Чудотворна икона на св. Григорий и плащаница на век и половина се пазят в църковния храм
Стара великотърновска църква притежава уникален часовник, приличащ по механизма си на задвижване на този на световноизвестната френска катедрала “Парижката Св. Богородица” (“Нотр Дам”). Часовниковото устройство е с швейцарски механизъм и е произведено през третата четвърт на 19-и век. Монтирано е в кулата през 1885 г. след нейното построяване. Устройството отмерва с биене на камбана целите и половинките часове, като въжето се притегля с помощта на тежки топузи. Това е единствената църковна камбанария в старата столица, при която часовниковият механизъм се задвижва по този начин. Преди няколко години, когато часовникът се повредил и от църковното настоятелство решили да го поправят, разбрали, че всъщност швейцарската фирма производител на устройството все още съществува. От настоятелството се свързали с нея, откъдето били много учудени и щастливи да разберат, че техен механизъм, който е бил произведен преди повече от 150 години, все още е запазен. Швейцарите приели да изпратят свой екип, който да поправи на място часовника. Цената, която те предложили обаче, се оказала доста висока и така в крайна сметка, от настоятелството били принудени да прибегнат към услугите на местен майстор, часовникар от Горна Оряховица. Майсторът очевидно добре си свършил работата, тъй като часовникът и днес продължава да работи и да отмерва времето.
Часовниковата кула обаче далеч не е единственото нещо, което посетителите могат да видят в старата търновска църква, намираща се по пътя към върха на Варуша. Самата църква е едно от архитектурните постижения на Уста Колю Фичето. Тя е построена преди Освобождението от османско иго, като историята по нейното изграждане е доста любопитна.
На мястото на днешната монументална църква в средата на 19-и век е имало малък вкопан параклис, носещ името на св. Атанасий”. Когато търновци подават прошение до султана да им бъде разрешен строежа на църковен храм, настъпва някакво недоразумение. Дали османските чиновници грешно са разбрали текста на молбата им не е ясно, но те издават ферман, с който се разрешава обновяването само на вече съществуващия параклис. Търновци обаче решават, че сдобили се веднъж с фермана, ще е грехота да не се възползват максимално от султанското великодушие и вместо да ремонтират схлупения параклис започват направо да изграждат из основи огромна надземна църква. Работата по проектирането и строежа поверяват в ръцете на майстор Никола Фичев. Върху паметната плоча, отбелязваща построяването на храма, майсторът е титулуван “архитект”.
В църковната кондика е записано, че строителството на новия храм започнало на 10 март 1860 г. по време на царуването на султан Абдул Меджид I и в архиерействането на митрополита търновски Григорий. Средствата за строежа на новия храм са събрани изцяло от дарения, като пари за това богоугодно дело дават и българите, живеещи в Цариград и в европейските градове. Сред дарителите е отбелязан и тогавашният руски консул, който дава 352 гроша, и местните занаятчийски еснафи, които се включват според възможностите си с между 500 и 5000 гроша.
Стенописването на църквата е извършено от зографи от Тревненската художествена школа. За съжаление техните имена са останали неизвестни. Резбованият иконостас е дело на майсторите Тодор Несторов и Иван Стрелухов и двамата ученици на бащата на Христо Ботев, даскал Ботьо Петков. Докато резбоват църквата, те се влюбват в Търново и решават да останат да живеят тук. По време на Априлското въстание през 1876 г. двамата резбари се включват в четата на поп Харитон и загиват по време на кръвопролитните едноседмични битки в Дряновския манастир.
Новопостроеният храм е първият и днес единствен в Търновград, носещ имената на светите братя Кирил и Методий. Той е бил с два високи купола, които обаче се срутват при голямото земетресение през 1913 г. Тогава се събаря и старата камбанария с часовниковата кула, която се е намирала над храма. За да не се повтори това никога в бъдеще, новата камбанария с часовника е построена под сградата на самата църква.
Храмът е осветен официално на 8 октомври 1861 г. от петима свещеници в присъствнието на търновския митрополит, гърка Григорий. Единадесет години по-късно през 1872 г. е извършено и второ откриване и освещаване от новия български владика Иларион Макариополски. Още от първия ден в храма започват да се извървшват редовни богослужения. Като любопитното е, че се е служело на български език цели десет години преди официалното създаване на Българската екзархия и признаването ѝ от султана, с което се давало и правото за служби на български език.
Земетресението от 1913 г. нанася сериозни щети върху църквата, някои от които все още не са възстановени и до наши дни. Днес, повече от век и половина след построяването му, някои части на сградите все още се нуждаят от ремонти. И тъй като средства за тези ремонти не се отпускат отникъде, нещата се извършват на парче и чрез дарения. Преди време добри миряни са дарили керемиди за част от покрива, където е имало теч. Майстори отново напълно безплатно са поставили и пренаредили керемидите. В момента, вляво от входната врата на църквата, пък се изгражда параклис, посветен на “Св. Йоан Предтеча”.
Вероятно малцина дори от жителите на Велико Търново знаят, че църквата “Св. св. Кирил и Методий” е една от най-красивите и най-богатите откъм църковна утвар. Тук се намира стара плащаница на век и половина, дарена при откриването на храма през 1861 г. В дясната страна на олтара има чудотворна икона на свети Григорий, изобразен със златна дясна ръка. А върху лявата стена е изложена т.нар. “йерусалимка”. Това е ленено платно със средни размери, което в средата на 19-и век хаджиите, връщащи се от Йерусалим, са носили като доказателство, че са посетили Божи гроб, и обикновено са дарявали на някой храм в родното си място. Не е известно кой точно е дарил “йерусалимката” на църквата, но днес тя е сред най-запазените експонати на църковната утвар в храма и предизвиква удивлението основно на чуждите туристи, които не пропускат да се снимат пред нея. Уникален е и амвонът, който се намира от лявата страна в самото помещение. На него в празнични дни се е качвал свещеникът и оттам е произнасял своите проповеди пред насъбралото се множество от миряни и богомолци. В двора на храма пък има няколко паметника, един от които е на покойниците от видната възрожденска фамилия Тулешкови, дали на Търново и България много културни дейци, учители, книжовници и революционери.
Иван ГЕОРГИЕВ
