддаване, регистрираме до 20-30 % повишаване на цената по време на търга. Това е значителен процент. А трябва да отбележа, че най-добър резултат има при ниска начална цена с високо разгласяване. Така има наддаване и се постига по-висока крайна цена. Затова и от Камарата изключително много държим на разгласата. Сайтът за публичната продан е вече наложен като посещаемост и по наше предложение бяха направени промени в ГПК, налагащи задължителното качване на информация за публичната продан в сайтовете на съдилищата. Държим изключително на контрола върху нашите членове в това отношение. Едно от най-тежките дисциплинарни нарушения е неразгласяването в сайта на публична продажба на недвижим имот.
– Прави впечатление, че повечето от частните съдебни изпълнители имат притеснения от неправомерното събиране на кредити, становище в това отношение бе изразено и след националната конференция на КЧСИ. Доколко сериозен е проблемът в момента с т.нар. “събирачи на дългове”? 
– Наистина изпитваме притеснение, а подобни случаи изглежда, че зачестиха в последните месеци. Ефективното принудително изпълнение винаги е в една обратна пропорционалност с другия “вид”, незаконното, “мутренското” събиране. Когато първото работи добре, второто почти не съществува. Когато законното принудително изпълнение не работи ефективно, се появяват мутрите. Тяхната все по-честа “поява” през последните месеци – тези случаи на кредитори, набили длъжника си, или здрави момчета, отвлекли някого, на който после нещо си му се случило… Явно в ефективността на принудителното изпълнение нещо куца.
– Може би скоростта на законното изпълнение изглежда твърде бавна за кредиторите?  
– От 2006 г., когато бе приет Законът за ЧСИ и Световната банка награди тогавашния финансов министър за една от най-успешните реформи в световен мащаб, нещата бавно, но сигурно вървят надолу. Въведоха се едни изключително бавни процедури за заплащане на такса за информация. Все повече държавни институции започнаха да създават формални пречки пред съдебните изпълнители. Изключително притеснителен е и начинът, по който Министерството на правосъдието чрез инспектората си “връзва ръцете” на съдебните изпълнители. Разбирам, че контролът върху тази дейност е изключително важен, че има нарушения, че трябва да има наказания, препоръки и т.н. Но да внесеш за една седмица седем искания за дисциплинарни наказания при наличие на 150 съдебни изпълнители в България за изключително формални и дори съмнителни нарушения – това за мен е спъване на работата. На мен ми е най-лесно да не работя и тогава няма да имам грешки и никакви проблеми с инспектората. Само че тогава кредиторите ми ще се обръщат към мутрите.
– През последните години препродажбата на вземания все повече се налага като практика. Как гледате на подобна дейност от гледна точка на съдебното изпълнение? 
– И законово, и икономически това е оправдано. Но се появяват някои изкривявания. На първо място прехвърлянето на вземания от банките е правилно и оправдано, но трябва много внимателно да се следи дали това не маскира загуба на съответната банка. На второ място, наблюдавам изкупуване на големи портфейли от най-често мобилни оператори и по-рядко от банки от страна на работещи на границата на закона фирми за събиране. Там обикновено се оказва, че сметка за 10 лева, която сте забравили да платите, или дори не сте знаели, че имате да плащате, се прехвърля на една фирма, която търси от вас примерно 1000 лева. Това е много тревожно. Фирмите за събиране имат своето място и трябва да съществуват, но според мен там липсва всякаква форма на контрол от страна на държавата. Един съдебен изпълнител се контролира от Министерството на правосъдието, от Камарата, от Окръжен съд, от НАП, а напоследък дори и от ДАНС, а тези фирми не подлежат на никакви други проверки извън това дали си плащат редовно данъците. Освен това, когато чета някакви изявления от страна на такива фирми, че постигали 90% събираемост, за мен това събужда сериозни подозрения, че може би става дума за пране на пари. Такъв процент е просто абсурден. И ако наистина се отчита, то това става фиктивно, а единствената причина да се прави това е в случай, че някой “препира” пари. Моето мнение е, че има много добри фирми за събиране, някои работят и на международен пазар, но трябва да има контрол. Напоследък все повече се говори за такъв при фирмите за бързи кредити, но не знам защо никой не говори за тези, занимаващи се със събиране на дългове.
– Все повече се говори за възможността за въвеждане на граждански фалити. Становище в това отношение имаше и КСЧИ. Необходима ли е такава мярка? 
– Тази мярка е социално задължителна. И в моята практика, и в тази на колегите все по-често забелязвам обикновени граждани, физически лица, които са със затруднено положение и доходите, и имуществото им няма да им стигнат да си покрият задълженията през следващите 100 години. Това е форма на дългово робство и този проблем може да се реши само с някаква форма на фалит на физически лица. Съгласен съм с хората, които казват, че прибързаното й въвеждане е рисково и за банковата система, и за икономиката, и за съдебната система. Това обаче не означава, че ние не трябва да работим по изготвянето на подобен инструмент.
– Каква е практиката в това отношение в другите държави? 
– Това е принципно инструмент на англосаксонското право. Изключително популярен е в САЩ, но и повечето европейски държави са го въвели в законодателствата си под една или друга форма. Във всеки случай не е съсипало банковите им системи. Но примерно в Чехия и Унгария въвеждането на гражданския фалит доведе до напълно различни резултати за двете държави. В Унгария се получи задръстване на цялата съдебна система, защото почти всеки длъжник реши, че е фалирал и може да се възползва от тази прекрасна процедура и изведнъж хиляди хора подават молби в съда за откриване на такова производство. В Чехия пък изобщо нямаше такива сътресения. Но затова, като се прави нещо, то не трябва да се прави от днес за утре. Нека да се обмисли, да се потърсят съвети от експерти, за да се получи нещо наистина добро. Компромисът, който към момента се прие в България, е абсолютната десетгодишна давност. Това е вид форма на фалит на физически лица в най-простия възможен вариант и на първо време за мен това е една добра стъпка.
– Обсъжда се въвеждането на електронни запори. Какъв би бил ефектът от тях? 
– Електронните запори, от една страна, биха ускорили значително събирането и принудителното изпълнение, а това е в интерес на кредиторите. И акцентирам върху това, че те не са само банки, а и фирми и дори обикновени граждани. От друга страна, те ще направят изпълнението значително по-евтино, и то в най-чувствителния сегмент – този на малките дългове. В този сегмент таксите за изпълнение изключително много увеличават дълга. Защото, ако искаш да наложиш запор, трябва да го направиш във всички банки. Това означава над 500 лева такса. А въвеждането на електронен запор би въвело единна такса от 18 лева за всички банки. А в момента при задълженията до 5000 лева средната такса е от порядъка на 100-200 лева. Като сложите още 500 лв. и се получава наистина сериозен проблем. По отношение на въвеждането на електронни запори ние работим вече от две години. Това, което се изисква, е Министерството на правосъдието да положи малко усилия, защото според ГПК трябваше от 1 януари 2013 г. тази система да работи. Преди година и половина бе създадена работна група, която правеше някакви правила. След смяната на предното правителство групата престана да съществува, а нова не е създадена. Имаме уверенията на министерството, че това е приоритет за тях и ще го направят, надявам се, че наистина ще се случи.
– Има ли все още опити за злоупотреби в публичните търгове? 
– Във Велико Търново по-скоро не. Поне аз не съм попадал на такива скоро.
Пламен КАРАИВАНОВ
сн. авторът